Р е ш е н и е

 

 

№ 85/29.2.2012г.

 

 

гр. Пазарджик

 

 

в името на народа

 

 

Административен съд – Пазарджик, ІІІ състав, в открито заседание на седми февруари, две хиляди и дванадесета година, в състав:

 

 

                                                                  Председател: Васко Нанев

 

 

при секретаря Д.Г., като разгледа докладваното от съдия Нанев административно дело № 18 по описа на съда за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 от АПК, във връзка с чл.215 от ЗУТ.

Делото е образувано по жалба на Ф.Л.К., С.Ш.К., А.Ш.К. и Е.Ш.К.,***, подадена против заповед № 1371/01.12.2011 г. на кмета на общ. Пещера. С обжалваната заповед кметът на общината е наредил на жалбоподателите да извършат премахването на паянтови постройки на допълващо застрояване, барбекю и декоративно езеро в УПИ V-2194, кв. 137 по плана на гр. Пещера, в четиридесетдневен срок от влизане в сила на оспорения акт..

В жалбата се твърди, че оспореният административен акт е постановен при наличие на отменителните основания по чл.146, ал.1, т.2,3,4 и 5 от АПК. Според жалбоподателите нито една констатация  в протокола не е относима и не от значение за прилагане на разпоредбата на чл.195, ал.5 и чл.196, ал.2 от ЗУТ, по-точно няма фактически констатации от значение за основанието, на което е издадена заповедта. Налице са известни констатации за  извършено незаконно строителство, но не и за наличие на  предпоставките на чл.195 от ЗУТ. Иска се от съда да отмени заповедта като незаконосъобразна. В с.з. процесуалният представител  на жалбоподателите адв. Г. прави допълнително искане за обявяване нищожността на оспорения административен акт.

 Ответникът по оспорването, кметът на общ. Пещера, редовно призован, не се явява в съдебно заседание и не заявява становище по жалбата.

Заинтересованата страна М.К. зявява чрез процесуалния си представител, адв. 3., че оспореният административен акт е нищожен и иска обявяването на нищожността. Претендира разноски по производството.

От събраните по делото доказателства се установява от фактическа страна следното:

На 02.11.2011 г. комисия по чл.196, ал.1 и ал.2 от ЗУТ, назначена със заповед на кмета на община Пещера,  е извършила проверка по жалба на заинтересованата страна М.О.К. на постройки на допълващото застрояване, барбекю и декоративно езеро в УПИ-V-2194, кв.137 по плана на гр. Пещера реализирани от жалбоподателите. Комисията е установила, че за описаните обекти не са представени одобрени проекти, строителни разрешения, протоколи за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво, като съгласно същите констатации  четиримата жалбоподатели са нарушили чл.148, чл.157 и чл.183 от ЗУТ. Комисията е предложила на кмета на общината да издаде заповед по чл.195, ал.5 от ЗУТ  за премахване на строежите. Оспорената заповед е издадена на 01.12.2011 г. като със същата кметът на общината е разпоредил премахването на основание чл.195, ал.5 от ЗУТ  на трите паянтови постройки, барбекюто и декоративното езеро. По делото са налице данни, че заповедта на кмета на община Пещера е съобщена на жалбоподателите на 19.12.2011 г. Жалбата срещу същата е постъпила в общинската администрация на 30.12.2011 г. Въз основа на горната фактическа обстановка настоящият съдебен състав прави следните изводи:

Жалбата е подадена в срок от лица, които имат правен интерес от оспорването, същите са адресати на заповедта и същата разпорежда за тях неблагоприятни последици.

Разгледана по същество жалбата е основателна. Това е така поради следните съображения:

Съгласно разпоредбите на част 4, гл.12, раздел 3 от ЗУТ, собствениците на строежи са длъжни да ги поддържат в техническо състояние, отговарящо на съществените изисквания по чл.169, ал.1-3,  да не  извършват и да не допускат извършването на промени в тях, които водят, или могат да доведат, до влошаване на проектните нива на съответствие с изискванията на строежа. По силата на чл.195, ал.5 от ЗУТ кметът на общината може да задължи със заповед собствениците да премахнат, преобразуват или ремонтират неподходящи по местонахождение, разположение, вид и материали огради, гаражи, второстепенни, селскостопански и временни постройки, септични ями, канализационни съоражения, насаждения, както и да извършат необходимите работи в интерес на сигурността, безопасността на движението, здравеопазването, хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите. Състоянието на обектите и необходимите ремонтни и възстановителни работи се установяват с протокол на комисия, назначена от кмета на общината. От една страна част от обектите, а именно барбекюто и декоративното езеро не са от изброените в цитирания текст на ЗУТ обекти, а от друга страна като предпоставка за премахването в протокола се сочи липсата на одобрени инвестиционни проекти и издадено разрешение за строеж. Изложените в оспорваната заповед и констативния протокол фактически основания, а именно че процесните обекти са изградени без одобрени инвестиционни проекти и без издадено разрешение за строеж сочат за наличие на незаконен строеж по смисъла на  чл.225, ал.2, т.2  от ЗУТ във вр. с §5, т.38 от същия закон. Законът – чл.224, ал.6 от ЗУТ, предвижда при констатиране на незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2 от ЗУТ преписката да бъде изпратена на компетентния орган - началника на ДСНК за образуване на производство по чл.225 от същия закон. Следва да се добави, че в мотивите на обжалваната заповед, а така също и в констативния протокол не са посочени нито една от материалноправните предпоставки, визирани в чл.195, ал.5 от ЗУТ, които дават на кмета субективното право да нареди премахването на строежите

 Като не е сторил това кметът на община Пещера е издал незаконосъбразен административен акт, в противоречие както на установените административно - производствени правила, така и на материалноправните разпоредби. С оглед изложеното съдът намира, че оспореният административен акт следва да бъде отменен.

С оглед изхода на правния спор и на основание чл.143 от АПК съдът приема за основателна акцесорната претенция на жалбоподателите да им бъдат възстановени направените в производството разноски, в размер на 510 лева. Претенцията на заинтересованата страна М.О.К. за присъждане на разноските по производството следва да бъде оставена без уважение, тъй като чл.143, ал.3 от АПК предвижда право на разноски на страната, за която административния акт е благоприятен, само при отхвърляне на оспорването или при оттегляне на жалбата.

 Воден от горното и на основание на чл.172, ал.2, предл.второ и чл.173 от АПК Административен съд – Пазарджик, ІІІ състав

 

 

Р Е Ш И:

 

 

ОТМЕНЯ по жалба на Ф.Л.К., С.Ш.К., А.Ш.К. и Е.Ш.К.,***   Заповед № 1371/01.12.2011 год. на кмета на общ. Пещера.

ОСЪЖДА община Пещера да заплати на Ф.Л.К., С.Ш.К., Али Ш.К. и Е.Ш.К.,***  разноски по производството в размер на 510 лева.

Съгласно чл.215, ал.7 от ЗУТ решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                                        Съдия: /п/