Р Е Ш Е Н И Е

 

161 / 9.4.2012г.

 

гр. Пазарджик

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд-Пазарджик, ІІ състав, в открито заседание на дванадесети март през две хиляди и дванадесета година, председателствано от

 

 

СЪДИЯ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ

 

 

при секретаря Я.В., като разгледа АХД № 20 по описа на съда за 2012 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

 

Образувано е по постъпила жалба от С.Д.Г. *** против Мотивирано решение № Ж-153-1/13.12.2011 г. на Директора на РУСО – Пазарджик, с което е потвърдено разпорежданеО-12-000-00-00447777/21.10.2011 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при РУСО – Пазарджик.

В жалбата се посочва, че обжалваното мотивирано решение е незаконосъобразно и неправилно. Това твърдение е основано на обстоятелството, че както в самото решение, така и в потвърденото с него разпореждане неправилно било прието, че по отношение на жалбоподателката не е налице изпълнение на законоустановеното изискване на чл. 52а от КСО същата да е осигурено лице. В изявление на процесуалния представител адвокат П. се излагат подробни аргументи в насока качеството на осигурено лице на жалбоподателката по смисъла на чл. 10 от КСО и на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. Моли съда да отмени изцяло обжалваното мотивирано решение, както и потвърденото с него разпореждане и да върне преписката на административния орган за ново произнасяне със задължителни указания по прилагането на закона.

Ответникът – Директорът на РУСО – Пазарджик, чрез процесуален представител адвокат С.-Ц., взема становище за неоснователност на жалбата, като моли съда да потвърди обжалваното мотивирано решение. Твърди, че липсват доказателства реално жалбоподателката да е осъществявала трудова дейност при осигурителя “Перфект-НГ” ООД, поради което същата не притежавала качеството на осигурено лице. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

 

Съдът, като прецени допустимостта и основателността на разглежданата жалба, намира за установено следното:

 

Жалбата е подадена в законоустановения срок, поради което е допустима.

Разгледана по същество, тя е основателна.

Със заявление вх. № 25598/14.04.2011 г. /л. 28/ жалбоподателката Г. е поискала на основание чл. 53 от КСО да й бъде отпуснато парично обезщетение за отглеждане на малко дете. Посочила е, че е осигурено лице по безсрочно правоотношение, че детето Н.Г., родено на *** г. е живо и е второ дете, не е дадено за осиновяване или за отглеждане в детско заведение. Приложила е доказателства за разрешения й отпуск /л. 29/ и акт за раждане на детето /л. 30/.

С разпорежданеО-12-000-00-00447777/21.10.2011 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при РУСО – Пазарджик /л. 9/, чието обжалване е и предмет на процесното мотивирано решение, е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 53 от КСО на лицето С.Д.Г. по подаденото заявление. Същото е обосновано с липсата на доказателства за осъществявана дейност от работодателя Перфект-НГ” ООД. Посоченото разпореждане е връчено надлежно на жалбоподателката на 01.11.2011 г., видно от известие за доставяне /л. 8/, като е обжалвано в законоустановения срок с жалба вх. № Ж-153/14.11.2011 г. /л. 7/.

По повод жалбата е издадено и процесното Мотивирано решение № Ж-153-1/13.12.2011 г. на Директора на РУСО – Пазарджик Е.Г. /л. 4/.

 

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

 

От доказателствата по делото е установено, а и между страните е безспорно, че между жалбоподателката Г. и работодателя Перфект-НГ” ООД е налице сключен писмен трудов договор № 6/02.06.2008 г. / л. 40/, правоотношението по него е отразено в трудовата книжка на работника /л. 39/. Съответно е налице и заповед за разрешаване на ползването на платен отпуск за отглеждане на детето Н.Г. /л. 29/ по смисъла на разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от КСО.

В чл.

 53, ал. 1 от КСО

е предвидено, че месечното парично обезщетение при отглеждане на малко дете се изплаща след изтичането на срока на обезщетението за бременност и раждане през време на допълнителния отпуск за отглеждане на малко дете на майката, в размер, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. Съгласно разпоредбата на чл. 52а от КСО, осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за отглеждане на малко дете, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск.

Спорен по делото се явява въпросът, дали жалбоподателката Г. притежава качеството на осигурено лице по смисъла на чл. 10 от КСО и на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. Основният аргумент на ответника, касателно липсата на това качество е свързан с липсата на доказателства за осъществявана дейност от работодателя Перфект-НГ” ООД. Този извод следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Съгласно горецитираната разпоредба на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, Осигурено лице е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. От своя страна, нормата на чл. 10, ал. 1 от КСО предвижда, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (редакция - ДВ, бр. 7 от 2007 г.) работодателите, осигурителите и техните клонове и поделения подават в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите декларация обр. 1 "Данни за осигуреното лице" - за всеки календарен месец не по-късно от деня, следващ деня на възникване на последното задължение за внасяне на вноските за този месец.

Предвид изложеното се налага изводът, че за описаните периоди по отношение на работодателя са възниквали задължения за подаване на декларация обр. 1 "Данни за осигуреното лице", респ. за внасяне на осигурителните вноски, като евентуалното им неизпълнение не следва да бъде обвързвано с неблагоприятни правни последици за оспорващия.

Безспорно се установява, че между Г. и описаното по-горе дружество е възникнало осигурително правоотношение. Неотносимо към предмета на спора е изтъкваното от процесуалния представител на ответника обстоятелство, че при неколкократните посещения на адреса на управление от страна на финансовите ревизори, не е намиран представител на дружеството. Без отношение са и констатациите при проверките на органите на НАП, както и евентуалните административни нарушения – неподаване на годишни данъчни декларации по ЗКПО, неподаване на декларация обр. 1 "Данни за осигуреното лице".

При така установеното от фактическа страна, административният орган в нарушение на чл. 52а от КСО е приел, че по отношение на жалбоподателката не е налице изпълнение на законоустановеното изискване не е налице изпълнение на законоустановеното изискване същата да е осигурено лице, като на това основание е отказал отпускане на парично обезщетение за безработица.

По делото са налице доказателства за изпълнение и на останалите изисквания на чл. 52а от КСО, предвид обстоятелството, че Г. е работила по трудово правоотношение от 02.06.2008 г. и до датата на подаване на заявлението.

Изложените дотук аргументи водят до извод за незаконосъобразност на мотивираното решение и потвърденото с него разпореждане. Поради това същите следва да бъдат отменени, а делото - върнато като преписка на административния орган за решаване на въпроса по същество при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

Воден от горното, на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ и чл. 173, ал. 3 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Мотивирано решение № Ж-153-1/13.12.2011 г. на Директора на РУСО – Пазарджик, с което е потвърдено разпорежданеО-12-000-00-00447777/21.10.2011 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при РУСО – Пазарджик.

 

ВРЪЩА преписката на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при РУСО – Пазарджик за решаване на въпроса по същество при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховния административен съд на Република България.

 

СЪДИЯ:/П/

 

Решение №13320/24.10.2012 по адм.д. №6888/2012 на ВАС

ОТМЕНЯ решение № 161 от 2012 г. по адм. дело № 20/2012 г. на Административен съд - гр. Пазарджик и вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Д. Г. от с. Ивайло, Пазарджишка област, срещу решение № Ж-153-1 от 13.12.2011 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Пазарджик.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.