Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 110/19.3.2012г.

 

гр. Пазарджик, 19.03.2012 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Пазарджик – VІІ административен състав, в открито съдебно заседание на първи март, две хиляди и дванадесета година в състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА

 

 

 

 

при секретар

Я.В.

и с участието

на прокурора

 

изслуша докладваното

от съдия

ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА

по адм. дело26 по описа на съда за 2012 г.

                                                 

Производството е по реда на чл. 215 от ЗУТ и е образувано по жалбата на Р.А.У. *** против Заповед № ДК-19-25 от 28.11.2011 г. на началник сектор Пазарджик при РДНСК ЮЦР гр. Пловдив, за забрана ползването и достъпа до строеж “Пристройка към съществуваща жилищна сграда”, находяща се в УПИ V-5250, кв. 40 по плана на гр. Велинград.

В жалбата се твърди, че обжалваната заповед е неправилна и незаконосъобразна, издадена при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснована. Изложено е становище, че процесната сграда не е нов строеж, тъй като е построена до 07.04.1987 г. и се ползва с режим на търпимост, съгласно изискванията на § 16 от ПЗР на ЗУТ. Твърди се, че според сега действащите норми на ЗУТ – чл. 147, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, не се изисква одобряването на инвестиционен проект за второстепенни или други постройки на допълващото застрояване. Оспорват се и фактическите констатации, като се посочва, че е извършен текущ ремонт, при което не се изменят очертанията, височината и конструкцията на сградата. Моли съда да отмени оспорената заповед.

В съдебно заседание за жалбоподателя се явява адв. Х., който моли съда да уважи подадената жалба като отмени оспорената заповед като незаконосъобразна. Представя доказателства в подкрепа на твърденията си.

Ответникът по жалбата – Началник Регионален отдел “Национален строителен контрол” гр. Пазарджик при РДНСК ЮЦР гр. Пловдив се представлява от юриск. Б., която по изложени съображения в писмени бележки моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна и да потвърди издадената заповед като правилна и законосъобразна. Претендира изплащането на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд - Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Административното производство е започнало по повод на извършена проверка от служители на РДНСК ЮЦР гр. Пловдив приключила с изготвянето на констативен акт № 153 от 01.09.2011 г. При проверката е установено, че в УПИ V-5250, кв. 40 по плана на гр. Велинград собственост на Р. Х. У., съгласно нотариален акт № 16 от 25.01.1973 г. и нотариален акт № 18 от 11.12.2008 г. е изпълнена “Пристройка към съществуваща жилищна сграда” без одобрени инвестиционни проекти и без издадено разрешение за строеж. Строежът представлява пристройка към съществуваща жилищна сграда с масивна конструкция с размери в план 5.20 м х 3.15 м до кота + 2.30 м. На същата кота са изпълнени стоманобетонови пояси и е затворена с тухлена зидария. Над оформената постройка е изпълнена дървена конструкция с височина 1.45 м, с обща височина на калканната част + 5.45 м. Дървената конструкция е едноскатна, обшита с дъски и покрита с ламарина. Постройката е захранена с ел. енергия и вода. Срещу направените констатации е подадено възражение вх. № ВГ-98-01-676 от 03.09.2011 г. от Р.А.У. ***.

Последвало е издаването на обжалваната заповед № ДК-19-25 от 28.11.2011 г. на началник сектор Пазарджик при РДНСК-ЮЦР  гр. Пловдив, с която  на основание чл. 222, ал. 1, т 6 и 7 от ЗУТ е забранено ползването и достъпа до строеж “Пристройка към съществуваща жилищна сграда, находяща се в УПИ V – 5250, кв. 40 по плана на гр. Велинград. Административният акт е връчен лично на жалбоподателя на 27.12.2011 г., като в законоустановения 14 – дневен срок същия е упражнил правото си на жалба пред Административен съд гр. Пазарджик.

От приложеното по делото удостоверение за идентичност на лице с различни имена № 1562 от 28.05.2010 г. издадено от Община гр. Велинград е видно, че Р.А.У. и Р. Х. У. са имена на едно и също лице.

За изясняване на значимите за спора обстоятелства по делото е допусната съдебно-техническа експертиза, чието заключение като неоспорено от страните, съдът възприема като компетентно изготвено. В отговор на поставените въпроси вещото лице е констатирало, че в действащия кадастрален план на гр. Велинград от 2004 г. процесната постройка е заснета и нанесена като самостоятелна, стопанска паянтова постройка. В предходния план от 1983 г. същата не е заснета и нанесена. Според вещото лице постройката е паянтова, с тухлени оградни стени с дебелина 0.12 м и дървена покривна конструкция. Размерите й са 5м х 3.15 м; височината й е 2.25 м, над която е изпълнен дървен покрив с височина 1.45 м. В съдебно заседание вещото лице уточни, че процесната постройка е построена на стената на жилищната сграда. Една от стените на постройката е стената на жилищната сграда, поради това те са свързани конструктивно, но не и функционално. Функциите на постройката нямат отношение към функциите на жилищната сграда. Вещото лице определя постройката като паянтова, която е второстепенна постройка на допълващото застрояване, за която по ЗУТ не се изисква проект, а само разрешение за строеж. Постройката се използва за лятна кухня.

По делото е представена и заповед № РД-13-447 от 01.11.2010 г. на началника на ДНСК, с която са делегирани правомощия на началниците на сектори към РДНСК по чл. 222, ал. 1, т. 6 и 7 и чл. 178, ал. 5 от ЗУТ.

Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице имащо правен интерес от обжалването.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът преценява законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва закона. Извън правомощията на съда е да преценява целесъобразността на административния акт.

Обжалваната заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма и от компетентен за това административен орган. Съгласно чл. 225, ал. 1 във вр. с чл. 222, ал. 1, т. 6 и 7 от ЗУТ и чл. 178, ал. 5 от ЗУТ това е началникът на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице. В конкретния случай оспореният акт е издаден от началника на сектор гр. Пазарджик при РДНСК ЮЦР гр. Пловдив, който е упълномощено длъжностно лице, черпещо правомощията си от заповед № РД-13-447 от 01.11.2010 г. на началника на ДНСК.

Съгласно разпоредбата на чл. 178, ал. 1 от ЗУТ не се разрешава да се ползуват строежи или части от тях, преди да са въведени в експлоатация от компетентния орган по чл. 177 от ЗУТ, а при нарушение на тази забрана на основание ал. 5 от същия член Началникът на ДНСК или упълномощено от него лице въз основа на констативен акт забранява ползуването на строежа.

Безспорно се установи от приетата по делото експертиза, че по действащия кадастрален план на гр. Велинград от 2004 г. процесната постройка е заснета и нанесена като самостоятелна, стопанска паянтова постройка. В предходния план от 1983 г. същата не е заснета и нанесена, поради което се предполага, че същата е изградена в периода 1983-2004 г. Според вещото лице постройката е паянтова, с тухлени оградни стени с дебелина 0.12 м и дървена покривна конструкция. Размерите й са 5м х 3.15 м; височината й е 2.25 м, над която е изпълнен дървен покрив с височина 1.45 м. В съдебно заседание вещото лице заяви, че по ЗУТ за второстепенните постройки, каквато е настоящата, не е необходимо изготвяне на проект, а само издаване на разрешение за строеж. След издаване на разрешението за строеж се пристъпва към въвеждане в експлоатация на обекта.

Жалбоподателят твърди, че процесната сграда е в режим на търпимост, но нито в хода на административното производство нито в съдебното производство е представил удостоверение за търпимост или други строителни книжа, които да удостоверят това. Нормата на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ (Доп. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) разпорежда, че строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими. В тази връзка по делото не бяха представени доказателства от които да се установи, кога точно е изпълнена процесната постройка и отговаря ли на условията за търпимост.

Релевантните за издаването на процесната заповед факти са строежът да подлежи на приемане, а такива, съгласно чл. 137, ал. 1 от ЗУТ, са всички строежи от първа до пета категория включително, строежът да се ползва към датата на съставяне на констативния акт и за него да не е издадено разрешение за въвеждане в експлоатация. Процесната заповед се предхожда от издаден констативен акт, който не се опроверга от жалбоподателите. Безспорно се установи по делото, че процесният строеж не е въведен в експлоатация от органите по чл. 177 от ЗУТ и по реда на Наредба № 2/31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в РБългария, поради което ползването му от жалбоподателите към момента на постановяването на атакуваната заповед, е в нарушение на чл. 178, ал. 5 от ЗУТ. Достатъчно основание за издаването на оспорената заповед по чл. 178, ал. 5 от ЗУТ е условието, че строежът се ползва без да е въведен в експлоатация, което обстоятелство не се опроверга в хода на съдебното производство.

В конкретния случай се установи по безспорен начин, че строежът представлява паянтова, второстепенна постройка на допълващото застрояване, за която по ЗУТ не се изисква проект, а само разрешение за строеж. Строежът е пета категория, съгласно чл. 137 от ЗУТ и Наредба №1 от 30.07.2003г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи, поради което изложеното в заповедта фактическо основание съответства на посоченото от административния орган правно основание и оспорената заповед е законосъобразна. Забраната за ползване и достъп е законосъобразна при условие, че строежът не е въведен в експлоатация по съответния ред, след като този ред е задължителен с оглед на неговата категория. Съгласно чл. 178, ал. 7 ЗУТ, въвеждането на строежите в експлоатация се разрешава след отстраняване на причините, които са предизвикали забраната.

По изложените съображения, съдът намира, че обжалваната заповед е издадена от компетентен административен орган, в установената форма и при спазване на процесуалните и материално правни норми по издаването му, поради което и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, оспорването следва да бъде отхвърлено, като неоснователно.

С оглед изхода на делото и направеното своевременно искане от пълномощника на ответника ще следва жалбоподателя да бъде осъден да заплати, направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 и чл. 8 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съгласно чл. 215, ал. 7 от ЗУТ решенията на първоинстанционния съд по жалби или протести срещу индивидуални административни актове по този закон са окончателни с изключение на решенията по жалби или протести срещу индивидуални административни актове за одобряване на подробни устройствени планове, на комплексни проекти за инвестиционна инициатива и на заповедите за премахване на незаконни строежи от първа до пета категория включително.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд – Пазарджик, VІІ - състав

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.А.У. *** против Заповед № ДК-19-25 от 28.11.2011 г. на началник сектор Пазарджик при РДНСК ЮЦР гр. Пловдив, за забрана ползването и достъпа до строеж “Пристройка към съществуваща жилищна сграда”, находяща се в УПИ V-5250, кв. 40 по плана на гр. Велинград.

ОСЪЖДА Р.А.У. *** да заплати на Началник Регионален отдел “Национален строителен контрол” гр. Пазарджик при РДНСК ЮЦР гр. Пловдив направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 /сто и петдесет/ лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                          

                                                                         СЪДИЯ: /п/