Р е ш е н и е

 

№ 190 / 20.4.2012г.

 

гр. Пазарджик

 

 

в името на народа

 

 

Административен съд – Пазарджик, ІІІ-ти състав, в открито съдебно заседание на трети април, две хиляди и дванадесета година, в състав:

 

                                                                 

Председател: Васко Нанев

 

 

при секретаря Д.Г., като разгледа докладваното от съдия Нанев административно дело № 47 по описа на съда за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.215 от ЗУТ.

Делото е образувано по жалба на Т.Д.М. ***, подадена против заповед № ДК-02-ЮЦР- 575/29.08.2011 год. на началника на РДНСК - Южен централен район. С обжалваната заповед е наредено на основание чл. 225, ал. 1 от ЗУТ премахването на незаконен строеж „Масивна жилищна сграда, гараж, масивна ограда, свинарник с тоалетна и навес, плевник и масивна стопанска постройка”, находящи се в ПИ № 000327 в землището на с. Черногорово, изпълнен от оспорващия Т.Д.М..

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна. Строителството на описаните в оспорената заповед сгради, според жалбоподателя, е извършено през 1980-1982 г. Твърди че притежава архитектурен проект за жилищната сграда, както и че е неправилен изводът на административния орган, че поземленият имот принадлежи на други лица. Сградите са построени в негов собствен ПИ № 592 извън регулация по плана на с. Черногорово от 1968 г./обезсилен/. В този имот през 1959 г. е построена и жилищната сграда на баща му. Жалбоподателят счита, че е придобил правото на собственост върху поземления имот по давност – чрез непрекъснато и безспорно владение от 1970 г. Твърди се също, че сградите са търпими строежи по смисъла на ЗУТ и следователно не подлежат на премахване. Иска се от съда за отмени оспорения акт като незаконосъобразен. Претендират се разноски по производството.

Административният орган оспорва чрез процесуалния си представител жалбата като моли същата да бъде отхвърлена с решението на съда. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид обжалвания административен акт, събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

С констативен акт № 239/06.12.2010 год. /л.22/, съставен от служители на РДНСК – ЮЦР, в присъствието на жалбоподателя, е констатирано, че в ПИ № 000327, в землището на с. Черногорово, същият собственост на Светла Г. Б., В. А. В. и Т. С. Т., съгласно приетия по делото договор за доброволна делба, е изпълнена масивна жилищна сграда с размери в план 8.45/10 м. и височина кота стряха 6.35 м., с масивна стоманобетонова конструкция, стени от тухлена зидария и трискатна покривна конструкция с покритие от керемиди. Изпълнени са вътрешни и външни мазилки по стени. Жилищната сграда е изпълнена свързано със съседна жилищна сграда, захранена е с ток и вода. Построени са и гараж с размери 3.60/9.00 м. и височина 2.35 м със стоманобетонова покривна плоча; масивна ограда с височина 2.10 м по границите на целия имот; масивна стопанска постройка с размери 4.20/ 9.95 м и височина 4 м., с двускатен покрив, покрит с керемиди и ламарина, свинарник с размери 1.69/2.00 м. със стени и тухлена зидария и височина 2 м; тоалетна с размери 1.50/2.00 м. със стени от тухлена зидария и стоманобетонова покривна плоча на височина 2.10 м, навес с размери 7.00/2.00 м. от тухлена зидария с едноскатен покрив; плевник с размери 5.90/7.00 м. и височина 4.00 м. със стени и тухлена зидария и двускатен дървен покрив, покрит с керемиди и масивна стопанска постройка с размери 7.00/3.00 м. В констативния акт е установено, че строежът е извършен от жалбоподателя Т. Д.М. в чужд имот и без изискващите се строителни книжа, в нарушение на разпоредбите на чл.148, ал.1 от ЗУТ.

По делото е изслушано заключение на вещото лице по назначената с определение на съда съдебно-техническа експертиза. В заключителната част вещото лице е намерило, че района, в който са построени описаните в констативния акт сгради, представлява урбанизирана територия. Изградена е второстепенна улична мрежа, както и тротоарни пешеходни ивици от двете страни на пътното платно. В плана от 2001 г., пл.№ 592 е записан на името на Т.Д.М. и В. Т. М.. В същия план пл.№ 593 е записан на Д. Т. М.. Инфраструктурата е реализирана след одобряване на плана от 1934 г. По плана от 1934 г. и следващите предвижданията за съответната територия са за жилищно строителство. В допълнително заключение вещото лице е установило, че строежите, предмет на оспорваната заповед отговарят на нормите за проектиране, ЗТСУ и Правилника му за прилагане, както и на Наредба №2 за застрояване на земеделските земи.

Разпитаните по делото свидетели К. и П. твърдят, че сградите са построени около 1980 г.

Съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва заповедта на началника на РДНСК лице, в законоустановения срок. Оспореният административен акт е съобщен на жалбоподателя на 25.10.2011 г./л.9/, а жалбата е постъпила при административния орган на 03.11.2011 г.

Разгледана по същество същата се явява основателна.

От данните по делото и от заключението но назначената по делото и изслушана съдебно-техническа експертиза се установява, че през 1980 - 1982 г. жалбоподателят е извършил строителство на описаните в констативния акт и оспорваната заповед сгради. По делото е установено и не се спори между страните, че за изграждането на същите сгради не са издавани строителни книжа, включително не е издавано и строително разрешение. От заключението на вещото лице е видно, че имотът е бил отреден за жилищно строителство, както и че постройките са били допустими по строителните правила и норми по време на изграждането им. При тези данни строежите се явяват търпими по силата на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ, вследствие на което обжалваната заповед следва да бъде отменена, поради нарушение на материалния закон. При издаването на заповедта за премахване на незаконен строеж административният орган е следвало да извърши проверка дали този строеж е търпим по смисъла на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ. Това се налага предвид императивния характер на посочената правна норма, забраняваща премахването на незаконни строежи, при наличието на посочените в нея предпоставки. Като не е извършил такава проверка административният орган е нарушил материалния закон при издаването на оспорената заповед. Евентуалната търпимост на строежа има отношение към премахването му, тъй като ако е търпим не следва да се премахва. Приетият по делото договор за доброволна делба не променя направените изводи за незаконосъобразност на обжалваната заповед, тъй като собствеността върху терена няма отношение към търпимостта на постройките, а само би довела в конретния случай до възникването на други вещноправни/чл.92 от ЗС/ и евентуално облигационни последици за собствениците и жалбоподателя.

С оглед гореизложеното Административен съд – Пазарджик, ІІІ състав, намира, че е налице отменителното основание на чл. 146, т.4 от АПК, поради което оспореният административен акт следва да бъде отменен.

Предвид на факта, че процесуалният представител на жалбпоподателя е поискал заплащане на разноски, такива следва да бъдат присъдени по реда на чл.143, ал.1 от АПК, с оглед на което съдът намира, че РДНСК-ЮЦР, гр. Пловдив следва да бъде осъдена да заплати на оспорващия сумата от 10 лева д.такса, 400 лева възнаграждение за вещо лице и 300 лева адвокатски хонорар или общо 710 лева.

Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2, предл.2 от АПК, Административен съд-Пазарджик, ІІІ състав

 

 

Р Е Ш И:

 

 

отМЕНЯ заповед № ДК-02-ЮЦР-575/29.08.2011 год. на началника на РДНСК - Южен централен район, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж „Масивна жилищна сграда, гараж, масивна ограда, свинарник с тоалетна и навес, плевник и масивна стопанска постройка”, находящи се в ПИ № 000327 в землището на с. Черногорово, изпълнен от оспорващия Т.Д.М..

ОСЪЖДА РДНСК – ЮЦР, гр. Пловдив да заплати на Т.Д.М. ***, сумата от 710/седемстотин и десет/лева, представляваща разноски по производството.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

 

 

                                                        Съдия: /п/

 

Решение от 26.9.2012г. по Административно дело 7013/2012 ВЪРХОВЕН АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
РЕШЕНИЕ № 11799 от 26.09.2012 г. на ВАС София Второ отделение по адм. д. № 7013/2012 г. - ОСТАВЯ В СИЛА решение от 20.04.2012 г. по адм. д. № 47/2012 г. на Пазарджишкия административен съд. Решението е окончателно.