Р е ш е н и е

 

№ 232/27.4.2012г.

 

гр. Пазарджик

 

 

в името на народа

 

 

Административен съд – Пазарджик, ІІІ-ти състав, в открито съдебно заседание на трети април, две хиляди и дванадесета година, в състав:

 

                                                                  Председател: Васко Нанев

 

при секретаря Д.Г., като разгледа докладваното от съдия Нанев административно дело № 163, по описа на съда за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.215 от ЗУТ.

Делото е образувано по жалба на Т.А.Ц. ***, подадена чрез адвокат В.П. против заповед № ДК-19-Пз-16/14.02.2012 год. на началника на РО”НСК”-Пазарджик, РДНСК - ЮЦР. С обжалваната заповед са забранени на основание чл. 222, ал.1, т.6 и т.7 от ЗУТ ползването и достъпа до строеж: „Гараж, който се ползва за жилищни нужди”, находящ се в УПИ ІІ-3236, кв.153 по плана на гр. Велинград, с възложител Т.А.Ц..

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като е издадена в нарушение на материалния закон, в несъответствие с целта на закона и постановена при съществени нарушения на административно-производствените правила, като се развиват подробни съображения в тази насока. Иска се от съда да отмени заповедта на началника на РО”НСК”- Пазарджик, РДНСК – ЮЦР. Претендират се направените по производството разноски.

Административният орган оспорва чрез процесуалния си представител жалбата като моли същата да бъде отхвърлена с решението на съда. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид обжалвания административен акт, събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

С констативен акт № 1/04.01.2012 год., съставен от служители на РО”НСК” – Пазарджик, РДНСК – ЮЦР  е констатирано, че оспорващият е изпълнил преустройство на „Гараж, който се използва за жилищни нужди”, находящ се в УПИ ІІ-3236, кв.153 по плана на гр. Велинград без одобрени инвестиционни проекти и без издадено разрешение за строеж. Към момента на проверката е изпълнено преустройство на съществуващ гараж с размери в план 4.90х3-80 м в стая за жилищни нужди. От северната страна на гаража към ул.”Юндола”е демонтирана съществуваща гаражна врата и на нейно място е изпълнен зид с размери: височина на зида 0.80 м и дължина 3.80 м. Над зида е поставен прозорец с размери 2.00х1.00 м. Преустроеният гараж е захранен с еленергия. По делото е поискано допускане до разпит на трима свидетели, като впоследствие процесуалният представител на жалбоподателя е оттеглил искането.

Съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва заповедта на началника на РДНСК лице, в законоустановения срок. Заповедта е издадена на 14.02.2012., а жалбата е постъпила в деловодството на административния орган на 28.02.2012 год.

Разгледана по същество същата се явява неоснователна. Видно от съставения констативен акт е налице гараж, който се ползва за жилищни нужди. Възражението в жалбата, че няма промяна на предназначението на обекта е неоснователно. Това е така, тъй като съгласно легалното определение на §5, т.41 от ПР на ЗУТ “промяната на предназначението” на обект или част от нето се дефинира, чрез промяна на един начин на ползване в друг, съгласно съответстващите им кодове, представляващи основни кадастрални данни и определени съгласно ЗКИР и нормативните актове за неговото прилагане. Съгласно Приложение №2 на Наредба № 3 от 28.04.2005 за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри гаражът в сграда е с код 530, жилището е с код 500. По делото не са събрани доказателства, че извършеното преустройство представлява незаконен строеж. Не са събрани данни, а и в мотивите на заповедта не се твърди, че е извършено преустройство, при което се засята конструкцията на сградата, както и че  едновременно е променено предназначението на помещението и натоварванията в него. Въпреки това настоящият съдебен състав намира, че е налице основанието на чл.222, ал.1, т.6 предл. последно и т.7, предл. второ от ЗУТ за издаване на оспорената заповед. Налице е първоначален строеж – гараж,  който не се ползва по предназначението си съгласно издадените строителни книжа и условията за въвеждане в експлоатация. Това обстоятелство не се отрича от жалбоподателя, както във възражението по акта, така също и в жалбата. Същият заявява, че е извършил преустройство на съществуващ гараж в стая за обитаване/л.20/. От изложеното следва, че материалните предпоставки за издаване на обжалваната заповед са били налице, поради което същата се явява законосъобразна. Чл.222, ал.1, т.6 и 7 от ЗУТ управомощава началникът на ДНС или упълномощено от него длъжностно лице да забранява ползването и достъпа до строежи, които се ползват не по предназначението си, съгласно издадените строителни книжа и условията за въвеждането в експлоатация. Следователно обжалваната заповед е издадена в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби.

Не са налице съществени нарушения на административно-производствените  правила при издаването на оспорената заповед. Спазена е специалната процедура по извършване на проверка и съставяне на констативен акт. Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган – началника на РО”НСК” – Пазарджик, РДНСК – Южен централен район, който е надлежно овластен от началника на ДНСК да издава такива административни актове със заповед № РД – 13 – 298/ 14.12.2011 год/л.29/.

Обжалваният административен акт е издаден под формата на мотивирана писмена заповед и в съответствие с целта на закона, поради което се явява законосъобразен, а подадената срещу него жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

При този изход на делото искането на процесуалния представител на ответника по оспорването за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно, поради което и на основание чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати такова в минимален размер от 150 лева. 

С оглед на гореизложеното Административен съд – Пазарджик, ІІІ състав

 

Р Е Ш И:

 

 

отХВЪРЛЯ жалбата на Т.А.Ц. ***, подадена чрез адвокат В.П. против заповед № ДК-19-Пз-16/14.02.2012 год. на началника на РО”НСК”-Пазарджик, РДНСК – ЮЦР, с която са забранени на основание чл. 222, ал.1, т.6 и т.7 от ЗУТ ползването и достъпа до строеж: „Гараж, който се ползва за жилищни нужди”, находящ се в УПИ ІІ-3236, кв.153 по плана на гр. Велинград, с възложител Т.А.Ц..

 ОСЪЖДА Т.А.Ц. *** да заплати в полза на РО”НСК”-Пазарджик, РДНСК – ЮЦР  юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 /сто и петдесет/ лева.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл.215, ал.7 от ЗУТ.

 

                                                        Съдия: /П/