Р Е Ш Е Н И Е

 

355/6.7.2012г.

 

гр. Пазарджик, 06.07.2012 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Пазарджик – ІІІ административен състав, в открито съдебно заседание на пети юли, две хиляди и дванадесета година в състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА

 

 

 

 

при секретар

Я.В.

и с участието

на прокурора

 

изслуша докладваното

от съдия

ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА

по адм. дело265 по описа на съда за 2012 г.

                                                  

Производството е по реда на чл. 215 от ЗУТ и е образувано по жалбата на А. *** против заповед № ДК 02-ЮЦР-55 от 08.02.2012 г. на началника на РДНСК ЮЦР гр. Пловдив, с която е наредено премахването на незаконен строеж “Масивна тоалетна”, находящ се в УПИ VІ-3982, кв. 86 по плана на гр. Велинград.

В жалбата се твърди, че обжалваната заповед е незаконосъобразна, постановена при допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Излагат се съображения за това, че обжалваната заповед не е мотивирана, издадена в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Моли се, да бъде отменена като неправилна и незаконосъобразна. Представя доказателства в подкрепа на твърденията си. В съдебно заседание за жалбоподателя се явява адв. З., която по изложени съображения, моли съда да отмени оспорената заповед като незаконосъобразна.

Ответникът по жалбата - началник РДНСК ЮЦР, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на жалбата, като моли същата да бъде отхвърлена. Твърди, че заповедта е законосъобразна, издадена при спазване на административнопроцесуалните правила, строежът е изпълнен без строителни книжа и документи. Претендира изплащането на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд - Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

При извършена проверка от служители на сектор Пазарджик при РДНСК ЮЦР, приключила с констативен акт № 35 и 37 от 17.03.2011 г., е констатирано, че в УПИ VІ - 3982, кв. 86 по плана на гр. Велинград е изграден незаконен строеж, представляващ реализирана масивна тоалетна с размери в план 1.20м./1.20м. На тоалетната е поставена алуминиева дограма и навес – дървена конструкция, покрита с бардолин. Описаният строеж е извършен без строителни книжа и документи.

Последвало е издаването на обжалваната заповед № ДК-02-ЮЦР-55 от 08.02.2012 г. на началник РДНСК ЮЦР, с която е наредено премахването на незаконен строеж “Масивна тоалетна”, находящ се в УПИ VІ-3982, кв. 86 по плана на гр. Велинград. Заповедта е връчена лично на жалбоподателката срещу подпис на 21.03.2012 г., като в законоустановения 14 – дневен срок същата е упражнила правото си на жалба пред Административен съд гр. Пазарджик.

За изясняване на значимите за спора обстоятелства по делото е допусната съдебно-техническа експертиза, чието заключение като неоспорено от страните, съдът възприема като компетентно изготвено. В отговор на поставените въпроси вещото лице е констатирало, че обектът предмет на обжалваната заповед представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ПЗР на ЗУТ от шеста категория. Същият представлява допълващо застрояване в имота. Пристроен е към съществуваща стара сграда (лятна кухня) в УПИ VІ-3982 в кв. 86 по плана на гр. Велинград, на калкан със съществуваща сграда в съседния УПИ. Процестният санитарен възел е паянтова постройка, със стени от гипсокартон и размери 1.28м/1.12м. Вещото лице е установило на място, че от санитарния възел до края на южната фасада на сградата е изпълнена тясна, с ширина 1.20м, дървена покривна конструкция – козирка, с покритие битумни керемиди. Описанието на строежа в издадените констативни актове и заповедта не отговаря в действителност на това, което е извършено на място, т.е. процесният санитарен възел не е масивна, а паянтова постройка. Вещото лице е констатирало, че процесният строеж не е нанесен в действащия кадастрален план на гр. Велинград. Няма белези, които да сочат, че пристройката е стара и извършена преди 1983 г., тъй като преди 1987 г. не се е използвал гипсокартон. Процесният строеж съответства на ПУП и е допустим, като вид конструкция и разположение. За строежа няма издадени строителни книжа и документи. В случая не се изисква проект, а само разрешение за строеж.

Като свидетели по делото са разпитани св. Т. и св. К., чиито показания не противоречат на останалия доказателствен материал. Свидетелките заявиха пред съда, че процесната тоалетна не е масивна постройка, а е изградена от гипсокартон и е измазана. Изградена е преди около 3-4 години към съществуваща пристройка.

Със заповед № РД-13-297 от 14.12.2011 г. началникът на ДНСК е делегирал правомощията си по чл. 225 от ЗУТ на началниците на РДНСК /стр. 13/.

Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице имащо правен интерес от обжалването.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът преценява законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва закона. Извън правомощията на съда е да преценява целесъобразността на административния акт.

Обжалваната заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма и от компетентен за това административен орган. Съгласно чл. 225, ал. 1 във вр. с чл. 222, ал. 1, т. 10 от ЗУТ това е началникът на Дирекцията за национален строителен контрол или упълномощено от него длъжностно лице. В конкретния случай оспореният акт е издаден от началника на РДНСК ЮЦР гр. Пловдив, който е упълномощено длъжностно лице, черпещо правомощията си от заповед № РД-13-297 от 14.12.2011 г. на началника на ДНСК. При издаването на обжалваната заповед административният орган не е допуснал нарушение на процесуалните разпоредби на закона. Заповедта е мотивирана, като в мотивите органът е посочил както фактическите основания за издаването й - наличие на незаконен строеж, без строително разрешение, така и правните основания за издаване - чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Съдът намира, че обжалваният акт не противоречи и на материалноправните разпоредби по издаването му. Установените в хода на административното производство релевантни за спора юридически факти се подкрепят от събраните в съдебното производство доказателства.

Разпоредбата на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ регламентира случаите, в които един строеж или част от него се счита за незаконен. В конкретния случай не е спорно между страните, че извършеното строителство е незаконно и, че за него няма издадени строителни книжа и документи. Установи се, че “обектът", предмет на обжалваната заповед има характер на строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ от шеста категория, като видно от заключението на приетата по делото СТЕ, същият представлява паянтова постройка към съществуваща жилищна сграда с параметри съответстващи на описанието в констативния акт, съгласно  чл. 46, ал. 1 от ЗУТ. Съгласно заключението на вещото лице и съобразно чл. 147, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, за такъв строеж не се изисква одобряване на инвестиционни проекти, но се изисква строително разрешение, каквото в конкретния случай не е налице. Последното от фактическа страна не се оспорва от жалбоподателката. Изключението по силата на закона, когато не се изисква разрешение за строеж, е регламентирано в чл. 151, ал. 1, т. 4 от ЗУТ, а именно, че не се изисква разрешение за строеж за текущ ремонт на сгради, постройки, съоръжения и инсталации, каквато дейност се твърди, че е и извършена. От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи, че процесният обект не е ремонтиран, а е новоизграден, към съществуваща пристройка.

Безспорно по делото се установи, че строежът е изграден след 1998 г. – обстоятелство, което не е спорно по делото, поради което не може да се приеме, че същият е търпим по смисъла на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ.

Съгласно § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. От текста следва, че даден строеж, който е незаконен, не се премахва ако е търпим. За да се приеме, че незаконен строеж е търпим, следва да са налице следните кумулативно дадени предпоставки - да е изграден до 7 април 1987  г. и да е бил допустим по действуващия подробен устройствен план и по правилата и нормативите, действували по време на извършването му или съгласно този закон. Строежът е нетърпим при липсата, на която и да е предпоставка, и в този случай разпоредбата за забрана за премахването му е неприложима. В административното и съдебно производство по премахване на незаконни строежи търпимостта на строежа подлежи на изследване и доказване на общо основание с всички допустими доказателствени средства независимо от това дали е издадено или не удостоверение за търпимост. Задължението е както за органите на ДНСК, така и за съда.

В конкретния случай разпоредбата на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ не може да намери приложение, тъй като една от предпоставките по нея, а именно строежът да е изграден до 07.04.1987 г. не е налице. Не е установено и узаконяване на строежа в законния преклузивен срок от 6 месеца от влизане в сила на разпоредбата на § 184 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. При тези обстоятелства незаконният строеж подлежи на премахване без да е необходимо да се установява допустимост по градоустройствените планове, правилата и нормативите или ЗУТ.

Неоснователно е направеното възражение от пълномощника на жалбоподателя, че обектът не е правилно индивидуализиран като е посочено, че е масивен, а в действителност е паянтова сграда от допълващото застрояване. Действително е налице разминаване между констатациите на административния орган и действително установеното от вещото лице, по отношение на това, че обектът е паянтова сграда, а не масивна. Това несъответствие обаче, съдът намира за несъществено, тъй като не са спорни обстоятелствата за това: къде се намира незаконния строеж, кой е неговия собственик, направено е описание на начина на изграждане и предназначение на обекта и посочените в заповедта параметри не се различават съществено от тези по заключението на вещото лице, установени на място. Поради това съдът намира, че незаконният строеж е индивидуализиран в достатъчна степен и по начин, който не би създал затруднение при изпълнението на заповедта.

Предвид на гореизложеното и поради липса на пороци, водещи до незаконосъобразност на оспорения акт, жалбата - като неоснователна, следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на делото и направеното своевременно искане от пълномощника на ответника ще следва жалбоподателя да бъде осъден да заплати, направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 и чл. 8 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съгласно чл. 215, ал. 7 от ЗУТ решенията на първоинстанционния съд по жалби или протести срещу индивидуални административни актове по този закон са окончателни с изключение на решенията по жалби или протести срещу индивидуални административни актове за одобряване на подробни устройствени планове, на комплексни проекти за инвестиционна инициатива и на заповедите за премахване на незаконни строежи от първа до пета категория включително.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК, Административен съд – Пазарджик

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. *** против заповед № ДК 02-ЮЦР-55 от 08.02.2012 г. на началника на РДНСК ЮЦР гр. Пловдив.

ОСЪЖДА А. *** с ЕГН ********** да заплати на началника на РДНСК ЮЦР гр. Пловдив направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 /сто и петдесет/ лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                                     

 

                                                               СЪДИЯ:/П/