РЕШЕНИЕ

 

№303/13.6.2012г.

гр. Пазарджик

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, І състав, в открито заседание на тридесет и първи май две хиляди и дванадесета година в състав:

                                                         Председател: Емилия Георгиева

 

Разгледа докладваното от съдията-докладчик Е. Георгиева административно дело № 275 по описа за 2012 г. и установи:

Производството е по реда на чл. 215 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

Образувано е по жалба на М.А.Д. *** срещу Заповед № ДК-02-ЮЦР-28 от 12.01.2012 г. на Началника на РДНСК-ЮЦР Пловдив. С оспорения акт е наредено премахването на незаконен строеж “масивна ограда с плътна част до 2.20 м.” – южна и западна регулационни линии, находяща се в УПИ ХVІ-624, кв. 60 по плана на с. Драгиново с извършител М.А.Д..

С жалбата си оспорващият твърди, че оспорения акт е издаден при нарушаване на административнопроизводствените правила за издаването му, като не му е съобщен по надлежния ред, с което са му нарушени правата за участие в производството пред административния орган.  Освен това са изложени твърдения, че процесния обект не представлява незаконен строеж, тъй като е изграден в съответствие със строителните книжа и съответното съдебно решение на ОС Пазарджик. Иска от съда да постанови решение, с което да отмени заповедта на началника на РДНСК-ЮЦР като незаконосъобразна. В съдебно заседание чрез пълномощници поддържа жалбата и сочи доказателства.

Ответникът по оспорването – Началникът на РДНСК – южен централен район, чрез процесуален представител с писмено становище, оспорва жалбата, сочи доказателства. Твърди, че заповедта е законосъобразна, постановена е при спазване на административнопроизводствените правила. Иска от съда да отхвърли оспорването със съдебния си акт.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

В полза на наследници на Асан Д. – М.Д., М.Д. и Ф.В. е издадено Разрешение за строеж № 24 от 27.02.2007 г. за строеж шеста категория, представляващ масивна ограда с плътна част до 2.20 м., южна, западна регулационни линии, 25 л.м. в УПИ ХVІ-624, кв. 60 по плана на с. Драгиново. Определена е строителната линия с протокол от 18.06.2007 г. за строежа е изработен проект, който е одобрен, както и геодезическо заснемане.

На 15.07.2010 г. длъжностни лица от РДНСК-ЮЦр Пловдив са съставили Констативен акт № 144, в който са отразили, че са констатирали нарушение, изразяващо се в следното: “Изградената част на оградата е реализирана на място несъответстващо на отразените в Решение от 30.12.1987 г. на Пазарджишкия окръжен съд – по отношение на западната регулационна линия на УПИ ХVІ-624, кв. 60 по плана на с. Драгиново”. Срещу тези консатации в срок е постъпило възражение от М.Д., което е възприето от административния орган като неоснователно и е издадена процесната заповед.  В обстоятелствената част на същата административния орган е описал подробно масивната ограда, като е отбелязал, че тя е собственост на М.Д.. Освен това е описал издадените строителни книжа, но е приел, че строежът е незаконен, тъй като е изграден в отклонение на издаденото строително разрешение в нарушение на чл. 154, ал. 2, т. 1 от ЗУТ.

По делото е допусната съдебно-техническа експертиза, чието заключение не е оспорено от страните и съдът цени като компетентно и безпристрастно, от което се установяват следните обстоятелства: започнатият строеж на масивна ограда е с размерите, посочени в заповедта, издаденото строително разрешение и одобрения проект не засягат имот 625 в кв. 60, реализираното на място изцяло съответства на издадените строителни книжа – разрешително за строеж № 24 от 27.02.2007 г., одобрен проект от 27.02.2007 г. и протокол за определяне на строителна линия от 18.06.2007 г. Kа скица към експертното заключение и от уточненията на вещото лице, дадени в открито съдебно заседание се установява, че изграденото от масивната ограда е по регулационната линия на ПИ 624, както е по приетото  по делото съдебно решение на Пазарджишкия окръжен съд от 30.12.1987 г., а не по имотната граница, както твърди административния орган в оспорения акт.

С оглед на така установената фактическа обстановка от правна страна съдът установи: Жалбата е подадена в законоустановения по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ срок от лице, което е адресат на процесната заповед,  с което се засягат негови права и законни интереси, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна, като съображенията на съда за това са следните:

Предмет на оспорването е заповед на началника на РДНСК–ЮЦР Пловдив, издадена на правно основание чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ за нарушение на чл. 154, ал. 2, т. 1 от ЗУТ. Спазена е формата, изискуема от закона, както и компетентността на органа, издал акта – произтичаща от разпоредбата на чл. 222, ал. 10 от ЗУТ и Заповед № РД-13-279 от 01.11.2010 г. на Началника на ДНСК – София за делегиране на права.

Разпоредено е премахването на строеж, описан подробно в обстоятелствената част на оспорения акт, за който административният орган е констатирал, че е реализиран в отклонение на издаденото разрешение за строеж. Това твърдение в акта, административният орган не доказа в производството пред съда, независимо, че върху него е тежестта да докаже законосъобразността на оспорения акт, а и освен това с разпореждането за насрочване, съгласно разпоредбата на чл. 171, ал. 4 от АПК е указал на административния орган, че следва да посочи доказателства за своите твърдения.

От събраните по делото доказателства се установи, че процесният строеж е изграден в съответствие с издадените строителни книжа, както и със съдебното решение на Пазарджишкия окръжен съд от 30.12.1987 г.

Неоснователни са твърденията на пълномощникът на административния орган, изложени за пръв път след приключване на делото в писмената защита по съществото на спора, а именно, че строежът е незаконен, тъй като е изграден в съсобствен поземлен имот, без за това да са представени по делото нотариално заверени декларации от останалите собственици. Освен, че това не е мотив за издаването на оспорената заповед, то от строителното разрешение е видно, че то е издадено в полза на наследници на собственика Д. – а именно на съсобствениците на ПИ.

Като е издал оспорения акт административният орган е допуснал нарушение на материалноправните разпоредби, издал е незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен от съда.

Предвид на изхода от делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК на оспорващия следва да бъдат присъдени направените по делото съдебно-деловодни разноски в размер на 610 лв. от бюджетна на органа, издал отменения акт.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пазарджик, І състав

 

РЕШИ

 

ОТМЕНЯ Заповед № ДК-02-ЮЦР-28 от 12.01.2012 г. на Началника на РДНСК-ЮЦР Пловдив.

ОСЪЖДА Началника на РДНСК-ЮЦР Пловдив да заплати на М.А.Д. *** съдебни разноски в размер на 610 /шестстотин и десет/ лева.

На основание чл. 215, ал. 7 от ЗУТ решението е окончателно.

 

                                      АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:/П/