Р е ш е н и е

 

№ 497/10.10.2012г.

 

гр. Пазарджик

 

 

в името на народа

 

 

Административен съд – Пазарджик, ІV-ти състав, в открито заседание на единадесети септември, две хиляди и дванадесета, в състав:

 

                                                                  Председател: Васко Нанев

 

при секретаря Д.Г., като разгледа докладваното от съдия Нанев административно дело № 311, по описа на съда за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 от АПК, във връзка с чл.215 от ЗУТ.

Делото е образувано по жалба на С.Б. ***, подадена против заповед №434/04.04.2012 год. на кмета на общ. Велинград. С обжалваната заповед кметът на общината е наредил жалбоподателят да премахне доброволно ламаринен покрив на обект „лятна кухня с тоалетна“, изграден в УПИ XXI – 2580, в кв.202 по ПУП на гр. Велинград, който е с наклон към уличното платно и през зимния сезон снегът се свлича върху тротоара, с което се възпрепятства достъпът на гражданите до същия. Покривът е ръждясал, неугледен  и не е естетически издържан. Със същата заповед жалбоподателят е задължен да  направи топлоизолация и хидроизолация на съществуващата стоманобетонна плоча. Административният орган е определил 30-дневен срок за доброволно изпълнение от датата на получаване на заповедта.

В жалбата се развиват подробни съображения, които сочат на противоречия с материалноправни разпоредби и допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Според жалбоподателя  в административния акт се цитира, че покривът е неподходящ по разположение, вид и материали и че следва да се преработи в интерес на сигурността, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите, а фактически заповедта придобива съвсем друг смисъл, т.е. препраща към чл.195 от ЗУТ, каквато процедура не е изпълнена – образуване на комисия и т.н., поради което оспореният акт се явява нищожен. Иска се от съда да отмени заповедта като незаконосъобразна.

Ответникът по жалбата, кметът на общ. Велинград,  заявява в писмен отговор по жалбата и в с.з. чрез процесуалния си представител  становище за неоснователност на жалбата като твърди, че оспореният административен акт е законосъобразен.

 

От събраните по делото доказателства се установява от фактическа страна следното:

Във връзка с постъпила жалба кметът на общината е приел за установено, че в УПИ ХХI-2580, в кв.202 по ПУП на гр.Велинград е налице лятна кухня с тоалетна, като ламариненият покрив на същата е с наклон към уличното платно, поради което през зимния сезон снегът се свлича върху тротоара. Водите от покрива на сградата трябва да се отвеждат в имота, в който е изградена сградата. Покривът е неподходящ по разположение, вид и материали. Кметът е намерил, че жалбоподателят М. трябва да извърши необходимите работи в интерес на сигурността, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите. Във връзка с изложените мотиви и на основание чл.195, ал.5 от ЗУТ кметът на община Велинград е издал оспорената заповед. По делото е приета изпратената от кмета на община Велинград преписка по издаване на обжалвания акт. В същата не се съдържат данни да е изпълнена процедурата по чл.196 от ЗУТ, а именно състоянието на обекта да е установено с протокол от комисия, назначена от кмета на общината, както и жалбоподателят да е бил изслушван от същата комисия по направените констатации.

По делото е назначена съдебно-техническа експертиза. Вещото лице е дало заключение, че покривът на строежа е едноскатен, с наклон към  уличната регулационна линия. Водите от покрива са хванати с улуци и отведени в уличните отводнителни шахти. Покривът е изпълнен с поцинкована самоносеща ламарина върху дървена носеща конструкция. Ламарината е боядисана със защитна боя „сребърен феролит“. Денивелацията между покрива на уличната регулационна линия и тази на другия край в парцела е 0.50 см. При това положение вещото лице отчита наклон на покрива от 20%. Заключението е, че покривът е с добър угледен вид към собствеността на общината-улицата. 

Въз основа на горната фактическа обстановка настоящият съдебен състав прави следните изводи:

Жалбата е подадена в срок от лице, които има правен интерес от оспорването, същото е адресат на заповедта и собственик   на имота, за който тя се отнася.

Разгледана по същество същата е основателна. Това е така поради следните съображения:

Съгласно разпоредбите на част 4, гл.12, раздел 3 от ЗУТ, собствениците на строежи са длъжни да ги поддържа в техническо състояние, отговарящо на съществените изисквания по чл.169, ал.1-3, да не  извършват и да не допускат извършването на промени в тях, които водят, или могат да доведат, до влошаване на проектните нива на съответствие с изискванията на строежа. По силата на чл.195, ал.5 от ЗУТ кметът на общината може да задължи собствениците със заповед да премахнат, преобразуват или ремонтират неподходящи по местоположение, разположение, вид и материали огради, гаражи, второстепенни, селскостопански и  временни постройки, както и да извършват необходимите работи в интерес на сигурността, безопасността на движението, здравеопазването, хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите. Състоянието на обектите и необходимите ремонтни и възстановителни работи се установяват с протокол на комисия, назначена от кмета на общината. Към административната преписка не е  приложен такъв протокол, а и в заповедта не се твърди такъв протокол да е съставян. Следва да се има предвид, че разпоредбата на чл.196, ал.2 от ЗУТ изисква изслушване на заинтересованите лица от комисията, назначена със заповед на кмета на общината, установяваща вида и състоянието на строежа, която разпоредба се явява императивна. Изслушването се извършва от комисията преди да се направи предложение до кмета за издаване на заповед. Това изслушване има решаващо значение за изясняване на състоянието на обектите и необходимите ремонтни дейности, поради което неизвършването му представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. От изложеното следва, че при издаване на заповедта не са спазени изискванията на чл.196, ал.2-3 от ЗУТ, обстоятелство, което опорочава оспорения административен акт. Нарушена е императивната разпоредба на чл.196, ал.2 от ЗУТ. Въпреки даденото указание на административния орган, че е в негова тежест да докаже, че са били налице фактическите основания, посочени в издадения административен акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му, кметът на община Велинград не е ангажирал доказателства, от които да е видно, че комисията е канила жалбоподателя по надлежния ред да бъдат изслушан. Освен това видно от заключението на вещото лице, прието от съда и неоспорено по същество от страните, не са били налице нито една от посочените в чл.195, ал.5 на ЗУТ предпоставки  за издаването на оспорената заповед.

С оглед изложеното съдът намира, че оспореният административен акт следва да бъде отменен.

Воден от горното и на основание на чл.172, ал.2, предл.второ и чл.173 от АПК Административен съд – Пазарджик, ІV-ти  състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ заповед №434/04.04.2012  год. на кмета на общ. Велинград, с която е наредено на С.Б.М. *** да  премахне доброволно ламаринен покрив на обект “Лятна кухня с тоалетна”, изграден в УПИ/парцел/ ХХІ -2580, в кв.202 по ПУП на гр. Велинград, както и да направи топлоизолация и хидроизолация на съществуващата СТБ плоча на същия обект, като я преобразува в плосък покрив и е определил срок за доброволно изпълнение.

Съгласно чл.215, ал.7 от ЗУТ решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                                        

                                                                                           Съдия: /п/