Р Е Ш Е Н И Е

№ 316 / 18.6.2012г.

 

гр. Пазарджик

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд-Пазарджик, VІ състав, в открито заседание на осемнадесети юни през две хиляди и дванадесета година, председателствано от

 

СЪДИЯ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ

 

при секретаря Я.В., като разгледа АХД № 338 по описа на съда за 2012 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 172, ал. 4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

        

Образувано е по жалба от С.Й.М. *** против Заповед № З-57/05.03.2012 г. на Началника на РУП - Пещера, с която на основание чл. 171, т. 1, б. “Б” от ЗДвП, му е наложена принудителна административна мярка – отнемане на свидетелството за правоуправление до решаване въпроса за отговорността, но за не повече от шест месеца поради нарушение по чл. 174, ал. 3, предл. първо от ЗДвП.

В жалбата и в изявлението на процесуалния представител адвокат П. се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна. Поддържа се тезата, че при издаването й е нарушен материалният закон, като водачът не е извършил твърдяното нарушение. Моли се съда да отмени заповедта като неправилна и незаконосъобразна, като се претендира присъждането на деловодни разноски.

Ответникът не взема становище по жалбата.

 

След като се запозна с твърденията, изложени в жалбата и становищата на страните, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

 

Жалбата се приема за допустима от настоящия съдебен състав като подадена в срок, от надлежна страна – адресат на оспорения административен акт.

 

Разгледана по същество, същата е основателна.

Установено е по делото, че с акт за административно нарушение № 3382/03.03.2012 г. /л. 12/ е констатирано извършването на административно нарушение от водача на моторно превозно средство С.Й.М.,***, при управление на л.а. "Х." с рег. №… на същата дата отказал да му бъде извършена проба за алкохол с техническо средство "Дрегер". Въз основа на така съставения АУАН, Началникът на РУП-Пещера е издал оспорената Заповед за прилагане на ПАМ.

Въз основа на така установената фактическа обстановка и след като в изпълнение на изискването на разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът формира следните правни изводи.

По смисъла на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. По приложената хипотеза на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП може да се наложи принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца на водач, за който се установи, че отказва да бъди проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване на съдържанието на алкохол. Волеизявлението за налагане на принудителна административна мярка се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и се издава по реда на глава пета, раздел втори от АПК. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 4 и т. 5, буква "а" се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност.

Обжалваната заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма и от компетентен за това административен орган. Приложена е упълномощителна Заповед № Із-1687/02.08.2010 г. /л. 14/.

На следващо място, от събраните по делото доказателства безспорно се установи че на 03.03.2012 г. жалбоподателят е отказал да бъде проверен с техническо средство “Дрегер” при извършвана проверка от контролните органи на КАТ. На същия обаче е издаден талон за медицинско изследване, за което няма данни, а и не се твърди да не е било изпълнено впоследствие.

Съгласно чл. 174, ал. 3 от ЗДвП водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от 12 до 18 месеца и глоба от 500 до 1000 лв. Тълкувайки посочената законова разпоредба може да се направи извод, че са налице две изпълнителни деяния, а именно: отказ за проверка чрез техническо средство или неизпълнение на предписание за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта на водача. Законодателят е предвидил установяването на наличието на алкохол в кръвта на водачите на МПС да бъде установявано по два начина алтернативно, в зависимост от конкретната ситуация или при съмнения за неправилно отчетени резултати от техническото средство. За да е налице административно нарушение по посочения текст от закона обаче, следва водачът едновременно да е отказал изпробването с техническо средство и да не е изпълнил предписанието за медицинско изследване. 

В конкретният случай М. е отказал изпробването с техническо средство “Дрегер” като е приел изследването да се извърши с кръвна проба, за която е издаден и получен от него талон за медицинско изследване. Това обстоятелство не само, че не е спорно по делото, но е отразено в съставения АУАН. В същия не е посочено водачът да е отказал извършването на медицинско изследване за наличие на алкохол в кръвта. При това положение съдът намира, че не е налице съставен АУАН за осъществен състав на нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, тъй като за нарушителя съществува алтернативна възможност за установяване на алкохолното съдържание в кръвта му. Без значение е обстоятелството за това, дали е извършено медицинското изследване и какъв е резултата от него след като в съставения АУАН липсват факти в тази насока. При липсата на фактическите и правни основания на една от хипотезите по чл. 171 т. 1, б. "б" от ЗДвП за налагане на процесната ПАМ, Началникът на РУП-Пещера е издал оспорената заповед неправилно и незаконосъобразно.

Предвид изложените съображения, съдът приема, че обжалваната заповед е незаконосъобразна и като такава ще бъде отменена.

Съобразно изхода на настоящото съдебно производство, РУП-Пещера, следва да бъде осъдено да заплати на жалбоподателя направените и надлежно претендирани деловодни разноски в размер на 210 лева.

 

Воден от горното, на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на ПАМ № З-57/05.03.2012 г. на Началника на РУП - Пещера.

 

ОСЪЖДА РУП - Пещера да заплати на С.Й.М. *** направените и надлежно претендирани деловодни разноски в размер на 210 лв.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховния административен съд на Република България.

 

 

 

 

СЪДИЯ: /п/

 

 

РЕШЕНИЕ № 14971 от 27.11.2012 г. на ВАС София, Седмо отделение по адм. д. № 9679/2012 г. - ОТМЕНЯ решение № 316 от 18.06.2012 г., постановено по адм. д. № 338/2012 г. на Административен съд - Пазарджик и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. Й. М. от гр. Пещера срещу заповед № З-57/05.03.2012 г. на началника на Районно управление "Полиция" - Пещера.

Решението е окончателно.