Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 464 / 3.10.2012г.

 

гр. Пазарджик

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд – Пазарджик, VІ състав, в открито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и дванадесета година, председателствано от

 

СЪДИЯ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ

 

при секретаря Я.В., като разгледа АХД № 344 по описа на съда за 2012 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 215 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

        

Образувано е по жалба на С.И.К. *** против Заповед № ДК-02-ЮЦР-72/13.02.2012 г. на Началника на РДНСК - ЮЦР, с която е наредено премахването на незаконен строеж – “Склад и стопански навес с кочина”, реализиран от жалбоподателя в УПИ ХІ-15, кв. 470 по плана на гр. Пазарджик.

Недоволен от така постановената заповед е останал жалбоподателят, който в подадената жалба излага доводи за незаконосъобразност на същата, като издадена в противоречие с материалния закон и при нарушение на административнопроизводствените правила. Моли се отмяната на заповедта.

Ответникът по жалбата, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Г., моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

 

Съдът, като прецени допустимостта и основателността на разглежданата жалба, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, поради което е допустима.

 

Разгледана по същество, същата е основателна.

От събраните по делото доказателства е видно, а и между страните не е спорно, че процесният обект “Склад и стопански навес с кочина” е реализиран от жалбоподателя в УПИ ХІ-15, кв. 470 по плана на гр. Пазарджик. С констативен акт № 256/29.12.2011 г. /л. 24/ служители на РДНСК – ЮЦР са установили описания незаконен строеж, като са отразили, че за същия липсват строителни книжа и разрешение за строеж.  Този констативен акт е послужил като основание за издаване на обжалваната заповед, след като подаденото възражение от К. /л. 21/ е прието за неоснователно.

От приетото по делото заключение на СИТЕ се установява, че визираният в заповедта склад в поземления имот представлява разположена между три огради дървена покривна конструкция върху колони от необработен дървен материал, покрита с вълнообразни азбестоциментови плоскости. Стените на обекта всъщност са оградите на съседните имоти. Същият е с размери 4, 55/2, 55 м и може да бъде охарактеризиран като навес с паянтова дървена конструкция без оградни стени.

От своя страна заключението на СИТЕ установява, че визираният в заповедта стопански навес с кочина представлява покривно покритие с неправилна форма, с размери 3, 70/ 2, 60 м., изпълнено от дъски и винкели, покрити с картон и полиетилен, без собствена носеща конструкция, като западно от покривното покритие е поставена метална клетка, изпълнена от подръчни материали, а северозападно-кочина, сглобена от дървени палети. Целият описан обект не е закрепен към терена по неподвижен начин.

Така констатираното фактическо състояние на имота и находящите се в него постройки противоречи на отразеното в КА и обжалваната заповед. В тях е отразено наличието на “склад с размери 5, 45/2, 60 м и височина при кота било 1, 90 м, изграден от две стени от тухлена зидария и стопански навес с кочина с размери 4, 70/5, 40 м”.

Въз основа на така установената фактическа обстановка и след като в изпълнение на изискването на разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът формира следните правни изводи.

Обжалваната заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма и от компетентен за това административен орган. Съгласно чл. 225, ал. 1 във вр. с чл. 222, ал. 1, т. 10 от ЗУТ това е началникът на Дирекцията за национален строителен контрол или упълномощено от него длъжностно лице. В конкретния случай оспореният акт е издаден от началника на РДНСК ЮЦР –

Пловдив, който е упълномощено длъжностно лице, черпещо правомощията си от заповед № РД-13-297 от 14.12.2012 г. на Началника на ДНСК.

Безспорно по делото се установи, че за извършеното строителство липсват строителни книжа и документи за изграждането му, както и, че строежът е изграден преди 1987 г. – обстоятелство, което не се оспорва от административния орган.

От друга страна обаче, съдът констатира, че обжалваната Заповед № ДК-02-ЮЦР-72/13.02.2012 г. на Началника на РДНСК – ЮЦР е издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, което налага нейната отмяна в цялост като незаконосъобразна само на това основание.

Разпоредбата на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ визира различни основания за премахване на незаконен строеж, детайлизирани в т. 1 до 5, които съгласно императивната разпоредба на чл. 225, ал. 3 от ЗУТ се установяват с констативен акт, съставен от длъжностни лица на Дирекцията за национален строителен контрол. Тези разпоредби на специалния закон са в унисон с общата разпоредба на чл. 35 от АПК, установяваща задължение за изясняване фактите и обстоятелствата от значение за случая и обсъждане възраженията на заинтересуваните лица. Спазването на тези разпоредби обуславя законосъобразност на издадения административен акт от административнопроцесуална гледна точка.

Данните по административната преписка сочат на нарушение на изискването за всестранно изясняване на фактите и обстоятелствата по случая. Длъжностни лица на РДНСК – ЮЦР са констатирали незаконността на извършено строителство, съставяйки констативен акт по реда на чл. 225, ал. 3 от ЗУТ, за подлежащ на премахване обект.

В случая е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в несъответствието на съдържанието на констативния акт и на самата заповед, от една страна, и установеното фактическо състояние на строежа, от друга. Съгласно чл. 171, ал. 1 от АПК, само събраните редовно пред административния орган доказателства имат сила и пред съда. Констативният акт е подготвителен документ за установяване на обстоятелства, имащи значение за издаване на крайния акт – заповед за премахване на незаконен строеж. В констативния акт процесният строеж е описан като “склад с размери 5, 45/2, 60 м и височина при кота било 1, 90 м, изграден от две стени от тухлена зидария и стопански навес с кочина с размери 4, 70/5, 40 м”. Това описание е възпроизведено буквално в текста на оспорената заповед.

От друга страна, от приетото по делото заключение на назначената съдебна инженерно – техническа експертиза е видно, че находящият се в поземления имот склад представлява разположена между три огради дървена покривна конструкция върху колони от необработен дървен материал, покрита с вълнообразни азбестоциментови плоскости. Стените на обекта всъщност са оградите на съседните имоти. Същият е с размери 4, 55/2, 55 м и може да бъде охарактеризиран като навес с паянтова дървена конструкция без оградни стени. Стопанският навес с кочина представлява покривно покритие с неправилна форма, с размери 3, 70/ 2, 60 м., изпълнено от дъски и винкели, покрити с картон и полиетилен, без собствена носеща конструкция, като западно от покривното покритие е поставена метална клетка, изпълнена от подръчни материали, а северозападно-кочина, сглобена от дървени палети. Целият описан обект не е закрепен към терена по неподвижен начин.

Липсват постройки, чието описание да съответства на описанието в съставения констативен акт на служителите на РДНСК-ЮЦР, което е реципирано в текста на обжалваната заповед. Подобно несъответствие в описанието на незаконния строеж, не дава възможност да се извърши правилна преценка какъв е конкретния предмет на незаконно строителство. Подобен порок поставя и съдебната инстанция в невъзможността да достигне до извода касаят ли констатациите на акта, съставен от органите на РДНСК – Пазарджик описаните по-горе сгради или не. Пороците при съставяне на констативния акт, неговите неясни и непълни констатации и представените допълнителни доказателства, водят до несигурност в установените обстоятелства.

Оттук следва, че обжалваната заповед е издадена при наличието на отменителното основание по чл.146, т. 3 АПК – нарушението на административнопроизводствените правила е съществено, тъй като при издаване на заповедта административният орган не е изяснил фактическите установявания, залегнали в констативния акт и имащи значение по случая.

Обжалваният административен акт е незаконосъобразен като издаден при съществено нарушение на процесуалните правила и ще трябва да бъде отменен.

Съобразно изхода на настоящото съдебно производство, РДНСК – ЮЦР следва да бъде осъдена да заплати по сметката на Административен съд – Пазарджик за вещи лица деловодни разноски в размер на 70 лева, за които е останала задължена, съгласно протоколното определение на съда от 24.09.2012 г.

 

Воден от горното, на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ Заповед № ДК-02-ЮЦР-72/13.02.2012 г. на Началника на РДНСК - ЮЦР.

 

ОСЪЖДА РДНСК – ЮЦР да заплати по сметката на Административен съд – Пазарджик за вещи лица деловодни разноски в размер на 70 лева.

 

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

 

 

СЪДИЯ:/п/