Р Е Ш Е Н И Е

 

289/8.6.2012г.

 

гр. Пазарджик, 08.06.2012 г.

 

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

 

Административен съд – Пазарджик – VІІ – административен състав, в открито съдебно заседание на тридесети май, две хиляди и дванадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА

 

при секретар

Я.В.

и с участието

на прокурора

Стефан Янев

изслуша докладваното

от съдия

ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА

по адм. дело № 373 по описа на съда за 2012 г.

 

Производството е по реда на чл. 145 от АПК, във връзка със ЗОБВВПИ и е образувано по жалбата на Х.И.Х. *** против отказ № З – 121 от 01.03.2012 г. за издаване на разрешения за дейности с ОБВВПИ на началника на РУ ”Полиция” гр. Пазарджик при ОД на МВР гр. Пазарджик.

В жалбата се твърди, че обжалваната заповед е неправилна и незаконосъобразна. Счита, че отказът е постановен при неспазване на установената форма и съществено нарушение на административно производствените правила. Жалбоподателят твърди, че е обосновал необходимостта от издаване на разрешение за носене и съхранение на огнестрелно оръжие за самоотбрана. Иска от съда да отмени обжалвания отказ и да се постанови решение, с което да му бъде издадено разрешение за съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие.

В съдебно заседание жалбоподателя се представлява от адв. Д., която по изложени съображения моли да бъде уважена подадената жалба и отменен обжалвания отказ като незаконосъобразен. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – Началника на РУП Пазарджик при ОД на МВР гр. Пазарджик, редовно призован не се явява и не изпраща представител. По делото е постъпило становище по жалбата и съществото на спора.

За Окръжна прокуратура гр. Пазарджик се явява прокурор Стефан Янев, който счита жалбата за неоснователна, поради което моли същата да бъде отхвърлена.

Административен съд - Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Началото на административното производство е поставено със заявление вх. № 32715 от 21.12.2011 г. от Х.И.Х. *** отправено до Началника на РУП гр. Пазарджик, с което моли да му бъде подновен срока на разрешителното за носене и съхранение на закупеното от него огнестрелно оръжие, необходимо му за охрана и самоохрана. Към искането са приложени следните документи: служебна бележка с рег. № *** от 19.12.2011 г., издадена от Окръжна следствена служба гр. Пазарджик за това, че срещу лицето няма данни за образувани досъдебни производства и/или повдигнати обвинения; свидетелство за съдимост рег. № 11772 от 13.12.2011 г. за това, че лицето не е осъждано; карта за медицински преглед за това, че е психично здрав; удостоверение 8І3/2004 г. за завършен курс и успешно положен изпит за дейности с огнестрелно оръжие.

По искането началникът на РУП гр. Пазарджик е постановил отказ № З-121 от 01.03.2012 г., с който е отказано издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие – револвер “***” кал. 22 № 8241007442 на жалбоподателя. Писменият отказ е връчен лично на Х.И.Х. на 12.03.2012 г. по пощата с известие за доставяне /стр. 20/. В законоустановения срок жалбоподателят се е възползвал от възможността за обжалване по административен ред, като е подал жалба с вх. № 7379 от 21.03.2012 г. до директора на ОД на МВР гр. Пазарджик. С решение № 16103 горестоящия административен орган е потвърдил първоначално издадения административен акт. Решението е съобщено на жалбоподателя по пощата с обратна разписка на 24.04.2012 г. като в законоустановения срок е упражнено правото на жалба пред Административен съд гр. Пазарджик.

Като доказателство по делото е представено решение по НОХ дело № 754/2001 г. по описа на Районен съд гр. Пазарджик, с което е признат подсъдимия Х.И.Х. *** за виновен за това, че на 24.05.2010 г. в с. Динката, обл. Пазарджик е нанесъл удари в областта на главата на И. Г. С. от същото село, като вследствие на това му е причинил лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота, поради което и на основание чл. 78а, ал. 1 от НК съдът го освобождава от наказателна отговорност за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 във връзка с чл. 130, ал. 1 от НК, като му налага административно наказание – глоба в размер на 1500 лева, платима в полза на държавата по бюджета на съдебната власт.

Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице имащо правен интерес от обжалването.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Предмет на административния спор е отказ № З-121 от 01.03.2012 г., с който е отказано издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие – револвер “***” кал. 22 № 8241007442 на жалбоподателя. Административният орган се е мотивирал с това, че лицето няма основателна причина, която по несъмнен начин да обосновава необходимостта си от издаване на разрешението за носене и съхранение на огнестрелно оръжие с цел самоотбрана.

Разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ регламентира, че разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение.

Законът възлага в тежест на лицето, подало искане за издаване на разрешение да обоснове, т.е. да заяви в писмен вид, да изложи конкретни факти и обстоятелства, които да обосновават несъмнен извод, че неговия или на семейството му живот, здраве и имущество са персонално застрашени по начин, който изисква тяхната охрана и отбрана посредством огнестрелно оръжие и необходимите му за ползване боеприпаси. В конкретният случай жалбоподателят е представил всички изискуеми от закона документи, но същия не е доказал да има основателна причина, която по несъмнен начин да обоснована необходимост от издаване на разрешително за носене на оръжие, при установена от закона доказателствена тежест за него.

При постановяване на обжалвания акт органът е действал при условията на оперативна самостоятелност, като съдът счита, че същата е упражнена в съответствие с целта на закона и при спазване принципа на съразмерност. Административният орган се е съобразил със всички обстоятелства, касаещи конкретния случай - средата на живот на жалбоподателя, работата му и неговата личност. Тези обстоятелства в тяхната съвкупност действително не обосновават по категоричен начин необходимостта от оръжие с цел самоотбрана. Като се имат в предвид образуваното наказателно производство за това, че жалбоподателят е съден за нанасяне на лека телесна повреда на лицето Иван Стоев /независимо, че в последствие е наложено административно наказание - глоба/, то съдът счита, че е спазен принципът на съразмерност, развит в чл. 6, ал. 5 от АПК. Административният орган е упражнил правомощието си по разумен начин и справедливо, като се е въздържал от постановяване на акт с обратно съдържание, което би могло да причини вреди, явно несъизмерими с преследваната цел.

Неоснователни са твърденията на процесуалния представител на жалбоподателя, че е налице съществено процесуално нарушение във връзка с това, че не е спазен регламентирания 14 - дневен срок за произнасяне от страна на административния орган. На първо място следва да се отбележи, че срокът на административния орган за произнасяне съгласно чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ не е 14 - дневен, а едномесечен и второ което е и по-същественото в случая е, че този срок не е преклузивен, а инструктивен и с пропускането му не се опорочава процедурата по издаване на административния акт. В случая дори и да е допуснато процесуално нарушение, то съдът намира, че същото не е съществено. За съществени се считат само тези нарушения, които ако не биха били допуснати, то крайният резултат от производството би бил различен.

Неоснователни са и доводите за това, че обжалваният акт не отговаря на изискванията за законоустановена форма. Процесният отказ съдържа както правни, така и фактически основания за неговото издаване, като в същият са посочени съответните правни норми на чл. 83, ал. 5 и чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ. Без значение е как е наименуван административният акт “отказ” или “заповед” щом по съществото си представлява акт, с който се налага принудителна административна мярка.

В хода на извършената служебна проверка съдът констатира, че са спазени останалите изисквания за законосъобразност на административния акт - предмет на съдебен контрол. Актът е издаден от компетентен орган, в съответната писмена форма, при спазване на процесуалноправните разпоредби за издаването му - посочени са фактическите и правни основания за издаването му, както и същият е съобразен с целта на закона. Не са налице основанията за отмяна по чл. 146 от АПК, поради което оспорването следва да бъде отхвърлено.

С оглед гореизложеното и поради липса на пороци, водещи до незаконосъобразност на оспорения акт, жалбата - като неоснователна, следва да бъде оставена без уважение, поради което и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК, Административният съд

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х.И.Х. *** против отказ № З – 121 от 01.03.2012 г. за издаване на разрешения за дейности с ОБВВПИ на началника на РУ ”Полиция” гр. Пазарджик при ОД на МВР гр. Пазарджик.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

 

 

СЪДИЯ:/П/

 

РЕШЕНИЕ № 14366 от 15.11.2012 г. по адм.д. № 9036/ 2012 г. на ВАС-Седмо отделение:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 289 от 08.06.2012 г. по адм. д. № 373/ 2012 г. на Административен съд Пазарджик.

Решението не подлежи на обжалване.