РЕШЕНИЕ

№562/2.11.2012г.

гр. Пазарджик

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, І състав, в открито заседание на четвърти октомври две хиляди и дванадесета година в състав:

                                                         Председател: Емилия Георгиева

 

Разгледа докладваното от съдията-докладчик Е. Георгиева административно дело № 451 по описа за 2012 г. и установи:

Производството е по реда на чл. 215 ал. 1 от ЗУТ във връзка с чл. 145 ал. 1 от АПК и е образувано по жалба на Г.А.П. ***  срещу Заповед № ДК-02ЮЦР-69 от 13.02.2012 г. на Началника на РДНСК-ЮЦР гр. Пловдив.

С оспорения акт е наредено премахването на незаконен строеж “ограда с масивен навес”, находящ се в УПИ ІХ-2486, 2487, кв. 152 по плана на гр. Пещера собственост на О.М. П. и А. М. П., които са собственици на поземлените имоти. С жалбата си оспорващата твърди, че заповедта е незаконосъобразна, като издадена в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Административният орган не е съобразил при издаването й, че за процесния обект – ограда – е налице удостоверение за търпимост. В съдебно заседание, чрез пълномощник – адвокат Д. Г. поддържа жалбата, сочи доказателства.

Ответникът по оспорването – началникът на РДНСК-ЮЦР – Пловдив, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, твърди, че изградената постройка представлява незаконен строеж, представя писмени доказателства.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Извършена е проверка от длъжностни лица от сектор Пазарджик при РДНСК-ЮЦР и е съставен констативен акт № 85 от 27.05.2010 г., в който е констатирано, че процесния обект – ограда с масивен навес са построени без строителни книжа в поземления имот, собствен на О. М. П. и А. М. П. по н.а. № 96, т. І, н.д. № 225/1998 г. Проверката е извършена в отсъствието на посочените за собственици и изпълнители на строежа или техни наследници. Срещу този акт, извън законовия срок е подадено възражение, с което се твърди, че процесните обекти са в режим на търпимост, тъй като има издадено Удостоверение за търпимост № 94Е-219-2-1 от 16.09.2010 г.  В резултат на констатираното административният орган е предприел процедура по чл. 225 и е издал оспорената Заповед № № ДК-02ЮЦР-69 от 13.02.2012 г.

В обстоятелствената част на заповедта процесният обект е описан като дървен навес с масивна ограда с дължина 8.50 м., височина от 2.50 м. Част от оградата с височина до 1.20 м. е построена от бутобетон, а останалата част 1.30 м. от бетонови тухли. Изграденият дървен навес е с дължина 8.50 м. и ширина 4.00 м. и е от дървени столици, ребра и обшивки, покрити с ондолин. В Констативния акт № 85 не са посочени размери на дървения навес.

По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, чието експертно заключение, което съдът цени като компетентно и безпристрастно и приема за установени обстоятелствата от заключението, а именно: на място вещото лице е установило следните размери на постройката – масивната ограда е с дължина 7.15 м., височината на място е 2.40 м., в долната част оградата е описана от бутобетон, а на място се установява, че е от бетон с височина не както е по протокол 1.20 м., а на място се установява – 1.00 м. Дървеният навес е подпрян на дървена носеща конструкция, изпълнена от греди иглолистен материал. Вещото лице установява в своето експертно заключение, че строителството на масивната ограда и санитарния възел, посочени в приетото по делото като доказателство Удостоверение за търпимост и обектите, така, както са посочени в процесната заповед си съответстват.

С оглед на така установената фактическа обстановка от правна страна съдът установи: Жалбата е подадена в законоустановения по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ срок от лице, което е наследник /у-ие за наследници № 4518 от 01.06.2012 г./ на адресата на процесната заповед,  с което се засягат негови права и законни интереси, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна, като съображенията на съда за това са следните:

Предмет на оспорването е заповед на началника на РДНСК-ЮЦР Пловдив, издадена на правно основание чл. 225, ал. 1 от ЗУТ за нарушение на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Спазена е формата, изискуема от закона, както и компетентността на органа, издал акта – произтичаща от разпоредбата на чл. 222, ал. 1, т. 10 от ЗУТ и Заповед № РД-13-297 от 14.12.2011 г. на Началника на ДНСК – София за делегиране на права.

Разпоредено е премахването на строеж, шеста категория, описан в обстоятелствената част на оспорения акт, за който административният орган е констатирал, че е реализиран без необходимите строителни книжа  и следва да бъде премахнат. Административният орган е установил липса на строителни книжа, което, обаче не е единственото условие, което следва да се има предвид за започване на процедурата по чл. 225 от ЗУТ и издаване на заповед за премахване.

Следвало е да се изследва въпросът дали са налице някои от обстоятелствата, които изключват приложението на този текст, независимо, че липсват строителни книжа, а именно едно такова обстоятелство е търпимостта на строежа по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ. По делото е прието като писмено доказателство Удостоверение за търпимост № 94Е-219-2-1 от 16.09.2010 г., съгласно което построените в УПИ ІХ-2486, 2487, кв. 152 по плана на гр. Пещера масивна ограда и санитарен възел съответстват на правилата, действали към момента на тяхното извършване и са търпими при условията на § 16, ал. 1 от ЗУТ, поради което не подлежат на премахване и забрана за ползване, както и могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка.

Административният орган не е изследвал този въпрос, не е посочил година на построяване, не е индивидуализирал обекта, предмет на заповедта, както и е допуснал разминавания в размерите му по заповед и по констативен акт. Освен това за процесния дървен навес в констативния акт не са описани никакви данни, които да го индивидуализират, да стане ясно с какви размери е и къде точно в имота се намира. Размери са посочени в заповедта, които както и тези на масивната ограда се разминават.

Поради тези мотиви съдът счита, че административният орган е следвало да изследва въпросът с търпимостта на строежа. След като се установи, че са налице условията по § 16 за търпимост на строежа, в частта за масивната ограда, то не е следвало да се нарежда неговото премахване. Като е издал оспорената заповед, началникът на РДНСК – ЮЦР Пловдив е издал един незаконосъобразен акт, в противоречие с материалноправните предпоставки за издаването му.

Съдът счита, че издаденият акт е незаконосъобразен и в частта, с която е разпоредено премахването на дървения навес, тъй като на първо място той не е индивидуализиран, не става ясно къде точно се намира, освен това неговите размери, за първи път са посочени в крайния акт, но не и в констативния. Тези обстоятелства обосновават извод за липса на индивидуализация на обекта, което е пречка да бъде разпоредено неговото премахване. Следвало е да се посочат – конкретно местонахождение, точно описание по вид и размери, както и материали на изработка и всякакви други данни за обекта, предмет на заповед за премахване, от които да не оставя съмнение за кой точно обект е издаден акта. Описанието и индивидуализацията на местоположението и вида и размера на процесния навес, така, както са описани в заповедта не отговарят напълно на описаното в констативният акт и в заключението на вещото лице.

Освен това съдът счита, че следва да обърне внимание на административния орган, че съгласно разпоредбата на § 4 от ПР на ЗУТ законодателят е разпоредил съобщенията да се правят по реда на АПК и в случай на отсъствие чрез залепване по този текст. РДНСК – ЮЦР Пловдив не доказва по никакъв начин отсъствието на лицата, прилага във всички случаи разпоредбата на § 4 от ЗУТ и по този начин лишава заинтересованите лица от пълноценно участие в административното производство по издаване на оспорения акт. В настоящия случай дори адресат на акта е лице, което е било починало и по време на производството по издаване на административния акт.

Предвид на изхода от делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК на оспорващия следва да бъдат присъдени направените по делото съдебно-деловодни разноски в размер на 410 лв. от бюджетна на органа, издал отменения акт.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, Административен съд – Пазарджик, І състав

 

РЕШИ

 

ОТМЕНЯ Заповед № ДК-02ЮЦР-69 от 13.02.2012 г. на Началника на РДНСК-ЮЦР гр. Пловдив.

ОСЪЖДА Началника на РДНСК-ЮЦР гр. Пловдив да заплати на Г.А.П. ***, направените по делото разноски в размер на 410 /четиристотин и десет/ лева.

Решението е окончателно на основание чл. 215, ал. 7 от ЗУТ.

 

 

                                      АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:/П/