Р Е Ш Е Н И Е

 

459/1.10.2012г.

гр.Пазарджик, 01.10.2012г.

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Административен съд – Пазарджик – ІІ състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и дванадесета година в състав:

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СТЕФКА КЕМАЛОВА

 

 

при секретар

Т.С.

разгледа докладваното

от съдия

СТЕФКА КЕМАЛОВА

административно дело № 571 по описа на съда за 2012г.

 

Производството е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата и е образувано по жалба на Х.Н.Щ. ***  против Заповед № 278/05.03.2012г. на началник група в Сектор “Пътна полиция” при ОДМВР гр.Пазарджик, с която му е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността му.

В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна поради допуснати нарушения на четири от условията за законосъобразност по смисъла на чл.146 от АПК, а именно : нарушение на материалния закон, несъответствие с целта на закона, съществено нарушение на административнопроизводствените правила и липса на компетентност. Иска се отмяна на оспорената заповед и присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание, жалбоподателят се явява лично и с адвокат П., който поддържа жалбата и моли да бъде уважена.

Ответникът – началник група в Сектор “Пътна полиция” към ОДМВР гр.Пазарджик Ц. П. се явява лично, оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Административен съд - Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи, приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Оспорената заповед е връчена на адресата й на 14.05.2012г., като в същата е отразено само, че “може да се обжалва по реда на АПК пред наказващия орган”. Липсата на конкретно посочен съд и срок, в който може да се обжалва заповедта, съгласно чл. 140, ал. 1 от АПК, водят до удължаване срока за обжалване на 2 месеца. Жалбата до съда е подадена в двумесечния срок по чл.140, ал.1 от АПК, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Принудителната мярка е наложена от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1 се прилагат от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност. Началникът на група в Сектор “Пътна полиция” към ОДМВР гр.Пазарджик е ръководител на служба, която извършва контрол по Закона за движение по пътищата, тоест е компетентен да налага ПАМ, което се следва от разпоредбата на чл.165, ал.1 от ЗДвП, както и от представената по делото Заповед № Із-1393/09.08.2007г. на Министъра на вътрешните работи.

Не се установиха допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила при издаване на административния акт. Същият е издаден в съответната законова форма – съдържа както фактически, така и правни основания.

Установи се обаче, че оспорената заповед е постановена в нарушение на материалния закон.

Като фактическо основание, наложило издаването на оспорената заповед е отразено следното : Х.Н.Щ. на 04.03.2012г. около 19,30 часа като водач на МПС е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество.

За установяване на релевантните факти по делото бе разпитан като свидетел С.С.С. – младши автоконтрольор в Сектор “Пътна полиция”, който е бил свидетел очевидец на случилото се. Според свидетеля, когато отишъл заедно с колегата му на място, жалбоподателят бил претърпял ПТП с управлявания от него автомобил. Щ. бил поканен да бъде изпробван за алкохол с дрегер, но не могъл да направи качествена проба, тоест да подаде нужното количество въздух. Били правени многократни неуспешни опити, около 30 минути, като водачът обяснил, че не му достига въздух и има болки в гърдите. Бил съставен АУАН и издаден талон за медицинско изследване, но Щ. отказал да ги подпише и получи.

Обстоятелството, че Х.Щ. е правил опити да подаде въздух в апарата, но безуспешно, се установяват и от дадените от него обяснения. Жалбоподателят твърди, че се е опитал да направи нужната проба с дрегера, но не е успял, защото имал болки в гърба, дължащи се на счупено ребро и прешлен на гръбнака, причинени от произшествието. Отрича полицейските служители да са  му издавали талон за медицинско изследване. 

Факта, че в резултат на претърпяното ПТП жалбоподателят е получил счупване на прешлен на гръбначния стълб се установява и от представените по делото епикриза и медицинско удостоверение.

Като правно основание за издаване на оспорената ПАМ е посочена разпоредбата на чл.171, т.1 б.”б” от Закона за движение по пътищата. В посочената разпоредба се съдържат няколко отделни хипотези, при наличието на които може да се отнеме свидетелството за управление до решаване на въпроса с отговорността на водача: 1) управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда; 2) управление на МПС под въздействието на друго упойващо вещество; 3) отказ на водача да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване.

Административният орган е приложил посочената норма с твърдения за наличие на третата законова хипотеза.

От събраните по делото доказателства обаче не се установи по безспорен начин жалбоподателят да е отказал да бъде изпробван с техническо средство. Напротив Щ. не е отказал изрично да бъде изпробван с дрегер, правил е неколкократни опити, които обаче са се оказали неуспешни поради малкото количество подаден въздух от негова страна. Това обстоятелство не може да се квалифицира като отказ да бъде изпробван, тъй като очевидно е имало обективни причини поради които опитите са били неуспешни – претърпените травми и счупвания в резултат на пътно-транспортното произшествие.

Но дори и да се пренебрегнат горните разсъждения и се приеме, че е налице отказ от страна на жалбоподателя да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол, то оспорената заповед се явява незаконосъобразна и поради следните съображения : в нея като фактическо основание е посочен само отказа за изпробване с дрегер, докато за да се приложи ПАМ по чл.171, т.1, б.”б”, пр.3 от ЗДвП е необходимо да е налице не само такъв отказ, но и отказ от страна на водача да даде кръв за медицинско изследване.  Законодателят е предвидил установяването на наличието на алкохол в кръвта на водачите на МПС да бъде установявано по два начина алтернативно, в зависимост от конкретната ситуация или при съмнения за неправилно отчетени резултати от техническото средство. За да може да се приложи посочената норма, следва водачът едновременно да е отказал изпробването с техническо средство и да не е изпълнил предписанието за медицинско изследване. Това е било особено наложително в настоящия случай предвид неуспешните проби с дрегера. Факти обаче в тази насока, а именно за отказ от страна на жалбоподателя да получи талон за медицинско изследване и да се подложи на такова, не са изложени в заповедта, а се навеждат за първи път пред съда. Съдебния контрол се разпростира само досежно наличието на тези факти, които са отразени в мотивите на оспорения акт, като е недопустимо административният орган да внася нови факти едва в хода на съдебното производство.   

Поради изложените мотиви, които водят до извода за липса на материалните предпоставки за прилагане на чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП, то обжалваната заповед се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

При този изход на делото основателно се явява искането на адвокат П. за присъждане на съдебно-деловодни разноски, поради което ответникът ще следа да бъде осъден да заплати на жалбоподателя сторените такива от него в общ размер на 160 лева, от които 10 лева за държавна такса и 150 лева, платени за адвокатска възнаграждение.

Воден от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд – Пазарджик, ІІ състав

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Заповед № 278/05.03.2012г. на началник група в Сектор “Пътна полиция” при ОДМВР гр.Пазарджик, с която на Х.Н.Щ. е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността му.

 

ОСЪЖДА началник група в Сектор “Пътна полиция” при ОДМВР гр.Пазарджик да заплати от бюджета на дирекцията в полза на Х.Н.Щ. ***, сторените от него съдебно-деловодни разноски в размер на 160 /сто и шестдесет/ лева. 

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

СЪДИЯ :/П/