Р е ш е н и е

 

№ 572/8.11.2012г.

 

гр. Пазарджик

 

в името на народа

 

Административен съд – Пазарджик, ІV състав, в открито заседание на девети октомври, две хиляди и дванадесета година, в състав:

 

                                                                  Председател: Васко Нанев

 

при секретаря Д.Г., като разгледа докладваното от съдия Нанев административно дело № 605 по описа на съда за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.216, ал.6 във вр. с чл.215 от ЗУТ.

Делото е образувано по жалба на Л.Т.Ш. ***, подадена против заповед № ДК-10-ЮЦР-49/19.06.2012 год. на началника на РДНСК – ЮЦР. С обжалваната заповед началникът на РДНСК – ЮЦР е отхвърлил жалбата на Л.Ш. и е оставил в сила отказ № 94-00-680 (2)/16.05.2012 год. на гл. архитект на общ. Панагюрище да издаде разрешение за строеж: „ажурна ограда“ в УПИ II – общинско, кв.11 по плана на с. Панагюрски колонии, общ. Панагюрище.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като е постановена в противоречие на материалния закон, при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и несъобразяване с целта на закона. Жалбоподателката счита, че в случая не е налице хипотезата за отказ по чл.148, ал.1 от ЗУТ, тъй като ажурната ограда в УПИ II – общинско в кв. 11 по плана на с. Панагюрски колони не е изградена от нея. Доказателства за това обстоятелство се съдържат в находящата се в РО „НСК“ - Пазарджик преписка относно строеж „тераса-пристройка“ към вилна сграда № 101 и ограда между УПИ I – общински и УПИ II- общински. Твърди се, че разпоредбата на чл.148, ал.1 от ЗУТ е неприложима в случая, тъй като влиза в колизия със специалните разпоредби на ЗКИР (чл.38 и следващите), въвеждащи задължения за собствениците или носителите на вещни права да материализират границите на собствеността си.

Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваната заповед, с която е отхвърлена жалбата срещу отказ за издаване на разрешение за строеж на ограда по заявление вх.№ 94-00-680/19.03.2012 год., издадено от гл.архитект на общ. Панагюрище, обективиран в писмо с изх.№ 94-00-680 (1)/20.03.2012 год. на гл.архитект на общ. Панагюрище и да върне преписката на гл.архитект със задължителни указания за издаване на исканото разрешение за строеж, като определи срок за това. В представени писмени бележки се претендират разноските по производството.

Ответникът по жалбата, началникът на РДНСК - ЮЦР, твърди чрез процесуалния си представител, че жалбата е неоснователна и моли съда да постанови решение, с което да приеме, че оспорената заповед е законосъобразна. Развива подробни съображения в тази насока в представени писмени бележки.

Главният архитект на общ. Панагюрище счита жалбата за неоснователна и моли съдът да потвърди оспорената заповед на началника на РДНСК-ЮЦР.

Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства и становищата на страните, намира от фактическа страна следното:

На 19.03.2012 год. жалбоподателката Л.Т.Ш. е подала заявление за издаване на разрешение за строеж за ажурна ограда. В качеството си на носител на ограничени вещни права в УПИ II – общински, в кв. 11 по плана на с. Панагюрски колонии с писмо с изх.№ 94-00-680 (1)/ 20.03.2012 год. главният архитект на общ. Панагюрище е отказал издаването на разрешение за строеж до отстраняване на извършеното незаконно строителство на ажурна ограда в същия имот.

Жалбоподателката е подала жалба до началника на РДНСК-ЮЦР против същото писмо отказ на 08.05.2012 год. В изпълнение на правомощията си по чл.216 от ЗУТ административният орган е издал оспорената заповед № ДК-10-ЮЦР-49/19.06.2012 год. В мотивите си същият е приел, че Л.  Ш. иска отмяна на отказ № 94-00-680 (2)/16.05.2012 год. на главния архитект на общ. Панагюрище да издаде разрешение за строеж. Намерил е, че при извършена проверка от служители на общ. Панагюрище е установено, че около вилна сграда с пл. № 119, находяща се в УПИ II – общинско, собственост на Л. Т. Ш. е изградена ажурна метална ограда без наличие на строителни книжа в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ. Този факт е установен в констативен протокол от 13.02.2012 год., неприложен към административната преписка. След подаване на жалбата по административен ред е съставен констативен акт №96/17.05.2012 год. по реда на чл.225 от ЗУТ от служители на РО „НСК“ – Пазарджик, който също не е приложен към административната преписка.

Началникът на РДНСК – ЮЦР, след като е приел, че е налице основанието на чл.148, ал.7 от ЗУТ, е отхвърлил жалбата на Л.Т.Ш. и  изрично е посочил, че оставя в сила отказ № 94-00-680 (2)/16.05.2012 год. на гл. архитект на община Панагюрище.

От изложеното съдът прави следните изводи:

Жалбата е подадена в срок от лице, чиито права и законни интереси са засегнати от оспорения акт, поради което същата се явява допустима. Разгледана по същество жалбата се явява основателна, макар и не по изложените в нея съображения.

Видно от представените по делото доказателства, главният архитект на общ. Панагюрище е издал отказа си за издаване на разрешение за строеж на 20.03.2012 год., с изх. № 94-00-680 (1). Срещу така индивидуализирания отказ на 08.05.2012 год. е подадена и жалбата до началника на РДНСК – ЮЦР.

В мотивите на оспорената заповед началникът на РДНСК – ЮЦР е приел, че се иска отмяна на отказ № 94-00-680 (2) / 16.05.2012 год. на главния архитект на общ. Панагюрище и е отхвърлил жалбата, като е оставил в сила отказа от 16.05.2012 год.

До приключване на устните състезания по делото не са въвеждани твърдения от страните, а не са и представени доказателства да е предприемана процедура по чл. 62, ал.1 и ал.2 от АПК за поправка на очевидна фактическа грешка с последваща заповед. С оглед разпоредбите на чл.62, ал.1 и ал.2 от АПК само издателят на акта може да поправи очевидна фактическа грешка, а в конкретния случай това не е сторено. Това не може да бъде извършено от съда, който е длъжен, съгласно доказателствата и закона, да постанови съдебен акт. Съдът приема, че датата на издаване на индивидуалния административен акт е съществено изискване за неговата форма, съгласно чл.59, ал.2, т.8 от АПК. Отказът на главния архитект на общ. Панагюрище е с посочена дата на издаване 20.03.2012 год. Видно от текста на оспорената заповед, началникът на РДНСК-ЮЦР е разглеждал жалба против отказ на гл. архитект на общ. Панагюрище за издаване на разрешение за строеж, издаден на 16.05.2012 год. Тъй като, съгласно цитирания текст от АПК, датата на издадения акт е основен негов индивидуализиращ белег и не е извършена поправка на очевидна фактическа грешка, съдът намира, че административният орган се е произнесъл по жалба срещу отказ, различен от този, за който е бил сезиран. Чл.59, ал.2, т.5 от АПК изисква административният акт да съдържа разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението. В конкретния случай административният орган е оставил в сила акт на главния архитект, срещу  който не е била насочена жалбата, от което следва, че разпоредителната част на оспорения акт е неясна, поради което заповедта на началника на РДНСК – ЮЦР се явява постановена при допуснато съществено нарушение на администртивнопроизводствените правила.

С оглед изложеното обжалваната заповед следва да бъде отменена и преписката върната на административния орган за ново произнасяне по жалбата на Л.Ш. със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

Претенцията за присъждане в тежест на ответника на направените разноски по производството е основателна, съгласно разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК. По делото е представено доказателство /л.24/ за заплатена от оспорващата държавна такса в размер на 10 лева. Следователно РДНСК ЮЦР следва да бъде осъдена да заплати на Л.Т.Ш. *** сумата от 10 лева разноски по производството.

Воден от горното и на основание на чл.172, ал.2, предл.второ и чл.173 от АПК Административен съд – Пазарджик, ІV състав

 

 

Р Е Ш И:

 

 

ОТМЕНЯ заповед № ДК-10-ЮЦР-49/19.06.2012 год. на началника на РДНСК - ЮЦР.

ИЗПРАЩА преписката на административния орган за произнасяне по жалбата на Л.Т.Ш., като съобрази указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението.

ОСЪЖДА РДНСК ЮЦР да заплати на Л.Т.Ш. *** сумата от 10 лева разноски по производството.

 

Съгласно чл.215, ал.7, във вр. с чл.216, ал.6, изр. последно от ЗУТ решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                                        Съдия:/П/