Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

524 / 16.10.2012г.

 

гр. Пазарджик

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд-Пазарджик, VІ състав, в открито заседание на осми октомври през две хиляди и дванадесета година, председателствано от

 

 

СЪДИЯ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ

 

 

при секретаря Я.В., като разгледа АХД № 620 по описа на съда за 2012 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

 

Образувано е по постъпила жалба от адвокат Г.Г. като пълномощник на М.И.Т. *** против Мотивирано решение № К-1885#1/25.07.2012 г. на Директора на Районно управление “Социално осигуряване” – Пазарджик, с което е потвърдено разпореждане № 22/07.10.2011 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при РУ “СО” – Пазарджик.

В жалбата се посочва, че обжалваното мотивирано решение е незаконосъобразно и неправилно. Това твърдение е основано на обстоятелството, че както в самото решение, така и в потвърденото с него разпореждане неправилно било прието, че жалбоподателката недобросъвестно е получила обезщетение за безработица в периода 25.03.2011 г. – 31.08.2011 г., тъй като за същата е налице придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и е заличена регистрацията й като безработна от Агенцията по заетостта, ДБТ – Септември. Моли съда да отмени изцяло обжалваното мотивирано решение, както и потвърденото с него разпореждане. Претендира присъждането на сторените деловодни разноски.

Ответникът – Директорът на РУСО – Пазарджик, в писмени бележки на упълномощен процесуален представител, взема становище за неоснователност на жалбата, като моли съда да потвърди обжалваното мотивирано решение. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

 

Съдът, като прецени допустимостта и основателността на разглежданата жалба, намира за установено следното:

 

Жалбата е подадена в законоустановения срок, поради което е допустима.

Разгледана по същество, тя е основателна.

 

По делото е установено, а и между страните е безспорно, че жалбоподателката е подала заявление с вх.№ 125-01-92 от 28.03.2011 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица. След преценка правото на ПОБ е отпуснато такова с разпореждане № 125-01-92-1 от 01.04.2011 г. на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал.1 и 546, ал.1 и чл. 54в, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване. Същото е отпуснато за периода от 25.02.2011 г. до 24.01.2012 г. в размер на 20.53 лв. дневно. Видно от събраните по делото доказателства на 17.09.2011 г. е получена Служебна бележка вътр. № 1529#1 от 17.09.2011 г. от отдел "Пенсии" на РУ"Социално осигуряване" - гр. Пазарджик, с която е удостоверено, че г-жа М.Т. е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО, считано от 08.11.2009 г. За установеното обстоятелство е изпратено писмо с изх.№ У- 125-01-92-1 от 28.09.2011 г. до Дирекция "Бюро по труда" - гр. Септември с искане за определяне на статута на лцето, съгласно разпоредбите на Закона за насърчаване на заетостта.

С Решение от 29.09.2011 г. на Агенция по заетостта, Дирекция "Бюро по труда" - гр. Септември, филиал-01, на основание чл. 20, ал.4, т.6 от Закона за насърчаване на заетостта е прекратена регистрацията на жалбоподателката с мотива, че лицето е придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Същото не е обжалвано е и влязло в законна сила. С писмо с изх. № ПУ-1865 от 16.10.2011 г. от Дирекция "Бюро по труда" - гр. Септември РУ"Социално осигуряване" е уведомено, че регистрацията е прекратена считано от 01.03.2011 г.

Постановено е Разпореждане № 125-01-92-6 от 07.10.2011 г., с което е отменено Разпореждане № 125-01-92-1 от 01.04.2011 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица. На основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1, т. 1 от КСО е отказано изплащането на парично обезщетение за безработица с Разпореждане № 125-01-92-7 от 07.10.2011 г.

Издадено е и процесното Разпореждане № 22 от 07.10.2011 г. , с което лицето се задължава да възстанови недобросъвестно полученото за периода от 25.03.2011 г. до 31.08.2011 г. парично обезщетение за безработца в размер на 1 786.11 лв. - главница и 102.99 лв. - дължима лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на разпореждането.

С мотивираното си решение директорът на РУСО – Пазарджик е потвърдил оспореното разпореждане, като е приел, че жалбоподателката Т. е с прекратена регистрация от Дирекция "Бюро по труда" - гр. Септември от 01.03.2011 г., а едно от условията за получаване на парично обезщетение за безработица е лицето да има регистрация в Агенцията по заетостта като "безработно". Счел е, че поради това е налице недобросъвестност при получаване на обезщетението за безработица в периода 25.03.2011 г. – 31.08.2011 г., поради което лицето следва да възстанови полученото обезщетение, ведно с дължимата лихва.

Изложените в обжалваното решение изводи не могат да бъдат споделени. Основателни са твърденията на процесуалния представител на жалбоподателка за добросъвестност на доверителката му, изразяваща се в незнание на факта, че е придобила право на пенсия.

Действително, съгласно разпоредбата на чл. 54а, ал. 1, т. 1 от КСО, правото и получаването на парично обезщетение за безработица е обвързано с изискването лицето да има регистрация в Агенцията по заетостта като "безработно". В тази връзка, във визирания в обжалваното решение период Т. е получавала обезщетение за безработица без правно основание. Но основният въпрос в случая е дължимо ли е връщането на процесните суми при добросъвестно получаване на същите. Отговорът е отрицателен. Съгласно чл. 114, ал. 2 от КСО добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на връщане от осигурените лица. Настоящият съдебен състав счита, че добросъвестността се предполага до доказване на противното и в тежест на административния орган е да докаже наличието на недобросъвестност при получаване на обезщетение за безработица. Съдът намира за установено по делото, че оспорващата мотивираното решение на директора на РУ "СО" - Пазарджик. не е укривала факти с правно значение досежно дължимото й обезщетение. Същата е действала със съзнанието, че правото й на пенсиониране не е възникнало към момента на подаване на заявлението за получаване на обезщетение за безработица. В случая, добросъвестността следва да се възприема, в смисъл, че лицето получава сумите, считайки, че същите му се следват, без да съзнава, че не е налице основание за изплащане на същите.

В обобщение, нито в хода на административното производство, нито в настоящето съдебно производство са представени доказателства, които да установяват недобросъвестността на получилото обезщетението лице.

Изложеното дотук води до извода за незаконосъобразността на обжалваното мотивирано решение на Директора на РУСО – Пазарджик и оставеното с него в сила разпореждане на ръководителя на осигуряването за безработица при РУ “СО” – Пазарджик, което налага тяхната отмяна.

 

Съобразно изхода на настоящото съдебно производство, РУСО – Пазарджик следва да бъде осъдено да заплати на жалбоподателката направените и надлежно претендирани деловодни разноски в размер общо на 360 лева, представляващи разходи за адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв. и заплатена държавна такса в размер на 10 лв.

 

Воден от горното, на основание чл. 172, ал. 2, предл. 2 от АПК, във връзка с чл. 118, ал. 3 от КСО, съдът

 

Р  Е   Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ Мотивирано решение № К-1885#1/25.07.2012 г. на Директора на Районно управление “Социално осигуряване” – Пазарджик, с което е потвърдено разпореждане № 22/07.10.2011 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при РУ “СО” – Пазарджик.

 

ОСЪЖДА РУСО – Пазарджик да заплати на М.И.Т. *** направените деловодни разноски в размер на 360 лева.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховния административен съд на Република България.

 

 

 

 

СЪДИЯ: /п/

 

ПРОТОКОЛНО ОПРЕДЕЛЕНИЕ от 05.02.2013 г. на ВАС София, Шесто отделение по адм. д. № 14884 от 2012 г. - ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Пазарджик срещу решение № 524 от 16.10.2012 г. по адм. дело № 620/2012 г. на Административен съд - гр. Пазарджик.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 14884/2012 г. на Върховния административен съд, шесто отделение.
ОСЪЖДА Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Пазарджик да заплати на М
. И. Т. от гр. Белово сумата 450 (четиристотин и петдесет) лева разноски по делото - възнаграждение за един адвокат в касационното производство.
ОТХВЪРЛЯ искането на М
. И. Т. от гр. Белово да бъдат присъдени 51,40 лв. пътни разноски на нейния процесуален представител по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в седемдневен срок от днес за М
. И. Т. и от съобщаването му за Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Пазарджик.