Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 602/3.12.2012г.

 

гр. Пазарджик, 03.12.2012 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Пазарджик – ІІІ административен състав, в открито съдебно заседание на осми ноември, две хиляди и дванадесета година в състав:

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА

 

 

 

 

при секретар

Я.В.

и с участието

на прокурора

 

изслуша докладваното

от съдия

ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА

по адм. дело735 по описа на съда за 2012 г.

                                                  

Производството е по реда на чл. 145 от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП и е образувано по жалба на К.С.П. ***, подадена чрез адв. А. *** против заповед № 1866 от 29.08.2012 г. на ВНД Началник РУП гр. Велинград, за прилагане на принудителни административни мерки - временно отнемане на свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността му.

В жалбата се твърди, че обжалваната заповед е неправилна и незаконосъобразна, издадена при неспазване на установената форма, съществено нарушение на административно-производствените правила, в противоречие с материално-правните разпоредби и несъответствие с целта на закона. Моли се да бъде постановено решение, с което да се отмени изцяло оспорената заповед като незаконосъобразна.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се представлява от адв. А., който моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени оспорената заповед.  Представя доказателства в подкрепа на твърденията си. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – ВНД Началник РУП гр. Велинград, редовно призован не се явява. По делото е постъпило писмено становище от Стойчо Атанасов Димитров – ВНД началник РУП гр. Велинград, в което се заявява, че жалбата е неоснователна и необоснована. Моли съда да потвърди издадената заповед като правилна и законосъобразна.

Административен съд - Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

На жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка – отнемане на свидетелство за управление на МПС с мотива, че същият управлява МПС под въздействие на алкохол. Установено е, г-н П. е управлявал МПС в явно нетрезво състояние, като при опит да се извърши проверка с техническо средство Дрегер 7510 + № 0096, не е могъл да извърши техническите предписания на апарата. Издаден му е талон за медицинско изследване № 0298081. Предвид на констатираното нарушение на основание чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е издадена и обжалваната заповед. Същата е връчена на 03.10.2012 г. лично на адресата й, като в законоустановения срок против заповедта е подадена жалба с вх. № 13471 от 04.10.2012 г. до Административен съд гр. Пазарджик.

По делото е представен АУАН № 1866 от 29.08.2012 г. и наказателно постановление № 1866 от 29.08.2012 г. на ВНД началник РПУ гр. Велинград, видно от които на 29.08.2012 г. в гр. Велинград, бул „Съединение“ жалбоподателят е управлявал лек автомобил Опел с рег. ****, собственост на „Аутехника“ ООД гр. София във видимо нетрезво състояние, поради което на основание чл. 174, ал. 3 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от две години.

По делото е разпитано като свидетел лицето С.И.Б., чийто показания съдът възприема изцяло като непротиворечащи на останалия доказателствен материал. Свидетелката заяви пред съда, че е присъствала по време на проверката от полицейските органи, която е извършена без присъствието на преводач. Същата твърди, че жалбоподателят е опитал да даде проба за алкохол няколко пъти, но техническото средство така и не е отчело пробата. Според свидетелката г-н П. е гръцки гражданин, който не говори добре български, поради което тя се е притекла в момента на връчването на съставените документи от проверяващите служители. Жалбоподателят обаче вече ги е бил подписал. След това тя е установила, че актът за установяване на административно нарушение е доста нечетлив, като в същото време му е връчен и талон за медицинско изследване, което не е направено в последствие. Според свидетелката на проверката, на изготвянето и връчването на документите не е присъствал преводач.

Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице имащо правен интерес от обжалването.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съдът намира, че при издаването на оспорената заповед са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Основен принцип на административния процес, установен от нормата на чл. 14, ал. 1 от АПК е, че производствата по същия кодекс се водят на български език. Съгласно  чл. 14, ал. 2 от АПК лицата, които не владеят български език, могат да се ползват от родния си или от друг, посочен от тях език. Назначаването на преводач става от органа, водещ административното производство. По този начин законодателят е осигурил възможността на лицата, които не владеят български език да участват пряко в производството, да представят доказателства, да се запознават с преписката и т. н.

В случая административният орган е нарушил изискването на закона да назначи преводач на жалбоподателя на езика, който владее, поради което издаденият административен акт се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

Видно от данните по делото оспорената заповед е връчена лично на жалбоподателя срещу подпис, но при връчването му не е осигурено присъствието на преводач от гръцки език. В административния акт липсва отбелязване същият да е връчен при задължителното осигуряване на преводач от съответния език, който владее чужденеца. Нормата на  чл. 14, ал. 2 от АПК е императивна и намира приложение във всички административни производства, насочени към издаването на конкретен административен акт. В този смисъл е основателно е възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че не е спазена нормата на  чл. 14, ал. 2 от АПК при връчването на оспорения отказ. Върху самия административен акт не е направено отбелязване, че чужденецът владее български език, поради което не може да се обоснове липсата на осигурен преводач от гъцки език при връчването на оспорения отказ.

Съдът намира, че оспорената заповед е издадена и в противоречие с материално-правните разпоредби на закона.

Като правно основание за издаване на оспорената ПАМ е посочена разпоредбата на чл. 171, т. 1 б. ”б” от ЗДвП, в която се съдържат няколко отделни хипотези, при наличието на които може да се отнеме свидетелството за управление до решаване на въпроса с отговорността на водача: 1) управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда; 2) управление на МПС под въздействието на друго упойващо вещество; 3) отказ на водача да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване. Административният орган е приложил посочената норма с твърдения за наличие на третата законова хипотеза.

От събраните по делото доказателства обаче не се установи по безспорен начин жалбоподателят да е отказал да бъде изпробван с техническо средство. Напротив от разпита на св. Б. се установи, че г-н П. не е отказал изрично да бъде изпробван с дрегер, правил е неколкократни опити, които обаче са се оказали неуспешни. Това обстоятелство не може да се квалифицира като отказ да бъде изпробван, тъй като очевидно е имало обективни причини поради които опитите са били неуспешни.

Но дори и да се приеме, че е налице отказ от страна на жалбоподателя да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол, то оспорената заповед се явява незаконосъобразна, тъй като за да се приложи ПАМ по чл. 171, т. 1, б. ”б”, пр. 3 от ЗДвП е необходимо да е налице не само отказ от изпробване с техническо средство, но и отказ за извършване на за медицинско изследване. Законодателят е предвидил установяването на наличието на алкохол в кръвта на водачите на МПС да бъде установявано по два начина алтернативно, в зависимост от конкретната ситуация или при съмнения за неправилно отчетени резултати от техническото средство. За да може да се приложи посочената норма, следва водачът едновременно да е отказал изпробването с техническо средство и да не е изпълнил предписанието за медицинско изследване. Това е било особено наложително в настоящия случай предвид неуспешните проби с техническото средство - дрегер. Факти обаче в тази насока, а именно за отказ от страна на жалбоподателя да получи талон за медицинско изследване и да се подложи на такова, не са изложени в заповедта. В същата е записано, че му е издаден талон за медицинско изследване № 0298081 и съответно връчен на жалбоподателя. Дали обаче нарушителят е извършил медицинското изследване и какви са резултатите от него са обстоятелства, които не са изследвани от административния орган и не са взети под внимание при издаването на обжалваната заповед.

Ето защо, съдът намира, че подадената жалба е основателна и ще следва да бъде уважена, като заповед № 1866 от 29.08.2012 г. на ВНД Началник РУП гр. Велинград, като незаконосъобразна ще следва да се отмени.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът намира за основателно своевременно направеното искане за присъждане на направените по делото разноски, като ще следва да се осъди РУП гр. Велинград да заплати на жалбоподателя сумата в размер на общо 510 лева, от която 500 лева - адвокатско възнаграждение и 10 лева - за внесена държавна такса.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 от АПК, Административен съд – Пазарджик

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ заповед № 1866 от 29.08.2012 г. на ВНД Началник РУП гр. Велинград, за налагане на принудителна административна мярка – отнемане на свидетелство за управление на МПС.

ОСЪЖДА РУП гр. Велинград да заплати на К.С.П. ***ите по делото разноски в размер на 510 /петстотин и десет/ лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

 

                                                                  СЪДИЯ:/п/