РЕШЕНИЕ

№671/17.12.2012г.

гр. Пазарджик

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, І състав, в открито заседание на тринадесети декември  две хиляди и дванадесета година в състав:

                                                         Председател: Емилия Г.

 

Разгледа докладваното от съдията-докладчик Е. Г. административно дело № 830 по описа за 2012 г. и установи:

Производството е по реда на чл. 215 ал. 1 от ЗУТ във връзка с чл. 145 ал. 1 от АПК и е образувано по жалба на Й.С.П. и П.Л.П. *** срещу Заповед № ДК-2-ЮЦР 23 от 19.01.2012 г. на началника на РДНСК-ЮЦР.

С оспорения акт е наредено премахването на незаконен строеж “междусъседска ограда – плътна с височина до 2.20 м.”, изцяло разположена в собствено УПИ ІІІ-4896 кв. 405 по плана на гр. Пазарджик, с идентификационен номер 55155.503.1081 с възложител П.Л.П., в частта извън издаденото разрешение за строеж – 0.30 м. над разрешените 2.20 м. и премахване на насипа от двете страни на оградата.

С жалбата си оспорващите твърдят, че заповедта е незаконосъобразна, като издадена в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Административният орган не е съобразил при издаването й, че процесния обект – ограда – е изпълнен съгласно даденото разрешение за строеж, като положения чакъл е в имота на оспорващите и е предвиден за реализиране на вертикалната планировка, която не е приложена и не представлява насип по силата на закона. В съдебно заседание оспорващата С.  поддържа жалбата, сочи доказателства.

Ответникът по оспорването – началникът на РДНСК-ЮЦР – Пловдив, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, твърди, че изградената ограда, извън 2.20 м. и насипа до нея представляват незаконен строеж, представя писмени доказателства.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

По повод жалба с вх. № 44-К-161 от 30.05.2011 г. е извършена проверка от длъжностни лица от сектор Пазарджик при РДНСК-ЮЦР и е съставен констативен протокол № 95 от 13.07.2011 г., впоследствие и  констативен акт № 141 от 15.08.2011 г. Констатирано е, че процесния обект е изграден с разрешение за строеж № 127 от 26.04.2011 г., изцяло в поземления имот, собствен на П.Л.П. по  н.а. № 72, т. І от 28.01.1976 г. Проверката е извършена в присъствието на собственика и изпълнителя на строежа. Длъжностните лица са установили, че около оградата е насипан чакъл, от който изкуствено, според тях, е намалена до 2.20 м. височината на оградата, описали са я като надвишаваща допустимото по разрешение за строеж с 0.30 см. Срещу този акт, в законовия срок е подадено възражение, което административният орган не е уважил и е приел, че е изграден строеж в отклонение от издадените строителни книжа и е предприел процедура по чл. 225, като е издал оспорената Заповед № ДК-2-ЮЦР 23 от 19.01.2012 г.

В обстоятелствената част на заповедта процесният обект е описан масивна ограда с дължина 17.20 м. /основен участък 16.20 м. и малък участък от 1.00 м./ с височина 2.50 м. от прилежащия терен. Допълнително е изпълнен насип с височина от 040 м., мерено от терена, под формата на триъгълник от двете страни на оградата.  

По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, чието експертно заключение, съдът цени като компетентно и безпристрастно и приема за установени обстоятелствата от заключението, а именно: на място вещото лице е установило, че процесната ограда е с дължина 17 м. и е изпълнена в имот с идентификатор 55155.503.1081 по кадастралната карта, който е УПИ ІІІ-4896 в кв. 405 по плана на гр. Пазарджик, по имотните граници с имот с идентификатор 55155.503.1111. Оградата е монолитна и е отлята от бетон. В имота, собствен на оспорващите, в близост до оградата е изсипана купчина скален материал – чакъл, като част от него е разстлан с дебелина от 0.30-0.40 м. по протежение на оградата до дъното на имота на ширина около 1.10 м. Чакълът е разстлан по протежение на оградата и в съседния имот. Вещото лице установява, че на място разстланият чакъл не представлява съоръжението „насип“. Измерена от немоделиран терен, чието ниво подлежи на завишаване от дъното на имота до кота нула в лицето му, височината на оградата варира от 2.10 м. в участъка с разстлания чакъл до 2.45 в другия край на оградата. Оградата е идентична с част от предвиденото в издаденото разрешение за строеж, тъй като съгласно разрешението е предвидено ограждане на целия имот, а е изградена само част.

С оглед на така установената фактическа обстановка от правна страна съдът установи: Жалбата е подадена в законоустановения по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ срок от лица, на които се засягат права и законни интереси, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна, като съображенията на съда за това са следните:

Предмет на оспорването е заповед на началника на РДНСК-ЮЦР Пловдив, издадена на правно основание чл. 225, ал. 1 от ЗУТ за нарушение на чл. 225, ал. 2, т. 3 от ЗУТ. Спазена е формата, изискуема от закона, както и компетентността на органа, издал акта – произтичаща от разпоредбата на чл. 222, ал. 1, т. 10 от ЗУТ и Заповед № РД-13-297 от 14.12.2011 г. на Началника на ДНСК – София за делегиране на права. В оспорения акт е цитирана Заповед № РД-13-229 от 02.07.2012 г., която дата на делегиране на права на органа, издал оспорената заповед е шест месеца след като е била издадена заповедта. Видно от доказателствата по делото, оспорената заповед е връчена на 31.08.2012 г. – осем месеца след издаването й. При тези обстоятелства съдът счита, че се допуска антидатиране на административния акт, което в случая не води до съществен порок по законосъобразността на акта.

Неоснователно е твърдението на оспорващите, направено в допълнението им  към писмената защита, че след последното изменение на ЗУТ, правомощията по премахване на незаконните строежи от тази категория е на кмета на Общината. Съгласно § 126 от ДР на ЗУТ до влизането в сила на закона – 26.11.2012 г. – започвалите производства по премахване на незаконни строежи или части от тях се довършва по досегашния ред

Разпоредено е премахването на строеж, шеста категория, описан в обстоятелствената част на оспорения акт, за който административният орган е констатирал, че е реализиран частично извън разрешените параметри за височина по строителни книжа  и следва да бъде премахнат. Административният орган е установил според твърденията в акта, че от двете страни на процесната ограда е насипан чакъл с цел да се намали височината й до разрешените 2.20 м. Съдът счита, че тези изводи не съответстват на установените обстоятелства. Строежът на оградата е реализиран върху терен с неприложена вертикална планировка. Извършено е измерване, извън установеното в § 5, т. 52, който регламентира начина за определяне на кота на средното ниво на прилежащия терен. Твърди се, че е изпълнен насип, за който по смисъла на чл. 147, ал. 1, т. 8 от ЗУТ се изисква също разрешение за строеж. Тези твърдения поддържа и процесуалния представител на ответника в съдебно заседание и в писмената си защита по съществото на спора. Съдът дава вяра изцяло на установените от вещото лице обстоятелства, като ги приема за установени по делото чрез доказателственото средство на съдебно-техническата експертиза. Установи се, че на място няма изпълнен насип, струпан е чакъл, поради което е неприложима разпоредбата на чл. 147, ал. 1, т. 8 от ЗУТ. Освен това теренът на поземления имот е с наклон и това обстоятелство е следвало да се има предвид при измерването на височината, като се приложат правилата за измерване на в § 5, т. 52 от ЗУТ, съгласно което измерване няма надвишаване на определеното по разрешение за строеж .

Съдът счита, че административния орган е издал един незаконосъобразен акт, противоречащ на материалноправните разпоредби, който следва да бъде отменен. Не се установи по делото процесния строеж – масивна ограда – да е изграден извън издаденото разрешение за строеж, както и не се установи наличието на незаконен строеж – насип, който да бъде премахван.

Предвид на изхода от делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК на оспорващия следва да бъдат присъдени направените по делото съдебно-деловодни разноски в размер на 260 лв. от бюджетна на органа, издал отменения акт.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, Административен съд – Пазарджик, І състав

 

РЕШИ

 

ОТМЕНЯ Заповед № ДК-2-ЮЦР 23 от 19.01.2012 г. на началника на РДНСК-ЮЦР.

ОСЪЖДА Началника на РДНСК-ЮЦР гр. Пловдив да заплати на Й.С.П. и П.Л.П. ***, направените по делото разноски в размер на 260 /двеста и шестдесет/ лева.

Решението е окончателно на основание чл. 215, ал. 7 от ЗУТ.

 

 

                                      АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:/П/