Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 477/16.7.2015г.

             

гр. Пазарджик

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд Пазарджик, Х-ти състав, в открито заседание на петнадесети юли, две хиляди и петнадесета година в състав:

 

 

 

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ : Мариана Шотева

                                       ЧЛЕНОВЕ:  1. Васко Нанев

2. Стефка Кемалова

                                                           

при секретаря Т.С. и с участието на прокурора Стефан Янев, разгледа докладваното от съдия Шотева касационно административнонаказателно дело № 503, по описа на съда за 2015 год., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с гл.ХII от АПК.

С решение № 247/01.04.2015 г., постановено по НАХД № 733/14г., по описа за 2014 год., Районен съд Пазарджик е отменил  НП № Е-НП-02 от 06.03.2014г. на Министъра на икономиката и енергетиката, с което на „Тръсткорпорейшънс” ООД, ЕИК 202403176, със седалище и адрес на управление в гр.София, ул.“Брезина“№14, представлявано от управителя Ангел Димитров Величков, на основание чл.93 ал.2, т.1 и ал.5 от ЗПБ и за нарушение на чл.4 ал.2 от ЗПБ е наложена имуществена санкция в размер на 50 000 лв. /петдесет хиляди лева/, като е постановено и отнемане в полза на държавата на техническите средства, използвани за извършване на добива на подземните богатства - верижен багер марка „Акерман - Н7С” с кофа 0,8 куб. м и товарен автомобил ЗИЛ-130 с peг. № В-14553, като незаконосъобразно.

Недоволна от така постановеното решение И.М.-М. – процесуален представител на Министерството на енергетиката обжалва така постановеното решение . В жалбата се твърди, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон. Жалбоподателката твърди, че въззивният съд при липса на специални знания е постановил един незаконосъобразен акт.

Ответникът по касационната жалба „Тръсткорпорейшънс“ООД , в писмен отговор моли решението на РС Пазарджик да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно постановено.В съдебно заседание процесуалният представителна дружеството – адв.Б. поддържа доводите изложени в отговора на касационната жалба, представя писмено становище.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Предлага административният съд да остави в сила решението на Районен съд Пазарджик.

Административен съд Пазарджик, след като прецени допустимостта и основателността на подадената касационна жалба, с оглед наведените в нея касационни основания приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения 14-дневен срок по чл.211, ал.1 от АПК и е процесуално допустима.

             Разгледана по същество, съгласно чл. 218 от АПК, същата се явява неоснователна.

За да отмени обжалваното наказателно постановление, Районен съд Пазарджик е приел в мотивите си следното:

В Басейнова дирекция за управление на водите в Източнобеломорски район с център в Пловдив бил получен сигнал № 10 от 02.07.2013 г. за извършване на нерегламентирано водоползване и добив на разсипно злато в района на р.Тополница при с.Лесичово, обл.Пазарджишка. По повод на получения сигнал св.Д. и св.П., извършили проверка на място на 04.07.2013 г., по повод на която съставили КП № Пз-186 от същата дата. В този протокол било отразено, че дейността се извършва в поземлен имот № 000341 - частна общинска собственост, идентифициран по скица № К 05151 от 01.04.2013 г., находящ се в местността „Геранова лъка”.

При проверката на място били намерени верижен багер марка „Акерман - Н7С” с кофа 0,8 куб. м и товарен автомобил ЗИЛ-130 с peг. № …, с монтирана пресевна инсталация на борда. От св.Д. било прието , че с тях се извършвал нерегламентиран добив на разсипно злато.

На терена, в точка с координати Е 024° 07ʹ 40,9ʺ ; N 42° 20ʹ 37,1ʺ, е била разположена техника за пресяване на инертни материали. Теренът се намирал на левия бряг в посока течението на р.Тополница. Техниката представлявала описаните по-горе товарен автомобил ЗИЛ-130 с монтирана пресевна инсталация на борда и верижен багер марка „Акерман - Н7С” с кофа 0,8 куб. м, като багерът е бил позициониран до камиона така, че пресевната инсталация попадала в обсега на кофата на багера. Посредством противопожарен маркуч пресевната инсталация е била свързана с мобилна водонапорна помпа модел „Марица”, чийто смукател е бил потопен в реката. Точката на водовземане е била с координати Е 024° 07ʺ 40,4 ʺ; N 42° 20ʹ 35,6ʺ.  Заснемането на контролните точки било извършено с GPS тип „GARMIN” модел „DAKOTA-20”. Прието било, че физическите лица, извършвали добива са П. С.- багерист и К.И. - съдружник в санкционираното дружество. Този факт бил  потвърден и от управителя на дружеството, гр. София – В., който присъствал на проверката. Имотът бил ползван от дружеството на основание договор за наем с Община Лесичово. Тъй като златото представлявало метално полезно изкопаемо - подземно богатство по смисъла на чл.2 ал. 1, т. 1 от ЗПБ, то добивът му попадал в приложното поле на същия закон, поради което и във връзка с чл.112 от АПК, констативният протокол на БД ИБР-Пловдив бил изпратен на МИЕ за предприемане на действия по компетентност с писмо изх.№ С-24 от 08.07.2013 г. от Директора на БДУВ ИБР - Пловдив.

Била извършена проверка в специализираните карти и регистри по ЗПБ, поддържани в МИЕ, като се установило, че в района на заснетите контролни точки няма предоставена концесия за добив, разрешение за търсене и проучване или разрешение за проучване на подземни богатства, както и че в Националния баланс на запасите няма регистрирано находище на подземни богатства.

След извършена проверка в Националния концесионен регистър се установило, че „Тръсткорпорейшън” ООД гр. София не е концесионер и няма предоставени права за добив на подземни богатства в района на местност „Геранова лъка”, землището на с. Лесичово.

Всичко това било нарушение на чл.4 ал.2 от ЗПБ, поради което против дружеството бил съставен АУАН № 8/10.09.2013 год., Въз основа на акта било  издадено атакуваното НП.

Горната фактическа обстановка въззивният съд е възприел въз основа на писмените доказателства приети по делото и от показанията на актосъставителя – св.Х., св.Д. св.П., св.Д. и св.С.. 

Въз основа на така описаната фектическа обстановка въззивният съд е достигнал до определени правни изводи, които настоящата касационна инстанция споделя частично.

Касационната инстанция споделя извода на въззивният съд, че извършването на вмененото административно нарушение не е доказано от страна на административно наказващият орган, по несъмнен начин. Наказателното постановление се приравнява на обвинителен акт, поради което извършеното нарушение не следва да се предполага, а да бъде категорично доказано , че съответното санкционирано лице го е извършило. Съгласно разпоредбата на §1, т.4 от ДР на ЗПБ добивът представлява „технологичен процес на извличане на твърди, течни и газообразни полезни изкопаеми от земните недра, включително и чрез преобразуване на естественото им състояние”. Поради това и административнонаказващия орган следва да установи действия от подобен характер, преди да пристъпи към приложението на санкциониращата нарушението норма.Правилно въззивният съд е приел, че , АНО не е ангажирал нито едно пряко или косвено доказателство, от което да е  видно, че дружеството на процесната дата е извършвало именно добив на разсипно злато. Не основателни са възраженията на процесуалния представител на АНО , че въззивният съд е достигнал до грешен извод, тъй като нямал специални знания по геология . АНО са имали възможност да изискат изготвянето на съответната експертиза, или разпит на други свидетели . Видно от приетите по делото доказателства въззивният съд за разлика от АНО е бил в достатъчна степен активен за да разкрие обективната истина . Дори и актосъставителя е заявил , че поради липса на финансови средства не е извършена проверка от органи  на Министерството на енергетиката,каквато проверка преди съставянето на АУАН е била абсолютно необходима, с оглед констатациите в КП изготвен от служител на Басейнова дирекция за управление на водите в Източнобеломорски район с център Пловдив. Въззивният съд подробно е обсъдил показанията на разпитаните свидетели и приетите по делото писмени доказателства, като е достигнал до правилният извод, че при липсата на конкретни доказателства за фактически извършван добив на злато, тъй като не е установен по време на проверката осъществяването на технологичен процес по извличане на подземни богатства от земните недра, то не е налице осъществяване на твърдяното административно нарушение . Настоящата съдебна инстанция обаче счита , че с оглед събраните и приети доказателства е налице единствено подготовка за извършване на добив на злато . Не е налице и процес на проучване и  търсене на подземни богатства – злато.  Намерените машини са били в покой , намерените лица , които са били в близост до машините се установи, че не са работници на „Тръсткорпорейшън „ООД, не се установи собствеността на машините . В действителност в констативният протокол е посочено , че управителя В. е казал , че добиват злато, но не е установено по никакъв начин, че този добив в конкретният казус е ставал с посочената техника. А за добив на разсипно злато „на ръка“ дружеството е имало разрешително издадено от компетентният орган – кмета на с.Лесичево.Налице са единствено и само косвени доказателства, от които може да се предполага , че дружеството е извършило административно нарушение – дали с оглед разпоредбата на чл.93,ал.1 или ал.2 от ЗПБ също може само да се предполага.

 Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти  и обстоятелства от кръга на подлежащите на доказване, Административен съд Пазарджик приема, че доводите на касационния жалбоподател не се подкрепят от доказателствата по делото и релевираните в жалбата отменителни основания не са налице.

По изложените съображения и с оглед извършената служебна проверка по чл.63, ал.1 от ЗАНН във вр. с чл.218, ал.2 от АПК, съдът не констатира други пороци на обжалваното решение, отнасящи се до неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, поради което намира, че същото следва да бъде оставено в сила.

Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК, Административен съд Пазарджик, Х състав,

 

 

РЕШИ:

 

 

ОСТАВЯ в сила решение № 247/01.04.2015 г., постановено по НАХД № 733/14г., по описа за 2014 год., Районен съд Пазарджик

 

           Решението е окончателно.

 

 

                                                                                     Председател: /П/

 

                                                                                              Членове: 1./П/

 

                                                                                 2./П/