Р Е Ш Е Н И Е

 

469/20.9.2016г.

гр. Пазарджик

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Административен съд – Пазарджик – І състав, в открито съдебно заседание на първи септември  две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МАРИАНА ШОТЕВА

 

 

при секретар

Д.Г.

разгледа  докладваното

от съдия

Мариана Шотева

административно дело № 368 по описа на съда за 2015г.

 

Производство е по реда на чл. 215 от ЗУТ и е образувано по жалбата на А.А.М. с ЕГН ********** *** със съдебен адрес ***  и  против  заповед № ДК-02-ЮЦР-60 / 08.02.2012г.  г. на началника РДНСК ЮЦР Пловдив.

Жалбоподателката иска отмяна на оспорената заповед с твърдения за незаконосъобразност, като постановена при нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на производствените правила.

Същевременно иска обявяване нищожността на издадената заповед,като издадена   в несъответствие с целта на закона, както и с оглед грубото нарушаване на материалните норми. Доводи в тази насока излага в писмено становище.

В съдебно заседание, жалбоподателката, редовно призована не се явява, същата се представлява от адв.Б., редовно упълномощени.

За ответника се явява юрисконсулт Г., която оспорва жалбата, счита че същата е недопустима поради липса на правен интерес, алтернативно моли да бъде отхвърлена като неоснователна, като доводи в тази насока излага в писмена защита. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд - Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи, приема за установено следното от фактическа страна:

         По повод постъпил сигнал в приемния ден на заместник кмета на Община Пазарджик за строителство на ул. „***“ в гр. Пазарджик е извършена проверка от служители на Община Пазарджик и е съставен Констативен протокол № 49/01.09.2010 г. за констатирано незаконно строителство на масивна сграда – интернет клуб в УПИ ХІІ - общ кв. 405г по плана на гр. Пазарджик, като било констатирано от служителите на общината, че парцелът е собственост на В.А.М.. С оглед на така констатираното незаконно строителство било изпратено писмо ведно с констативния протокол до РДНСК – Сектор Пазарджик за предприемане на необходимите действия. Към писмото била приложена скица на имота, разрешение за строеж № 125/2000 г. за изграждане на ограда, както и договор за продажба чрез търг на недвижим имот от 1998 г. Административното производство и отпочнато от страна на РДНСК – ЮЦР, Сектор Пазарджик с Констативен акт № 191/15.09.2010 г. (л. 57). Констативният протокол бил подписан от служители на РДНСК, но в отсъствието на собственика на парцела В.М.. Било констатирано, че е извършен незаконен строеж, представляващ масивна сграда – интернет клуб с възложител В.М., с административен адрес ***.  Констативният акт бил изпратен на В.М. на адреса, посочен в договора за продажба чрез търг на недвижим имот от 12.01.1998 г., като актът бил изпратен с писмо с обратна разписка. Писмото било върнато с мотива, че лицето се преместило на друг адрес. С оглед така съставения констативен акт била издадена и процесната заповед, а заповедта била връчена лично на В.М. на 01.03.2012 г. Констативният акт и заповедта не били връчени на съпругата на В.М., жалбоподателката А.А.М.. С оглед на гореизложеното подадената жалба от А.М. не е просрочена, тъй като същата никога не й е била връчвана. За издадената заповед е узнала от връченото на съпруга й възлагателно писмо. Подадената жалба от А.М. е допустима и с оглед обстоятелството, че същата е съпруга на В.М., поради което е налице правен интерес за обжалване на заповедта, тъй като сградата при липса на данни за противното, е в режим на съпружеска имуществена общност, както всъщност е посочил и ВАС с определение № 12881/01.12.2015 г., постановено по адм. Д. № 9782/2015 г.

         По делото са изготвени и приети две съдебнотехнически експертизи. От изготвената и приета съдебно техническа експертиза от  инж.В./л.230-233/ се установява, че видно от представеното по делото Разрешение за строеж № 59 от 18.02.2014 година, издадено от Главния архитект на Община Пазарджик, с което на М.Й.Й. е разрешено изграждане на жилищна сграда в поземлен имот с идентификатор 55155.503.970, съставляващ УПИ ХП-общ. в кв.405г по плана на град Пазарджик, по проект с одобрена на 12.02.2014 година част „Архитектура“ е за различен от процесния строеж..Изрично в заключението си експерта сочи, че сградата, предмет на процесната заповед не е идентична със сградата, за която е издадено Разрешение за строеж № 59/18.02.2014 г. В имот с идентификатор 55155.503.970 по КККР на град Пазарджик, за който е предвиден УПИ ХН-970 в кв. 405г по Интегрирания план за възстановяване и развитие на града, са изградени две сгради - едноетажна и двуетажна. Едноетажната е предмет на обжалвана Заповед № ДК-02-ЮЦР-60 от 08.02.2012 г.; за двуетажната е издадено Разрешение за строеж № 59/18.02.2014 г..

   От приетата по делото съдебно техническа експертиза  от инж. Р. / л.279-282/ се установява, че двуетажната жилищна сграда в имота е изпълнена с местоположение, отговарящо на разрешената с одобрени проекти и разрешение за строеж "Еднофамилна жилищна сграда" с възложител М.Й.Й., на когото е учредено право на строеж за жилищната сграда по нотариален акт, приложен на л.202 по делото. По делото е приложен одобрения на 12.02.2014г. от Главния архитект на Община Пазарджик архитектурен проект /л.208 -219/. Приложено е и издаденото Разрешение за строеж №59/18.02.2014г. /л.184 по делото/. Сградата е проектирана за изпълнение на два етапа, като разрешението за строеж е издадено за първия етаж, а в одобрения проект изрично е посочено, че вторият етап на застрояване не е предмет на рА.ботката.От друга страна се установи от приетите експертиза, че застроената стая над процесната сграда също не фигурира в издаденото разрешително за строеж.

Относно обстоятелството дали конструктивно премахването на незаконния строеж , ще доведе до евентуално разрушаване и на законно построената в имота сграда е въпрос предвиден в чл.5, ал.2 на "Наредба №13/23.07.2001г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на дирекцията за национален строителен контрол" на МРРБ, Обн. ДВ.,бр.69/07. 08. 2001г., изм. и доп. ДВ., бр.20/07.03.2014г., като спазването му по време на премахването е задължение на изпълнителя на премахването.Съдът е длъжен да отбележи , че процесната сграда не е взета в предвид при издаване на разрешението за строеж от главния архитект на община Пазарджик.

Установено е по безспорен начин, че процесната сграда е изградена много след 2001г., поради което не може да се установява търпимост на строежа.

         Видно от двете експертизи, които съдът цени като изготвени компетентно, макар и едната да е оспорена от ответната страна, е че сградата която е обект на процесната заповед, е незаконна.

         Съдът счита, че при издаването на заповедта са спазени материалните и процесуални норми. В действителност в заповедта на две места е посочен констативен акт, който е различен от констативния акт, с който е отпочнато административното производство, а именно – Констативен акт № 191/15.09.2010 г., приложен като доказателство в настоящото производство. Съдът счита, че посочването на две места на различен номер на констативния акт, на едното място е посочен Констативен акт № 158/06.08.2010 г. и № 191/15.09.2011 г., са технически грешки, които не са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателката, още повече че същата изобщо не е участвала в административното производство, развило се пред административния орган. Жалбоподателката е имала възможността да представи доказателства и да защити правата си едва в съдебното производство пред Административен съд Пазарджик. Съдът счита, че така допуснатите грешки в процесната заповед не са съществени и не водят до порок, обуславящ незаконосъобразност или нищожност на съответния административен акт.

         С оглед на гореизложеното , съдът счита, че разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

 По делото безспорно се установи, че строежът е изграден без строителни книжа, с оглед на което са налице материалноправните предпоставките по чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, за подлежащ на премахване обект. Оспорената заповед е в законоустановената форма, мотивирана е, съдържа фактически и правни основания. Строежът, предмет на заповедта е индивидуализиран в достатъчна степен и не възниква съмнение кой е обектът, подлежащ на премахване. Обектът в констативният протокол и в заповедта  е идентичен. При издаването на заповедта са спазени всички административно-производствените правила. Констативният акт е подготвителен документ и не подлежи на самостоятелно обжалване, така както заповедта.

Не се спори по делото, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган. Действително най-ясния критерии за това дали даден административен акт е валиден или не, е компетентността на издалия го административен орган. Макар и в по-редки случаи порока “материална незаконосъобразност”, когато е тежък и съществен, също води до нищожност на административния акт. В теорията и съдебната практика се приема, че когато актът е издаден при пълна липса на условията /предпоставките/, визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма, е налице нищожност. В конкретния случай обжалваният акт черпи своето основание в материалноправната норма на чл.225,ал.2,т.2 от ЗУТ , съгласно която “

………………..

ал.2 Строеж или част от него е незаконен, когато се извършва:

2. (изм. - ДВ, бр. 103 от 2005 г.) без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж;”

От страна на жалбоподателя не бяха оборени констатациите на контролните органи за вида, описанието и характеристиките на процесния строеж, неговото местонахождение, както и факта, че е реализиран от него след 2001г. без издадени и одобрени строителни книжа. Именно това са относимите за случая  факти, които съдът счита за установени и които обуславят материалната законосъобразност на оспорената заповед.

С оглед изложените мотиви, съдът счита, че обжалваният административен акт не е нищожен, поради което жалбата против него е неоснователна и следва да бъде отхвърлена, не следва да се прогласява нищожност на процесната заповед.

При този изход на делото основателно се явява искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което следва да се присъди в минималния размер по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което жалбоподателят ще следва да бъде осъден да заплати такова в полза на  РДНСК-ЮЦР Пловдив сума в размер на 300 лева.

       

Воден от горното, Административен съд – Пазарджик, І състав

Р  Е   Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.А.М. с ЕГН ********** *** със съдебен адрес ***  и  против  заповед № ДК-02-ЮЦР-60 / 08.02.2012г.  г. на началника РДНСК ЮЦР Пловдив.

ОСЪЖДА А.А.М. с ЕГН ********** *** заплати в полза на ДНСК сума в размер на 300 лева.

Решението не е оконочателно и  подлежи на обжалване в 14 дневен срок пред ВАС София.

 

 СЪДИЯ:/П/