Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 218/16.5.2016г..

 

гр. Пазарджик,

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Пазарджик, VI състав, в открито съдебно заседание на четвърти май, две хиляди и шестнадесета година в състав:

                                                        Съдия: Христина Юрукова

при секретаря Т.С., с участието на прокурор Стефан Янев, като разгледа докладваното от съдия Юрукова административно дело № 733 по описа на съда за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди. Образувано е по искова молба на Н.К.К., ЕГН **********, който към момента на подаване на исковата молба изтърпява  наказание „лишаване от свобода” в затвора гр. Пазарджик, срещу Главна дирекция ”Изпълнение на наказанията”, представлявана от Главен директор. Като основание на иска ищецът е посочил ЗОДОВ и чл. 3 от Европейската конвенция за правата на човека. Иска осъждане Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, да му заплати сумата от 10000 лева, на която стойност оценява вредите, нанесени му от ответника, ведно със законовите лихви от 21.10.2014г.

Ищецът сочи, че на 21.10.2014г. е постъпил в Затвора в Стара Загора, за изтърпяване наказание „Лишаване от свобода”. След това е преместен в Затвора в Пазарджик. Твърди, че търпи наказанието си в мръсни и пренаселени килии. В Стара Загора бил в 20 кв.м. - осем човека, в Пазарджик е бил в килия 806 – 8 човека на 20 кв.м, в килия 807 - 15 човека на 40 кв.м. В килията в Стара Загора е нямало тоалетна и течаща вода, ползвал е кофи. В Пазарджик в килиите е имало дървеници и хлебарки. Преди постъпването в Затвора ищецът бил на лечение от „алкохолна болест”, за което са му изписани антидепресанти – ксероксат и ривотрол, които приемал 6 години. Бил на лечение в психиатрична клиника в гр. Раднево, диспансери в Казанлък и Стара Загора. Сочи в молбата „Понеже не ми дават лекарства, постоянно съм в депресия, изпитвам страхова невроза, световъртежи и панически разстройства”. В Стара Загора са му давали заместител на ксероксат и ривотрил, а в Пазарджик нищо не му давали като лекарства. Оплакването и молбите му за лекарства били безрезултатни. В резултат на всичко описано е претърпял значителни неимуществени вреди: битови неудобства, притеснения, възмущение, внушение на малозначителност, депресия, изпитване на страхова невроза, световъртежи и психически разстройства. Вредите оценява на стойност 10 000 лева, които претендира да му бъдат заплатени от ответника като обезщетение. След дадени указания от страна на съда за конкретизация на действията и бездействията на затворническата администрация, които следва да бъдат установени за незаконосъобразни и от които се претендират вредите, както и да посочи размера на обезщетението за всяка една от тях, ищецът не счита, че това е необходимо, защото според него търсената отговорност е гаранционо-обезпечителна, без значение кой е причинителят. Сочи, че се иска установяване на незаконосъобразност на неосигуряването от страна на ответника на необходимите лекарства, държането в условията, описани в исковата молба – мръсни и пренаселени килии, липсата на тоалетна и течаща вода в Затвора в Стара Загора, дървеници и хлебарки в Затвора в Пазарджик. Претендират се разноски.

Ответникът –Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, представлявана от главния директор, чрез юрисконсулт Т.Ч.,  оспорва исковата молба като основание и размер. Обосновава, че не е изпълнен фактическият състав, визиран в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Пледира за отхвърляне на исковете като неоснователни и недоказани, претендира разноски.

Прокурор при Окръжна прокуратура Пазарджик, като контролираща страна, дава заключение, че исковата молба не е доказана. От заключението на вещото лице е доказано психическата зависимост от алкохола, като физическата зависимост е преминала, ищецът не изпитва вече страхова невроза, световъртежи и панически разстройства, както е описано в исковата молба.

Административен съд Пазарджик, VI състав, след като взе предвид наведените в исковата молба доводи, изразеното становище на ответника и прокурора и като се запозна с приетите по делото писмени доказателства и експертно заключение, както и писмените защити на страните намира за установено следното:

Съгласно справка с изх. № 5119/11.12.2015г. на началник Затвора- Пазарджик Н.К.К. е изтърпял наказание „лишаване от свобода”, като началото му е 21.10.2014г., а лицето е освободено на 12.10.2015г. Постъпил е постъпил в Затвора - гр. Стара Загора, а на 01.06.2015г. е приведен в Затвора - гр. Пазарджик заедно с още 200 лица, поради извършване на основен ремонт в Затвора - гр. Стара Загора, след който ремонт месец януари 2016 г. всички прехвърлени ще бъдат върнати в затвора в Стара Загора. В периода 01.06.2015г.-26.06.2015г. Н. К. е в 3-то отделение. През 26.06.2015г.-29.06.2015г. по желание на самия К. е настанен в 8-мо отделение, помещение № 808. От 29.06.2015г. до 30.08.2015г. по желание на К., той е настанен в спално помещение № 806 – предназначено за непушачи, което помещение е 22,2 кв.м., чиста площ 16,1 кв.м., капацитет за 8 души, като през периода са настанявани 5-8 лица. През 31.08.2015г. до 11.10.2015г. Н.К. е настанен в помещение № 807 поради неспазване от негова страна на забраната за пушене в спалното помещение за непушачи. Помещение № 807 е с площ 37, 8 кв.м., свободна площ без мебели е 26,3 кв.м., капацитет  - 16 места, като през периода са настанени от 12 до 16 лица. Приложен е списък на пребиваващите в съответните спални помещения. Относно медицинските сведения, в справката се сочи, че при постъпването на К., съгласно медицинския картон, водеща диагноза за него е „алкохолна болест”. През по - голямата част от престоя в Затвора - Пазарджик не е имало съществени оплаквания от негова страна. Седем пъти е бил преглеждан в Медицинския център към затвора. Във връзка със състоянието му на нараснала тревожност, му е изписан Деанхит, който му е даван, в т.ч. и при освобождаването му. Към справката са приложени доказателства за извършване на дератизация, дезинсекция и дезинфекция – ежемесечна на помещения в затвора.

Съгласно справка с изх. № 2095/17.12.2015г. на началник на Затвора - гр. Стара Загора, Н.К. е постъпил в Затвора в гр. Стара Загора на 24.10.2014г., пребивавал до 01.06.2015г., когато е приведен в Затвора - гр. Пазарджик. Обитавал е спално помещение № 101, заедно с още 6 лица, площта на помещението е 24,75 кв.м., като свободната площ е 15 кв.м. В помещението не е имало тоалетна и течаща вода.

Относно здравословното състояние и твърдените вреди, от събраните доказателства се установява:

На 14.10.2015г., дата след освобождаването му от Затвора в гр. Пазарджик, от приложения амбулаторен лист, се установява, че е извършен първичен преглед на Н. К., с поставена основна диагноза психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на алкохол – синдром на зависимост. Представени са от ищеца и три епикризи: 1 епикриза от ЦПЗ – Стара Загора от 20.04.2011г.; 2 епикриза от Държавна психиатрична болница – гр. Раднево от изписването от болничното заведение на 06.01.2012г.; 3 епикриза от Държавна психиатрична болница – гр. Раднево от изписването от болничното заведение на 11.03.2011г., като медицинските документи са досежно проведено лечение с диагноза разстройство вследствие употреба на алкохол. По делото е постъпила и изискана справка от Държавна психиатрична болница „Д.р Г. Кисьов”– гр. Раднево с изх. № 4871/10.12.2015г. за многократното лечение в болницата на Н.К. с диагноза „Разстройство вследствие употреба на алкохол”, като периодите обхващат от началото на 2008г. до началото на 2012 г. и са конкретизирани като дати, като се упоменава начинът на лекуване, както и регистриране на нарушения от страна на болния – консумация на алкохол и бягство от болницата.

По делото е назначена и приета съдебно-медицинска експертиза със задача от какво заболяване страда ищецът, какво е лечението за него, последиците от него за психиката, ако не се приемат лекарства; от медицинското досие да се изследва дали лицето е страдало в затвора от заболяване, какво е то, какво е лечението, прилагано в Затвора в гр. Пазарджик и в гр. Стара Загора. Експертното заключение  е изготвено от компетентен специалист, отговаря на въпросите, поставени към експерта, обследвани са всички налични документи в делото и досието на лицето. Съдът го приема и кредитира в цялост, като счита, че е годно да послужи при изграждане на мотивите и крайния извод по делото.   Експертът сочи, че за процесния период 21.10.2014 г. – 12.10.2015г. лицето е с диагноза психични и поведенчески разстройства, дължащи се на алкохолна злоупотреба, довела до алкохолна зависимост. Физическата зависимост изчезва десетина дни след прекратяване употребата на алкохол или след приема на медикаменти, докато психичната зависимост е доживотна. К. е бил в психична зависимост. За желанието на К. да приема лекарства, които не са му дадени от затворническата администрация, а твърди, че е  приемал до влизането си в затвора, доктор Д. обсъжда, че приемът им е неправилен, защото техният прием е строго прицелен съгласно симптомите, а продължителната употреба вреди на черния дроб или води до зависимост. За описаните в исковата молба състояния: депресия, страхова невроза, световъртежи, панически разстройства, експертът сочи, че не могат да съществуват едновременно, а само едно от тях. Споменава, че най – добра резултатност в лечението на алкохолната зависимост се постига в т.нар. Комуни за лечение на зависимости. Като краен резултат експертизата установява категорично, че лечението на Н.К. в затворите, където е бил, е водено правилно и е съобразено с добрата медицинска практика. Трудотерапията би била желателна.

Съдът го кредитира като обективно, обосновано, компетентно и отговарящо в пълнота на поставените въпроси.

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

Съгласно чл. 7 от ЗОДОВ искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ , от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. Настоящият адрес на ищеца към момента на подаване на исковата молба 08.10.2015г. е бил Затвора в Пазарджик.

Искът с правно основание чл.1, ал. 1 от ЗОДОВ, подаден от Н.К.К., ведно с искането за лихва за забава върху обезщетението, е родово и местно подсъден на Админстративен съд Пазарджик.

Искът за присъждане на обезщетение е предявен от лице, което твърди, че е претърпяло неимуществени вреди в резултат престоя му в Затвора – гр. Стара Загора и Затвора - гр. Пазарджик, като ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода се осъществява от ГД „Изпълнение на наказанията”, т.е. дейност на длъжностни лица на държавата. Исковата молба е подадена от лице с правен интерес.

Претенцията на ищеца да бъде осъдена да заплати 10 000 лв. обезщетение за претърпените вреди в периода 21. 10.2014г. до 12.10.20015г. е насочена срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, която е надлежен ответник.

Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца.

За да възникне право на обезщетение, в полза на ищеца, по чл.1 ал. 1 от ЗОДОВ са необходими няколко кумулативно налични предпоставки : 1/ Трябва за ищеца да е настъпила вреда, която може да бъде имуществена или неимуществена, като вредата включва както реално причинените щети, така и пропуснатите ползи; 2/ Вредата да е настъпила от незаконосъобразния акт, действие или бездействие на органа или длъжностното лице, при или по повод изпълнение на административна дейност; 3/ наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилата вреда.

В конкретния случай, като основание за предявения иск за репарация на вреди срещу ответника, се сочи незаконосъобразното бездействие на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, да осигури подходящи битово-хигиенни условия и медицински грижи в Затвора – гр. Стара Загора и Затвора - гр. Пазарджик.     

Периодът на престой на ищеца в Затвора в гр. Стара Загора датира от 24.10.2014 г. до 31.05.2015 г. , в Затвора в гр. Пазарджик е от 01.06.2015 до 12.10.2015г. Оплакванията са за пренаселеност на килиите. От данните по делото се установява, че не са спазени изискванията за осигуряване на минимална жилищна площ /4кв.м/, регламентирани в чл.43 ал.3 от ЗИНЗС и чл.20 ал.3 от ППЗИНЗС, действието на които норми е   отнесено към 01.01.2019г, влизането в сила на чл.20 от ППЗИНЗС е отложено с §9 от ПЗР на ППЗИНЗС /предишен § 6 - ДВ, бр.20 от 2014г/ - три години след приемането на програмата по §11 от ПЗР на ЗИНЗС от Министерския съвет за подобряване на условията в местата за лишаване от свобода.

От Справката на началника на Затвора - гр. Стара Загора се установява, че няма санитарен възел и постоянно течаща вода в килия № 101, което обаче не означава, че няма осигурен достъп до тях. Това обаче води до извод, че не са спазени изискванията за осигуряване на санитарен възел и постоянно течаща вода в килия № 101, регламентирани в чл.43 ал. 4 от ЗИНЗС и чл.20 ал.3 от ППЗИНЗС. Както беше коментирано вече, влизат влизането в сила на чл.43 ал.3 от ЗИНЗС е отнесено към 01.01.2019г, влизането в сила на чл. 20 от ППЗИНЗС е отложено с §9 от ПЗР на ППЗИНЗС /предишен § 6 - ДВ, бр.20 от 2014г/ - три години след приемането на програмата по §11 от ПЗР на ЗИНЗС от Министерския съвет за подобряване на условията в местата за лишаване от свобода. Въпреки обсъденото досежно приложимите правни норми, липсата на санитарен възел и тоалетна към килията, сочи за причинен дискомфорт и може да се възприема като нездравословни условия на живот за престоя на ищеца в Затвора в Стара Загора. В помещението в Затвора в гр. Пазарджик е налице санитарен възел.

Недоказано остана твърдението за дървеници и хлебарки в Затвора – гр. Пазарджик. Ответникът ангажира доказателства за извършените разходи за дезинфекция и дератизация, от които е видно, че ежемесечно такава се извършва дезинфекция в помещенията в Затвора и се полагат усилия за хигиенните условия.

Относно твърденията на ищеца за липса на адекватни медицински грижи в Затвора - гр. Стара Загора и в Затвора - гр. Пазарджик, не се събраха доказателства, които да ги подкрепят. От заключението по съдебно-медицинската експертиза става ясно, че лечението на Н.К.К. в затворите, където е бил, е водено правилно и е съобразено с добрата медицинска практика. Няма доказателства за настъпилите промени в здравословното състояние на ищеца по време на престоя му в затвора, които да са причинени от липса на медицински грижи, непроведени прегледи със специалисти, неизписване на подходящи медикаменти и въобще от бездействие на администрацията да осигури адекватно медицинско обслужване. Заболяването на ищеца – алкохолна болест е диагностицирано още 2008 г., извършвано е многократно лечение, развитието не е провокирано от престоя му в затвора. Напротив там са проведени лечения за освобождаване от физическата зависимост, както и усилия за преодоляване на психическата зависимост.

Действително се констатира, че по време на престоя му в затвора-Пазарджик, не са му били изписани лекарствата, които е поискал и които твърди, че е приемал преди това. Но от обясненията на вещото лице в експертното заключение и в открито заседание, се установява, че приемът на това лекарство би бил противопоказен. Лечението с него би довело до увреждане на черния дроб. По отношение на другите му състояния - депресия, страхова невроза, световъртежи, панически разстройства, експертът сочи, че не могат да съществуват едновременно, а само едно от тях.

   В обобщение следва да бъде отбелязано, че от събраното към преписката медицински документи на ищеца, в едно с установяванията по СМЕ, съдът не констатира липса на медицински грижи, причинена от бездействието на администрацията в Затвора - гр. Стара Загора и Затвора - гр. Пазарджик. Напротив, установява се адекватно лечение.

Не бяха въведени доказателствени искания от Н.К., чрез които да се установи настъпването на вреди, търпяни от самия него и причинно-следствената връзка между тях и бездействието на администрацията.

По никакъв начин не се доказаха твърдените в исковата молба неудобство, притеснение, нито пък предизвикана обида, възмущение, внушение за малозначителност, депресия, страхова невроза, световъртежи, психически разстройства.

Нито едно от доказателствата не установи тези обстоятелства, а доколкото се претендират неимуществени вреди, доказването на този вид вреди следва да се осъществи чрез пълно и главно доказване от страна на ищеца, за което съдът е указал, като е разпределил доказателствената тежест. Поради липсата на главно и пълно доказване на настъпилите вреди, се счита,че не е проведено доказване и на причинно-следствената връзка между бездействието на ответника, в лицето на администрацията от Затвора - Стара Загора да приведе затвора в съобразено с международните стандарти и българското законодателство състояние.

При липса на който и да било от трите елемента на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността, като следва да се посочи, че наличието на незаконосъобразно действие, респ.бездействие не е достатъчно за ангажиране отговорността на държавата по реда на ЗОДОВ. Отговорността не се презумира от закона,  а в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността.

В хода на това производство беше доказана само първата и то по отношение на битовите условията в Затвора в гр. Стара Загора. Ищецът е бил в килия, която няма пряк достъп до санитарен възел и тоалетна. Друго незаконосъобразно бездействие на ответника не бе установено. Действително Н. К. е със заболяване „алкохолна болест”, но то датира преди да бъде въдворен, а в релевантния период, не се установи да е настъпило бездействие на администрацията при ответника, което да е причинило заболяване, както и неимуществените вреди, твърдени от К. като депресия, внушение за малозначителност, страхова невроза, световъртеж, психически разстройства.

Обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически, психически болки и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразните действия или бездействие на административния орган. Законът разписва,че размерът на обезщетението за неимуществени вреди се формира по справедливост, по реда на чл.52 от ЗЗД единствено от степента и характера на преживените болки и страдания от ищеца. В негова тежест е да докаже настъпването на вреди от неимуществен характер, представляващи болки и страдания, които да са в причинна връзка с проявено незаконосъобразно бездействие.

В конкретния случай се доказаха нездравословни условия на пребиваването в Затвора - Стара Загора, килия № 101. Доказването само на първата от гореизложените предпоставки, не е достатъчно, така, че да служи като основание, ответникът да бъде осъден да заплати претендирания размер за претърпени вреди.        Необходимо е доказване на настъпили вреди, както и доказана пряка причинноследствена връзка между тях и  незаконосъобразното бездействие на ответника.    

Тези две предпоставки за съставомерност, съдът приема за недоказани.

За пълнота на изводите на съда по отношение на настаняването на ищеца в килии, като площта е под 4 кв. м. за периода 21.10.2014г.-12.10.2015г., то освен мотивите за отложеното действие на нормата, съдът счита, че тази констатация по никакъв начин не прави съставомерно деянието по чл. 3 от ЗИНЗС и чл. 3 от ЕКПЧ. Същите не са довели до болка или страдание, нито са проява на унизително отношение, което да уронва човешкото достойнство на осъдения, да поражда чувство на страх или малоценност. Видно от събраните доказателства администрацията на затвора е положила необходимата грижа, за осигуряване на медицинско обслужване и лечение на ищеца. Няма нито твърдения, нито доказателства, че поставянето му в такива условия е било умишлено. Установява се, че такива са били условията, в които са поставени всички изтърпяващи наказание “лишаване от свобода” в съответните групи в Затвора – Пазарджик, тъй като 200 души са преместени от Затвора - Стара Загора поради основен ремонт на последния, който се осъществява именно с цел да се подобрят условията на живот на изтърпяващите наказание. По данни от справката на началника на Затвора в гр. Пазарджик, въз основа на молби от К. за преместване  администрацията го е преместила от една килия в друга, тоест съобразено е желанието на ищеца.

Не може да се счита, че сам по себе си размерът на жилищната площ, която е обитавал К., представлява изтезание, жестоко или нечовешко отношение. С оглед на изложеното условията като размер на жилищната площ на килиите, при които Н.К. е бил настанен през периода 21.10.2014 г. –12.10.2015 г., не попадат под хипотезата на чл.3 от ЕКПЧ, и съдът счита, че не са му нанесени  неимуществени вреди.

Преценката за наличието на горните предпоставки предполага отговор на въпроса дали сочените от ищеца действия и бездействия на длъжностни лица от администрацията на Затвора нарушават чл. 3 от ЕКПЧ. Безспорно през исковия период администрацията е обвързана от забраната за мъчение или нечовешко отнасяне, установена в чл. 29, ал. 1 от Конституцията, както и със забраната за изтезания в чл. 3 от ЕКПЧ. В чл.10, т.1 от Международния пакт за гражданските и политическите права също изрично се предвижда, че всяко лице, лишено от свобода, има право на хуманно отношение и на уважение на присъщото на човешката личност достойнство. По отношение на лицата, изтърпяващи наказание, свързано с лишаването им от свобода, във вътрешното законодателство това основно право е регламентирано с нормата на чл.3, ал.1 от ЗИНЗС, предвиждаща, че осъдените не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко отношение.        

Съдът счита, че в настоящия казус не е налице „нечовешко” отнасяне и отношение. Не се установява „унизително” отнасяне към ищеца от страна на ответника, или длъжностните лица в Затвора - Стара Загора или Затвора - гр. Пазарджик, защото не се доказа ищецът да е преживял страх, безпокойство и малоценност, отношения, които да го унижат и потиснат.

   Предвид гореизложеното, съдът приема, че не бе доказано наличието в кумулация на всички предпоставки на фактическия състав за ангажиране отговорността на Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията”, поради което предявените искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

На основание чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ ищецът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Административен съд – Пазарджик сумата от 200лв., представляваща изплатено възнаграждение на вещото лице.

С оглед този изход на спора, на основание чл. 10 ал. 2 от ЗОДОВ  Н.К.К. следва да бъде осъден да заплати на ответника Главна дирекция „Изпълнение на наказанията" разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.

 

Воден от горното, Административен съд Пазарджик, шести състав

                                                                                                

  

                            Р   Е   Ш   И:                                                                                             

                     

 ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Н.К.К., EГH **********, срещу Главна дирекция ”Изпълнение на наказанията”,  за заплащане на сумата от 10 000 лева, за нанесени неимуществени вреди за периода 21.10.2014г. до 12.10.2015г., ведно със законовите лихви от 21.10.2014г.

ОСЪЖДА Н.К.К., EГH ********** да заплати по сметка на Административен съд – гр. Пазарджик сумата от 200лв., представляваща изплатено на вещото лице възнаграждение.

ОСЪЖДА Н.К.К., EГH ********** да заплати на Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията" гр. София, сумата от 300 лв. разноски по делото - юрисконсултско възнаграждение.

 

 

   Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.                                                                                                                            

 

 

                                                                              Съдия:/П/