Р Е Ш Е Н И Е

№107/10.3.2016г.

 

Гр.Пазарджик

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

Пазарджишкият административен съд   в публичното  заседание   на единадесети февруари през      две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: МАРИАНА ШОТЕВА

при секретаря    А.М.

и в присъствието на  прокурора                                        ,                                                        като разгледа докладваното от  Мариана Шотева   адм.дело   № 778 по описа  за 2015 год, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/

, вр. чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

              Образувано по жалба на Д.Н.В. *** , с ЕГН ********** против Заповед № 886 от 30.09.2015г. на ВрИД кмет на община Стрелча, издадена на основание чл.225а,ал.1 във вр. с чл.225,ал.2,т.2 от ЗУТ във вр. с чл.223,ал.1,т.1 от ЗУТ.

В жалбата се твърди незаконосъобразност на оспорения административен акт, поради постановяването му в противоречие със законовите разпоредби, при неспазване на правилата, посочени в ЗУТ, както и при нарушение на изискванията на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК за мотивираност на административния акт.

 Липсата на изрично посочени фактически основания за издаването на обжалваната заповед, съставлявала по същността си липса на мотиви, която винаги сочела за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, обуславящо отмяна на акта.

Твърди се, че в заповедта липсва точно описание на „пристройката“, като по никакъв начин нестава ясно дали следва да се разруши само част от нея или цялата. Моли се за отмяната на Заповед № 886/30.09.2015г.  на Кмета на Община – Стрелча. Претендират се сторените по делото разноски.

Ответната страна - Кмета на Община - Стрелча, не се явява, не ангажира писмено становище .

По делото е приета цялата относима административна преписка. Приета е съдебно-тхническа експертиза, която съдът цени изцяло, разпитани са свидетелисв.В. и св.Фидосов.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателстваписмени и гласни, приема за установено следното:

          Със заповед №886/30.09.2015 г на Кмета на Община Стрелча е наредено на Д.Н.В. да премахне незаконен строеж - Пристройка на втори етаж на съществуваща жилищна сграда", състояща се от две помещения, едното баня с тоалетна, второто - мокро помещение, находящ се в УПИ VII-911 в кв.76 по плана на гр. Стрелча, ул.Есентуки" №3, като съответно е определен 30 /тридесет/ дневен срок от влизане в сила на  заповед та за доброволно изпълнение на разпореденото премахване, като в същия срок извършителят на строежа следва да го премахне, а строителните отпадъци бъдат извозени до регламентирано депо за строителни отпадъци.

До издаването на процесната заповед се е стигнало след подадена жалба от С.Н. Пелтекова с искане за отстраняване на незаконна пристройка , изпълнена от сестра и – Д.Н.В.. Извършена е била проверка от служители на Община Стрелча, като проверката е приключила с  Констативен акт №3/11.08.2015г.,като се е установил незаконен строеж: „Пристройка на втори етаж на съществуваща жилищна сграда" в УПИ VII-911 в кв.76 по плана на гр. Стрелча, ул. „Есентуки" №3.Било констатирано, че строежът представлява пристройка на втори етаж на съществуваща жилищна сграда в УПИ VII-911 в кв.76 по плана на гр. Стрелча, ул. „Есентуки" №3. Строежът е с размери 3,70 м. но 2,00м. Пристройката е разделена на две помещения, едното се ползва за баня с тоалетна, а второто за мокро помещение. Строежът е захранен с ток и вода.Било установено, че възложител на строежа е Д.Н.В. ЕГН **********,***.Установено било , че имота е собственост на: С.Н. Пелтекова и Д.Н.В., съгласно нотариален акт №83. т. II, нот. дело №557/1994г.. по ½  ид.ч. за дворно място от 383кв.м.. ведно със застроените в него масивна сграда на 13 кв.м., навес на 14 кв.м. и от застроената масивна жилищна сграда на 74 кв.м., както следва: първи етаж на С.Н. Пелтекова, а втори етаж на Д.Н.В..Строежът е определен като строеж от пета категория, съгласно чл.137. ал.1. т.5а от ЗУТ. Установените обстоятелства са отразени в Констативен акт №3/11.08.2015г. съставен по реда на чл.225а, ал.2 от ЗУТ от служители на общинска администрация гр. Стрелча. Този Констативен акт е дал  началото на административно производство за налагане на принудителна административна мярка по чл.225а. ал.1 от ЗУТ. Строежът е нанесен на окомерна скица към констативния акт. Акта е съставен в присъствието на нарушителя, като същият му е връчен.

За да издаде процесната заповед, с оглед установената фактическа обстановка, административният орган е приел, че е налице безспорно установен незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ. Прието е , че строежът не може да се приеме за търпим по смисъла на §127. ал.1 преходните и заключителни разпоредби на ЗИД ЗУТ поради факта, че е построен след 31.10.2001 г. Годината на построяване е установена по данни на възложителя, отразени в констативния акт.

Изрично в процесната заповед е отразено, че в законоустановения срок в общинска администрация гр. Стрелча е постъпило Възражение с вх. №С-4285/21.08.2015г. от Д.Н.В. против Констативен   акт   №3/11.08.2015г.   Община   Стрелча е уважила частта касаеща собствеността, годината на построяване и начина на ползване на строежа .

Настоящата съдебна инстанция с оглед събраните писмени и гласни доказателства не споделя изводите на административният орган издал заповедта.

В съдебно заседание св.В. , под страх от наказателна отговорност, с категоричност заяви , че още от 1996г. покрива на пристройката е бил изграден. През 2000г. били иззидани стените и козирката била удължена за да стане покрив на пристройката.През 2006-2007г. пристройката била завършена ,като се измазала. Още към 1996г. имало и зидан парапет от двете страни, който станал в основата на иззиданите стени.Пода на пристройката съществувал също към 1996г. като се ползвал за тераса.

Св.Фидосов също е категоричен, че още през 1986г. когато се изградил вторият етаж на къщата бела построена и плочата, върху която сега била доизградена пристройката.През 2000година били доизградени стените и се сложила врата.“Основното „ било изградено през 2000г., а след това по етапно били слагани плочки, била измазана тази пристройка. Към настоящия момент се ползвала като баня-тоалетна и мокро помещение.

          От заключението на приетата съдебно-техническа експертиза се установи, че процесният строеж е с размери 3.75 м/1.75 мие пристройка към жилищната сграда, изградена на нивото на междинната стълбищна площадка между първи и втори етаж. Пристройката представлява новоизпълнени преградни стени от три страни (от четвъртата страна е стената на жилищната сграда), с които са обособени две помещения: санитарния възел и преддверие към него.Пристройката към жилищната сграда е допустима по действалите към 2000 г (ЗТСУ) и към настоящия момент (ЗУТ) строителни правила и норми.Подовата стоманобетонова плоча, върху която е изградена пристройката, е част от проектираната жилищна сграда и е изградена по едно и също време с построяването на самата сграда.Възможно е със събарянето на подовата плоча да се засегне конструкцията на жилищната сграда.Таванната плоча не е част от проектираната жилищна сграда и няма данни кога е изпълнена; жалбоподателката твърди, че е била съществуваща към момента на изграждането на пристройката.В съдебно заседание вещото лице заяви, че е възможно покривната част, която е конзола, да е изградена при изграждането на втория етаж на къщата.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 215, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗУТ, срещу годен за оспорване административен акт.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

При извършена цялостна проверка на атакувания административен акт за наличие на основанията за отмяна по чл. 146, т.1 - т.5 от АПК, на първо място съдът намира проверяваната Заповед за изхождаща от компетентен орган.

На следващо място, съдът намира, че оспорената заповед е издадена в предвидената писмена форма. Същата съдържа правни основания за издаването на акта, а именно, като такива са посочени разпоредбите на чл. 225а,ал.1 от ЗУТ във връзка с чл.225,ал.2 ,т.2 от ЗУТ във вр. с чл.223,ал.1,т.8 от ЗТ.

          От фактическа страна, оспореният административен акт не съдържа точно описание на незаконния строежпосочено е само , че е „пристройка“.В заповедта по никакъв начин не е конкретизирано цялата пристройка ли следва да бъде разрушена. Не е изследван въпроса ако бъде разрушена в цялост дали няма да се наруши целостта на  законно построения обект . От експертизата се установи , че ако се разруши пода на пристройката, то може да се засегне целостта на същата. От друга страна от показанията на разпитаните свидетели, които дадоха показанията си под страх от наказателна отговорност, е установи че всъщност конструкцията на пристройката е построена през 2000г.. Дори се установи, че към 1996г. е съществувал покрива на пристройката.Установи се, че към 2007г., така както е посочено във възражението подадено срещу констативни акт , всъщност е извършено довършване на пристройката – боядисване и поставяне на плочки, но конструкцията е била завършена още през 2000г..

С оглед показанията на свидетелите и приетото заключение на вещото лице , може да се приеме , чепристройката“ , обект на процесната заповед е търпим строеж по смисъла на параграф 127,ал.1 от ПЗР на ЗИД ЗУТ, поради което не подлежи на разрушаване.

Предвид всичко гореизложено, съдът намира Заповед № 886/30.09.2015 г. на Кмета на Община - Стрелча за неотговаряща на изискванията за законосъобразност , тъй като фактическото положение не отговаря на посоченото такова в заповедта и като такава подлежаща на отмяна.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал.1 от АПК, основателна се явява претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски, възлизащи в общ размер от 210 лева, от които 10 лева - внесена държавна такса за образуване на производство по жалбата, 200 лева депозит – изплатен на вещо лице , депозита внесен за разноски за свидетел може да бъде вазстановен с отделна молба. Така направените разноски следва да се възстановят на жалбоподателя от бюджета на органа, издал отменения акт, което в случая е Община Стрелча.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал.2, предл. II-ро и чл. 143, ал.1 от АПК, Административен съд - Пазарджик

Р Е Ш И: 

 

ОТМЕНЯ Заповед № 886/30.09.2015 г. на Кмета на Община - Стрелча

ОСЪЖДА Община – Стрелча  да заплати на Д.Н.В. *** ЕГН **********  направените по делото разноски в общ размер на сумата от 210 /двеста и десет/ лева. 

Решението подлежи на касационно оспорване с касационна жалба до Върховния административен съд, в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                                         Съдия:/п/