Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 156/6.4.2016г.

 

гр. Пазарджик,

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Пазарджик – ІІІ административен състав, в открито съдебно заседание на седми март, две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА

 

 

 

 

при секретар

Я.В.

и с участието

на прокурора

 

изслуша докладваното

от съдия

ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА

по адм. дело836 по описа на съда за 2015 г.

                                                  

Производство е по реда на чл. 118 от КСО и е образувано по жалбата на К.С.С. с ЕГН ********** ***, подадена чрез адв. М. *** против мотивирано решение № 1012-12-42-1 от 28.09.2015 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пазарджик, с което е потвърдено разпореждане № 15 от 17.07.2015 г. на старши инспектор по осигуряването при ТП на НОИ Пазарджик.

В жалбата се твърди, че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно постановено в нарушение на съотносимите материалноправни разпоредби и в противоречие с целта на закона. Посочено е, че атакуваното решение е нищожен акт без липса на предмет, поради което моли съда да го обезсили. Твърди се, че не са събрани и установени релевантни към спора обстоятелства, както и че административният акт не е мотивиран, т.е. няма синхрон на изложените фактически основания и юридически такива, издаден е в несъответствие с целта на закона. Моли се да бъде прогласено като нищожно оспореното решение, алтернативно, да бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно и необосновано.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. М., която по изложени съображения моли съда да уважи подадената жалба. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – директора на РУСО гр. Пазарджик се представлява от юриск. К., която намира жалбата за неоснователна. Счита, че не са налице основанията за обявяване на нищожността на издадения административен акт. Поддържа становище, че относно незаконосъобразността на решението жалбата е недопустима, тъй като е подадена след законоустановения срок. Представя писмени бележки. Претендира направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна – „Лидер транспорт 2“ ЕООД с. Ивайло, общ. Пазарджик се представляват от адв. П., който счита оспореното решение за правилно и законосъобразно, поради което моли да бъде оставено в сила.

Административен съд - Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Предмет на оспорване е решение № 1012-12-42-1 от 28.09.2015 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пазарджик, с което е потвърдено разпореждане № 15 /5/ от 17.07.2015 г. на старши инспектор по осигуряването при ТП на НОИ Пазарджик. С потвърденото разпореждане № 15 /5/ от 17.07.2015 г., на основание чл. 60, ал. 1 от КСО, декларираната злополука вх. № 5 от 10.02.2015 г. на ТП на НОИ от осигурителя „Лидер Транспорт 2“ ООД, станала с К.С.С. с ЕГН ********** на 06.02.2015 г., не е приета за трудова. Злополуката не се приема за трудова, съгласно Експертно решение № 2172 от 08.06.2015 г. на ТЕЛК за общи заболявания І – ви състав гр. Пазарджик, с което не се приема причинно следствената връзка между условията на труд и настъпилата смърт.

 Административният орган е мотивирал решението си с това, че при извършено разследване на злополуката, констатирано с протокол № 5 от 05.03.2015 г., са събрани достатъчно данни за да бъдат установени конкретните обстоятелства, при които е възникнало увреждането. Приел е, че злополуката има характер на нетравматично увреждане и за да бъде квалифицирана като трудова е необходимо да се установи и вторият елемент от фактическия състав на чл. 55, ал. 1 от КСО, отнасящ се до обективно съществуващата функционална връзка с извършваната работа. Органът е приел, че няма причинна връзка между настъпилото нетравматично увреждане и извършваната от лицето работа, т.е. няма данни настъпването на неработоспособността да е в резултат от въздействието на трудовата среда.

Оспореното решение е редовно връчено на жалбоподателя по пощата с обратна разписка на 26.10.2015 г., като законоустановения 14 -дневен срок за обжалване е изтекъл на 09.11.2015 г. /присъствен ден/. Жалбоподателят е подал настоящата жалба на 11.11.2015 г., видно от пощенското клеймо на плика, след законоустановения срок за обжалване с искане за обявяване нищожността на решението.

Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 149 от АПК административните актове могат да се оспорят в 14-дневен срок от съобщаването им на страните, а в случаите на ал. 4 когато прокурорът не е участвал в административното производство, той може да оспори акта до един месец от издаването му. Този срок е преклузивен и с изтичането му страната губи правото си спорът да се разгледа и да бъде разрешен от съда.

В случая безспорно се установи, че жалбата против административния акт не е подадена в законоустановения срок. Видно от събраните по делото доказателства, обжалваното решение е редовно връчено на жалбоподателя по пощата с обратна разписка на 26.10.2015 г., като законоустановения 14 - дневен срок за обжалване е изтекъл на 09.11.2015 г. /присъствен ден/. Административният акт е влязъл в законна сила на 10.11.2015 г., а жалбата е подадена с вх. № 4915 от 12.11.2015 г., изпратена по пощата на 11.11.2015 г., видно от пощенското клеймо на плика. Тук следва да се отбележи, че жалбоподателят не е представил доказателства, които да опровергаят посоченото обстоятелство, а именно, че жалбата му не е подадена в законоустановения срок, въпреки дадената му възможност от съда. Изложеното обуславя и единствената правна възможност тя да бъде оспорена като нищожна по реда на чл. 149, ал. 5 от АПК. Доколкото в жалбата се съдържат доводи за нищожност на оспорения административен акт и се иска прогласяване на нищожността му, то същият ще следва да бъде разгледан по отношение на твърденията за нищожност. Съгласно чл. 149, ал. 5 от АПК административните актове могат да бъдат оспорени с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето. Следователно, жалбата се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество относно наведените съображения за нищожност на оспорения административен акт.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

При осъществяване на контрола за законосъобразност върху административните актове, съдът извършва преценка дали са спазени всички установени в чл. 146 от АПК условия за действителност на административните актове: дали актът е издаден от компетентен административен орган; в установената от закона писмена форма; при спазване на материалноправните и административнопроизводствените правила и в съответствие със закона. Подходът за разграничението между нищожните и унищожаемите административни актове е конкретен при всеки отделен случай в зависимост от допуснатото нарушение при издаването на акта, което се отразява на съдържанието на акта и засяга волеизявлението на административния орган. Нищожният административен акт не поражда правни последици - той е засегнат от толкова съществен порок, че не е годен да породи правно действие и затова съдебният орган следва да обяви (прогласи) неговата нищожност.

Утвърдените в теорията и в съдебната практика основания, водещи до нищожност на конкретен административен акт са липса на компетентност на административния орган и издаване на административния акт при пълна липса на материалноправни предпоставки, предвидени за неговото издаване, които правят акта негоден да породи правни последици.

На първо място, съдът намира, че оспореното решение е издадено от орган, разполагащ с материална компетентност. С разпоредбата на чл. 117, ал. 3 от КСО се регламентира, че ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. В настоящия случай оспореното решение е издадено в предвидената от закона писмена форма и от компетентен за това административен орган. Следва да бъде отбелязано също така, че са налице фактически и правни основания за издаване на административния акт, а именно чл. 55, ал. 1 от КСО във връзка с чл. 117, ал. 2 от същия кодекс, което води до извода за спазване и на това императивно изискване на закона.

Съдът намира, че при постановяване на оспореното решение в дизпозитива му е допусната техническа грешка като вместо разпореждане № 5 от 17.07.2015 г. е посочено разпореждане № 15 от същата дата, което от своя страна не е основание да се приеме, че актът е нищожен. Видно е от мотивите на оспореното решение, че предмет на оспорване и разглеждане от горестоящия административен орган е решение № 5 от 17.07.2015 г. на старши инспектор по осигуряването, поради което съдът намира, че волята на административния орган е ясно изразена.

В жалбата са изложени и доводи за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но без да се посочат конкретно такива. Посочени са единствено допуснати нарушения по съобщаването на Експертно решение № 2172 от 08.06.2015 г. на ТЕЛК Общи заболявания І състав при МБАЛ Пазарджик, което по съществото си представлява друго административно производство, по което жалбоподателят има право на жалба. Освен това, съдът намира, че ако в рамките на едно административно производство са допуснати нарушения на процесуалните правила, то това обуславя извода за унищожаемост на административния акт, т.е. актът е засегнат от констатираните пороци, но същият е породил действие и не е нищожен. Следователно, твърдението за нарушения в процедурата не следва да бъде обсъждано с оглед предмета на делото – искане за прогласяване на нищожност на административния акт.

На следващо място, твърдяното от жалбоподателя нарушение на материалния закон не прави оспореното решение нищожно. За да е налице нищожност на административния акт, трябва да е налице пълна липса на материалноправни предпоставки, обусловили издаването на акта и този съществен порок да създава пречки административния акт да породи годни правни последици. В оспореното решение са посочени приложимите материалноправни норми, на които се основава, т.е. актът не е лишен от материалноправно основание. В тази връзка доводите за нарушение на материалния закон, изложени в жалбата не водят до нищожност на административния акт, а при тяхната основателност административният акт би бил унищожаем. В процесния случай поради неупражняване на правото на жалба в установения от закона срок, то съображенията, изложени в нея относно точното и правилно прилагане на материалноправните разпоредби не следва да бъдат обсъждани поради неотносимостта им към предмета на спора.

С оглед на гореизложеното, съдът намира подадената жалба за неоснователна, поради което ще следва да бъде отхвърлена.

Предвид изхода на делото ще следва да бъде уважено направеното искане от пълномощника на ответника, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лева, съгласно чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2014 г. за минималния размер на адвокатските възнаграждения. От заинтересованата страна не е направено искане за присъждане на направени по делото разноски, поради което съдът не следва да се произнася по тях.

Воден от горното, на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.С.С. ***, подадена чрез адв. М. *** против мотивирано решение № 1012-12-42-1 от 28.09.2015 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пазарджик, с което е потвърдено разпореждане № 15 /5/ от 17.07.2015 г. на старши инспектор по осигуряването при ТП на НОИ Пазарджик.

ОСЪЖДА К.С.С. с ЕГН ********** *** да заплати на директора на РУСО гр. Пазарджик направените разноски по делото в размер на 350 /триста и петдесет/ лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

 

 

 

СЪДИЯ:

/П/