Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 26

 

гр. Пазарджик, 22.01.2016 г.

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

            Административен съд – Пазарджик – ІІ състав, в открито съдебно заседание на петнадесети януари, две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СТЕФКА КЕМАЛОВА

 

при секретар

Т.С.

разгледа докладваното

от съдия

СТЕФКА КЕМАЛОВА

 

административно дело907 по описа на съда за 2015 г.

 

Производството е по реда на чл. 72, ал. 4 от ЗМВР и е образувано по жалба на  К.В.М. *** против Заповед № 68/11.02.2014 г. на полицейски орган при РУП – Пазарджик за полицейско задържан на лице.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, като издадена при съществено нарушение на админстративнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и при несъответствие с целта на закона. Твърди се, че в конкретния случай не е била налице нито една от хипотезите на чл. 61, ал. 1 от ЗМВР за извършване на проверка за установяване на самоличността на жалбоподателя, както и че не са били налице условията за прилагане на мярката по чл. 63, ал. 1, т. 2 от ЗМВР.

          В съдебно заседание, жалбоподателят се явява лично и с адвокат Д., редовно упълномощен по делото, който поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Претендира присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски пред всички съдебни инстанции.

          За ответника, полицейски орган при РУП – Пазарджик, редовно призован, не се явява представител.

            Административен съд - Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи, приема за установено следното от фактическа страна :

Предмет на обжалване е заповед рег. № 68 от 11.02.2014 г. за задържане за срок от 24 часа на лицето К.В.М. ***, издадена от полицейски орган при РУП гр. Пазарджик, на основание чл. 63, ал. 1, т. 2 от ЗМВР /отм./. Заповедта е редовно връчена на лицето на 11.02.2014 г. срещу разписка.

По срочността на подадената жалба Върховният административен съд се е произнесъл с Определение № 9544/08.07.2014г. по адм. дело № 7938/2014 г., като е приел, че е приложимо правилото на чл. 140, ал. 1 от АПК, съгласно който, когато в административния акт не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, съответния срок за обжалване се удължава на два  месеца. Жалбата до съда е подадена на 11.04.2014 г., тоест в двумесечния срок по чл. 140, ал. 1 от АПК, поради което като подадена в срок и от лице с правен интерес се явява процесуално допустима.

По делото е представена докладна записка с рег. № 5245 от 11.02.2014 г., съставена от полицай И.Й.З. и полицай Г.В.Т., видно от която при обход на район в гр. Пазарджик и движейки се по ул. „К. Величков“ посока ул. „Цар Освободител“ автопатрул ІV п.р. в група ГООР при РУП гр. Пазарджик се е спрял, за да получи указания от гл. полицай К. Н. и им бъде извършена проверка от същия. Към полицейските автомобили се приближило неизвестно лице в нетрезво състояние, което извадило мобилен телефон и започнало да снима маркираните полицейски автомобили. На въпроса на полицейските служители дали има някакъв проблем лицето заявило: „Вие сте проблем, вместо да гоните циганите вие сте спрели две коли“. Главен полицай К. Н. му се представил и му поискал документ за самоличност, за да удостовери самоличността му. Лицето му отказало като заявило, че те нямат право да го проверяват, тъй като нямат такава заповед. Полицейският служител повторно разпоредил да бъде предоставен документ за самоличност, с предупреждение, че при неизпълнението му проверяваният ще бъде задържан. Последвал е пореден отказ от лицето, след което лицето е било задържано и откарано в РУП гр.Пазарджик.  След направена справка в полицейското управление се установило, че лицето е К.В.М. ***. На жалбоподателят били съставени два акта за установяване на административни нарушения и издадени наказателни постановления - за нарушение на чл. 6 от Закона за българските лични документи и за нарушение на чл. 55 от ЗМВР.

По делото са разпитани като свидетели полицейските служители Т. и З., които потвърждават гореизложената фактическа обстановка. Свидетелите М. и М. удостоверяват факти, настъпили след задържането на жалбоподателя в полицейското управление и не са преки очевидци на поведението му, причинило издаването на заповедта за задържане.

При така изложените факти съдът достига до следните правни изводи:

Обжалваната заповед е издадена с посочено в същата правно основание чл. 63, ал. 1, т. 2 от ЗМВР /отм./. Като факти наложили издаването й в заповедта е записано: „След надлежно предупреждение, съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба“. В мотивите на заповедта липсва посочване на други обстоятелства по случая, и по-конкретно не става ясно по какъв начин и с какви действия жалбоподателят съзнателно е попречил на полицейския орган да изпълни задължението си по служба, както и не е посочено конкретното задължение, за което е попречил да бъде изпълнено. Следователно оспорената заповед се явява незаконосъобразна на основанието по чл. 146, т. 2 от АПК, тъй като съдържанието й не отговаря на законоустановената форма. За да бъде законосъобразен даден акт, същият следва да съдържа реквизитите, разписани в чл. 59, ал. 2 от АПК, най-важните от които са мотивите, изразени чрез посочване на фактическите и правни основания, наложили издаването му. При непосочване или непълно такова на фактическите и правни основания, както и при несъответствие между посочените правни норми и фактите, мотивирали органът да издаде акта, е налице немотивиран административен акт, чиято съдебна проверка се възпрепятства и поради това се явява незаконосъобразен.

На следващо място, съдът счита, че от събраните по делото доказателства се установи несъответствие между фактите от обективната действителност, които са наложили задържането на жалбоподателя за срок от 24 часа, от една страна и посочената като правно основание за това задържане разпоредба на чл. 63, ал. 1, т. 2 от ЗМВР /отм./. Съгласно тази норма полицейският орган може да задържи лице, което с лед надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейския орган да изпълни задължението си по служба. Друга хипотеза при която това право може да бъде упражнено от полицейските органи е разписана в чл. 63, ал. 1, т. 5 от ЗМВР /отм./, съгласно който лицето може да бъде задържано при невъзможност да се установи самоличността му в случаите и по начините посочени в чл. 61, ал. 2 от ЗМВР /отм/. Установените по делото факти, а именно отказът на жалбоподателят да представи документ за да бъде установена неговата самоличност, съответстват именно на тази втора хипотеза, което се явява допълнителен порок във формата на оспорената заповед.

Заповедта се явява и материално незаконосъобразна, тъй като след анализ на доказателствата съдът счита, че в случая не е била налице хипотезата на чл. 61 от ЗМВР /отм./, при наличието на която е допустимо прилагането на чл. 63, ал. 1, т. 5 от ЗМВР /отм./. В разпоредбата на чл. 61 от ЗМВР лимитативно са изброени случаите, в които полицейските органи могат да извършват проверка за установяване самоличността на дадено лице, като в конкретния случай не е било осъществено което и да е от разписаните в закона условия. След като полицейският орган не е имал основание да извърши проверка за установяване самоличността на жалбоподателя, респективно не е имал право и за го задържи за срок от 24 часа, с цел да установи самоличността му.

       Предвид изложените мотиви оспорената заповед се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена.   

        При този изход на делото основателно се явява искането на жалбоподателя за присъждане на сторените от него разноски, които са в общ размер на 1 110 лева, от които 10 лева държавна такса и 1 100 лева платени за адвокатско възнаграждение.

Воден от горното, Административен съд – Пазарджик, ІІ-ри състав

 

РЕШИ:

 

 

ОТМЕНЯ Заповед № 68/11.02.2014 г. на полицейски орган при РУП – Пазарджик за полицейско задържан на лице.

 

ОСЪЖДА полицейския орган при РУП гр.Пазарджик да заплати от съответния бюджет, в полза на К.В.М. ***, съдебно деловодни-разноски в размер на 1 110 /хиляда, сто и десет/ лева.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

СЪДИЯ : /П/