Р Е Ш Е Н И Е

 

№77/25.2.2016г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Пазарджик –  Х състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми януари  две хиляди и шестнадесета  година в състав:

                                                         Председател: Мариана Шотева

                                                         Членове: 1. Васко Нанев                                                                                                 2.Христина Юрукова

 със секретар А.М. и с участието на прокурора от Окръжна прокуратура – Пазарджик Живко Пенев изслуша докладваното от съдия Шотева КАНХД № 921 по описа на съда за 2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:    

Производството е по реда на глава дванадесета от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

              Производството е образувано по касационна жалба срещу решение по АНД № 359  по описа на Районен съд Велинград за 2015 година .

          С Решение № 181/05.11.2015г. постановено по АНД № 359/15г.по описа  на Районен съд Велинград е потвърдено наказателно постановление № 82 от 28.07.2014г. на  Председателя на държавната комисия за енергийно и водно регулиране гр.София, с което на „ЕВН България Елекроразпределение” ЕАД гр.Пловдив, ул.”Христо Г.Данов” представлявано от Г.Ч., К.В. и Р.Б., в качеството и на членове на съвета на директорите на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 20 000 лева на основание чл.206 ал.1 от Закона за енергетиката във връзка с чл.63 ал.1 и ал.2 от ОУ.          

          Недоволен от така постановеното решение е останал касационният жалбоподател "ЕВН България Електроразпределение" ЕАД гр. Пловдив, което чрез представител по пълномощие го обжалва в срок, като в жалбата се твърди материална и процесуална незаконосъобразност на същото. Касационният жалбоподател счита, че районният съд е възприел за доказана от фактическа страна и е възпроизвел в съдебния си акт описаната в акта за установяване на административно нарушение обстановка, като необосновано е кредитирал твърденията на наказващия орган, изложени в постановлението. Счита, че с така изложените мотиви решаващият състав  е нарушил закона - както релевантните материалноправни норми, така и процесуалните такива, свързани с възприемане и преценка на доказателствата по делото, вследствие на което е стигнал до напълно неправилни правни изводи. Районният съд не отчел и липсата в АУАН и в издаденото въз основа на него НП на надлежна индивидуализация на противоправното деяние. Последната в случая била от особено важно значение, тъй като нормата, въз основа на която било санкционирано дружеството - чл. 206, ал. 1 от Закона за енергетиката, съставлявала бланкетен текст, предвиждащ налагането на санкции за всяко нарушение в областта на енергетиката. Според касационния жалбоподател, за да се обоснове съществуването на вмененото му в отговорност противоправно деяние, то в АУАН и НП следва да се съдържа конкретното фактическо поведение, с което адресатът на постановлението е осъществил нарушението. Наред с това и самата санкционна норма на чл. 206, ал. 1 от ЗЕ не предвиждала налагането на санкции за осъществени от енергоразпределителните предприятия нарушения на одобрените от КЕВР Общи условия, т. е. деянието не било обявено за наказуемо с ангажираната от административнонаказващият орган санкционна норма.Твърди , че въззивният съд не е отговорил на възражението на жалбоподателя, че дори и да е нарушена разпоредба от общите условия на договора, сключен между абоната и дружеството, то нарушаването на тези общи условия не е нарушаване на лицензията издадена на «ЕВН България Електроразпределение»ЕАД. Счита още, че съдът е следвало да приложи чл. 28 от ЗАНН. Моли за отмяна на обжалваното решение и потвърденото с него Наказателно постановление  , алтернативно за прилагане на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН

                

В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно и своевременно призован, не изпраща представител, в писмено становище поддържа жалба, излага подробни съображения относно незаконосъобразността на процесното решение.

          В съдебно заседание ответникът по касационната жалба Държавна комисия за енергийно и водно регулиране/към момента вече Комисия за енергийно и водно регулиране- София, редовно и своевременно призована, чрез процесуален представител Н. изразява становище за неоснователност на жалбата, в която насока излага и конкретни доводи. Моли решението като законосъобразно да бъде оставено в сила.

          В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура -Пазарджик дава становище за неоснователност на касационната жалба и предлага на съда да остави в сила решението на Районен съд Велинград.

          Административен съд Пазарджик, след проверка на обжалваното решение за наличието на наведените в жалбата отменителни основания и относно валидността, и допустимостта на съдебния акт, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

              Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в 14- дневния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, но по същество се преценява като неоснователна.

          Районният съд е очертал фактическа обстановка, изцяло подкрепена от събраните по делото доказателства, която съдът не счита за необходимо да преповтаря. Касаторът не представя допустими нови писмени доказателства, които да сочат настъпването на други обстоятелства, които първостепенният съд не е установил и които опровергават направените изводи за извършеното нарушение.Съществените обстоятелства свързани с осъществяване състава на административното нарушение са описани както в АУАН така и в НП.

Въз основа на така установените обстоятелства, съдът е направил своите правни изводи, които изцяло се споделят от касационната инстанция. Със своя акт е отговорил  на направените възражения, като ги е обобщил , в няколко основни аспекта .Освен това е провел производството съгласно законовите изисквания и прилагайки служебното начало за установяване на всички факти и обстоятелства с релевантните доказаелствени средства. Предвид касационното основание по прилагане на закона, касаторът не посочи доказателства в противна посока, такива не е ангажирал и пред въззивния съд, поради което не се налага изводът за неправилно и незаконосъобразно тълкуване и прилагане на материалния закон.

           След анализ на посочените в НП като нарушени разпоредби на чл. 63, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия, решаващият съд е формирал извод, че същите съставляват неразделна част от издадената на наказаното дружество лицензия за осъществяване на дейността по разпределение на електрическа енергия. Съдът е приел, че неподписването на констативния протокол за подмяна на СТИ от клиента, или от свидетели , при нежелание за подпис от клиента или при отсъствие на клиента, а само от служител на дружеството представлява нарушение на разпоредби, съставляващи неразделна част от издадената на дружеството лицензия, както и че процесният протокол, който е съставен в отсъствие на клиента, не е подписан от свидетелите, които се твърди, че са присъствали на подмяната, и същият не е изпратен на клиента с препоръчано писмо с обратна разписка, поради което дружеството правилно е санкционирано на основание чл. 206, ал. 1 от ЗЕ, с налагането на имуществена санкция в минималния размер в цитирания законов текст.

              Настоящата инстанция намира проверяваното решение за валидно, допустимо и правилно, като изцяло споделя изложените от районния съд кратки мотиви.             

          При правилно установени по делото релевантни за решаването му факти и коректно изградени въз основа на тях фактически изводи, Районният съд е достигнал и до законосъобразно заключение от правна страна, за неспазването от "ЕВН България Електроразпределение" ЕАД гр. Пловдив на задължението при извършване на подмяна на СТИ, да се осигури присъствие на абоната - клиент, като протоколът се състави в негово присъствие, което се удостовери с подпис. Законодателят е дал право , на дружеството-жалбоподател, при отсъствие на абоната, да състави констативния протокол в присъствието на свидетел. Не бива да се злоупотребява с термина „право“.В конкретният казус той е обвързан  със задължението на дружеството-жалбоподател да състави констативния протокол със свидетел, ако абонатът не присъства. Правилни са и изводите на първоинстанционния съд, че Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на "ЕВН България Електроразпределение" ЕАД гр. Пловдив съставляват част от издадената на дружеството лицензия за дейност по разпределение на електрическа енергия, респ. неспазването на предвиждане от Общите условия съставлява и нарушение на условията на самата лицензия, което обуславя характера на нарушението като административно такова, подлежащо на санкция на основание чл. 206, ал. 1 от ЗЕ. Неоснователно се преценява от настоящата инстанция заявеното от касационния жалбоподател оплакване, че нарушенията на Общите условия могат да доведат единствено до търсене на отговорност на дружеството от страна на потребителя на електрическа енергия, въз основа на сключения за предоставянето на тази услуга договор, но не и до реализиране на административна отговорност. Преноса, доставката или снабдяването с енергия с определено качество, регулирана цена или такава, определена по одобрена от ДКЕВР /КЕВР методика и договорени други условия, която не може да бъде отказвана по непосочени в закона причини, като дейност, извършвана от касационния жалбоподател попада в обхвата на понятието "услуга от обществен интерес", регламентирана в нормата на § 1, т. 66б от ДР на ЗЕ. Именно поради значимостта за обществото, респ. за отделните му членове на осъществяването на коментираните дейности, както и предвид особеностите на субектите, които се явяват доставчици на услугите по транспортиране, доставка и снабдяване с електрическа енергия, отделните разпределителни дружества се явяват в монополно положение в обслужваните от тях райони, законодателят е приел засилена защита при опазването на интересите на крайните потребители, в частност осигуряването на условия на равнопоставеност - чл. 95а от ЗЕ между доставчиците и крайните клиенти. Една от мерките за осигуряването на тази равнопоставеност в отношенията между доставчика от последна инстанция на електрическа енергия  и крайните потребители на услугата, е създаването на публично известни общи условия /чл. 98а ал. 1 от ЗЕ/. Тези общи условия, съгласно предвижданията на чл. 60 от ЗЕ се одобряват при условия и ред, определени с нарочна Наредба на ДКЕВР. Съобразно цитираната законова делегация, в ДВ, бр. ЗЗ/05.04.2013 г. е обнародвана Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, издадена от Председателя на ДКЕВР / КЕВР  / . Проект на общите условия на договорите, наличието на каквито, както се спомена по- горе, ЗЕ изисква при уреждане на отношенията между доставчиците от последна инстанция и крайните потребители на електрическа енергия, е измежду необходимите документи, които се прилагат към заявлението за издаване на лицензия за дейност по разпределение на електрическа енергия, с оглед нормираното в чл. 11, ал. 5, т. 3 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката. След одобряването им от страна на КЕВР, общите условия стават неразделна част от лицензията, съгласно чл. 49, ал. 2, т. 7, във вр. с ал. 1 от Наредба № 3/21.03.2013 г. При това положение, след като приоритетно място в регулаторната функция на КЕВР заема одобряването на проектите на разпределителните дружества на общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на конкретното разпределително предприятие - лицензиант и след като цитираните общи условия /след одобряването им/ стават част от самата лицензия, то нарушаването на разпоредба от тези условия, съставлява неспазване на условията на самата лицензия, респ. неспазване на поставените и одобрени условия от регулаторния орган КЕВР, при които съответното дружество, притежаващо лиценз за дейност по разпределение на електрическа енергия и доставката й до крайните потребители осъществява поетите към държавата ангажименти. Изложеното мотивира съда да приеме, че нарушенията от страна на енергоразпределителните дружества на одобрените от КЕВР общи условия на договорите за пренос на електрическа енергия, с оглед обстоятелството, че последните са част от лицензията за дейност на дружествата, са основание за ангажиране на отговорността на задължените субекти за неизпълнение на поети ангажименти, чрез упражняване от страна на държавата /чрез съответните й органи/ на властнически правомощия, стига това да е изрично предвидено в действащото законодателство. Този извод не се опровергава и от наличието на възможност, при нарушение на общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия, съответния краен потребител също да потърси отговорност от предприятието по общия граждански ред. В последният случай обаче, нарушението ще бъде преценявано на плоскостта на равнопоставените отношения между разпределително дружество и краен абонат, а не на плоскостта на административнонаказателната отговорност, при ангажирането на която, с оглед чл. 83 от ЗАНН се разглеждат отношенията между държавата от една страна и енергийното предприятие от друга. Предвид изложеното и с оглед изричната регламентация в чл. 206, ал. 1 от ЗЕ, съгласно която за нарушения от енергийните предприятия на условията на издадената лицензия, вкл. на представляващите неразделна част от нея общи условия на договорите за пренос на електрическа енергия, неоснователни се явяват всички съображения на касационния жалбоподател, подкрепящи защитна му теза, че отговорността за нарушение на ОУ може да се търси единствено по граждански ред.Въззивният съд също е застъпил тази теза, макар и както се спомена по-горе доста лаконично.

                От фактическата обстановка по делото се установява случай на подменено СТИ с ново, като протокола, обективиращ извършената смяна е подписан само от служител на дружеството - лицензиант, но не и от клиента - абонат. Тези данни налагат извода, че липсват доказателства, че при смяната на СТИ е спазено изискването на чл. 63, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия, а именно - в съставения констативен протокол за подмяна, последната да е удостоверена с подписа на клиента, а в случай на отказ или не присъствие на клиента- от свидетели. Настоящият състав на съда намира, че чрез посочването в АУАН и НП на обстоятелството, че протокол № без номер  от 04.10.2012г. не е подписан от потребителя, съответно, че процесният протокол е съставен в отсъствие на потребителя, не е подписан от свидетелите, че деянието е надлежно описано и осъществява състава на чл. 206, ал. 1 от ЗЕ, доколкото с него се нарушават условията на издадената на "ЕВН България Електроразпределение" ЕАД гр. Пловдив лицензия за дейност по разпределение на електрическа енергия. Не са представени доказателства, че е направен опит абонатът да бъде открит.Не са представени доказателства, че лицето по някакъв начин е било уведомено, че на тази дата ще се подменя електромера.Неоснователни са и доводите на касационния жалбоподател за нарушения при съставянето на АУАН, респ. опорочаване на процедурата по издаване на процесното НП, изразяващи се в липса на компетентност на актосъставителя. Видно от нормата на чл. 225, ал. 1 от ЗЕ, нарушенията по този закона се установяват с актове на лицата по чл. 77, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 от с. з., т. е. и от оправомощените лица, чрез които ДКЕВР извършва проверки. От Заповед № З-Е-3/02.01.2014 г. на Председателя на ДКЕВР, с която е определена комисията, на която е поставена задача за осъществяването на одит на "ЕВН България Електроразпределение" ЕАД- Пловдив е видно, че между определените за членове на комисията е и актосъставителят Ралчев – главен експерт в дирекция "Контрол и решаване на спорове". Именно цитираният, в качеството му на длъжностно лице е съставил АУАН № КРС- 348/25.06.2014 г., като актът е съставен при наличие на материална компетентност по смисъла на чл. 225, ал. 1, във вр. с чл. 77, ал. 2, т. 1 от ЗЕ, тъй като посоченият служител е изрично оправомощен от Председателя на ДКЕВР и да съставя актове за административни нарушения по ЗЕ, въз основа на предоставената с чл. 78, ал. 1 от ЗЕ възможност, по силата на Заповед № З-Е-4/02.01.2014 г. на цитирания орган. Предвид горното, не се установява наведеното с касационната жалба оплакване, че актосъставителят не притежава необходимата за това компетентност. Актът, както правилно е приел и Районният съд, е съставен в сроковете по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички изискуеми реквизити, като не се констатират нарушения в тази насока и при издаването на процесното наказателно постановление.                    

          Настоящият състав на съда не споделя и доводите на касационния жалбоподател за несправедливост на наложеното наказание, доколкото процесната санкция е в предвидения в нормата на чл. 206, ал. 1 от ЗЕ /в действащата към датата на извършване на нарушението редакция/ минимум от 20 000,00 лв. В производството по ЗАНН, с оглед чл. 27, ал. 5 е предвидена забрана за налагане под определения минимум на наказанията имуществена санкция и лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност. Касационната инстанция споделя и извода на първоинстанционния съд, че в случая не се касае и за маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото описаното в НП нарушение не се отличава с по- ниска обществена опасност спрямо обикновения случай на нарушения от този вид. Поради това изложените в касационната жалба доводи за незаконосъобразност на атакуваното първоинстанционно решение не се споделят от настоящия касационен състав.

                       Районният съд не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила при анализа и оценката на доказателствата. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение. Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд - Пазарджик намира, че доводите в касационната жалба са неоснователни и отменителни основания не са налице.

По изложените съображения, обжалваното решение като законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Пазарджик

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА с Решение № 181 от 05.11.2015г. постановено по АНД № 359/15г.по описа  на Районен съд Велинград .

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

                                            

ЧЛЕНОВЕ:

                                                          1./п/

                                                          2./п/