Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 143/31.3.2016г.

 

гр. Пазарджик,

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Пазарджик – ХІ административен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети март, две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА

                                           ЧЛЕНОВЕ:

1. ВАСКО НАНЕВ
2. ХРИСТИНА ЮРУКОВА

 

 

При секретар

Я.В.

и с участието

на прокурора

Стефан Янев

изслуша докладваното

от съдия

ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА

по к.н.а.х. дело930 по описа на съда за 2015 г.

                                                                                              

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 208 и сл. от АПК. Делото е образувано по касационна жалба на „Чомпалов и синове 2013“ ЕООД, ЕИК 202731785, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул. „Епископ Дионисий“ № 12, представлявано от Л. М. Ч., подадена чрез адв. П. *** против решение № 676 от 17.11.2015 г., постановено по н.а.х. дело № 1156/2015 г. по описа на Районен съд гр. Пазарджик. С обжалваното решение е потвърдено наказателно постановление № 18 от 08.06.2015 г. на директор на ОДБХ гр. Пазарджик, с което на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева на основание чл. 48, ал. 2 от Закона за храните във връзка с чл. 16а, ал. 2 от Закона за храните във връзка с чл. 13, т. 2 и т. 4 от Наредба № 5/2006 г. за хигиена на храните; имуществена санкция в размер на 1000 лева, на основание чл. 48, ал. 2 от Закона за храните във връзка с чл. 16а, ал. 2 от Закона за храните във връзка с чл. 21, ал. 2, т. 2 от Наредба № 5/2006 г. за хигиена на храните; имуществена санкция в размер на 1000 лева, на основание чл. 48, ал. 2 от Закона за храните във връзка с чл. 16а, ал. 2 от Закона за храните във връзка с чл. 44, ал. 2 от Наредба № 5/2006 г. за хигиена на храните и имуществена санкция в размер на 1000 лева, на основание чл. 48, ал. 2 от Закона за храните във връзка с чл. 21а, ал. 1, т. 1 от Закона за храните.

В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Моли се да бъде отменено решението на районния съд и потвърденото с него наказателно постановление като неправилни и незаконосъобразни. В съдебно заседание касаторът, редовно призован,  не се представлява. По делото е постъпила писмена молба от адв. П., в която по изложени съображения моли съда да уважи подадената жалба.

За ответника по жалбата – Областна дирекция по безопасност на храните гр. Пазарджик, редовно призован, се явява юриск. Х., която по изложени съображения моли съда да остави в сила решението на районния съд като правилно и законосъобразно.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик счита, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно, поради което моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Административен съд - Пазарджик, като взе предвид събраните доказателства, доводите на страните и посочените касационни основания, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

При проверка на обжалваното решение, настоящата инстанция счита, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Събрани са достатъчно доказателства, установяващи фактическата обстановка, при преценката, на които са възприети законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция.

Актът е съставен за това, че на 15.04.2015 г. при извършена проверка от служители на „Областна дирекция по безопасност на храните“ гр. Пазарджик е констатирано, че в обект за производство и търговия с храни – кафе аперитив, находящ се в гр. Пазарджик, ул. „Болнична“ № 26, стопанисван от касатора е констатирано, че не се спазват хигиенните изисквания и не се  прилагат добрите практики и дистрибуция на храните, а именно: Не е обособено помещение за измиване на кухненската и трапезна посуда; плотът към мивката за измиване на кухненската и трапезна посуда се използва за обработка на месни и зеленчукови продукти, което е нарушение на чл. 13, т. 2 и т. 4 от Наредба № 5/2006 г. за хигиена на храните; не се представя придружителен документ за получените продукти от животински произход и не се водят дневниците изискващи се по ДХТП от 04.04.2015 г., което е нарушение на чл. 21а, ал. 1 от Закона за храните. Констатирано е още, че коридорът и санитарният възел не отговарят на законовите изисквания /стените са с нарушена цялост – олющена блажна боя/, нарушение на чл. 21, ал. 2, т. 2 от Наредба № 5/2006 г. за хигиена на храните, както и, че осигурените съдове за събиране на отпадъци не са с плътни капаци и добро хигиенно състояние, нарушение на чл. 44, ал. 2 от същата наредба. В резултат на това е съставен АУАН и впоследствие е издадено и обжалваното наказателно постановление.

При постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд правилно е приел, че е осъществен съставът на административното нарушение на чл. 48, ал. 2 от Закона за храните във връзка с чл. 16а, ал. 2 от Закона за храните във връзка с чл. 13, т. 2 и т. 4 от Наредба № 5/2006 г. за хигиена на храните; с чл. 21, ал. 2, т. 2 от Наредба № 5/2006 г. за хигиена на храните; чл. 44, ал. 2 от Наредба № 5/2006 г. за хигиена на храните и с чл. 21а, ал. 1, т. 1 от Закона за храните. Нарушението е безспорно установено от събраните по делото писмени и гласни доказателства. В мотивите на постановеното решение районният съд е обсъдил подробно и задълбочено както представените писмени доказателства, така и показанията на разпитаните по делото свидетели. В тази връзка настоящият касационен състав изцяло споделя изложените съображения, с които е потвърдено наказателното постановление.

Неоснователно е направеното възражение в касационата жалба, че обжалваното решение е постановено при нарушение на чл. 42, т. 4 и т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, което е съществено и е самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление. Първоинстанционният съд в оспореното решение е отговорил на всеки един от повдигнатите с жалбата въпроси, като е приел, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат отмяната на наказателното постановление. Описаното нарушение както в АУАН, така и в обжалваното наказателно постановление е конкретизирано в достатъчна степен, поради което не е нарушено правото на защита на жалбоподателя.

Застъпено е и становище по отношение на размера на наложената административна санкция, като е прието, че административният орган се е съобразил с изискванията на чл. 27, ал. 1 от ЗАНН, като е наложил на нарушителя санкция съответстваща на извършеното от него нарушение. Съдът е приел, че случаят не е маловажен с оглед характера на засегнатите обществени отношения и правилно е определена санкция в предвидения в закона минимум.

При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му. Решението на Районен съд гр. Пазарджик следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба като неоснователна - без уважение.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Административен съд – Пазарджик

 

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 676 от 17.11.2015 г., постановено по н.а.х. дело № 1156/2015 г. по описа на Районен съд гр. Пазарджик.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/                                          ЧЛЕНОВЕ: 1./П/

                                   2./П/