Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 140/29.3.2016г.

 

гр. Пазарджик,

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Пазарджик – ІІІ – административен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети февруари, две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

 

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА

 

 

 

при секретар

Я.В.

и с участието

на прокурора

 

изслуша докладваното

от съдия

ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА

по адм. дело № 957 по описа на съда за 2015 г.

                                              

Производството е по реда на чл. 118 от КСО и е образувано по жалбата на Л.П.К., ЕГН **********,***, подадена чрез адв. П. ***, против Решение № 2153-12-37 от 08.12.2015 г. на директора на ТП на НОИ гр. Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № Пр-421/02.07.2015 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, с което е определена начална дата на пенсията за инвалидност „Общо заболяване“ на социалната пенсия за инвалидност 11.07.2013 г.

В жалбата се твърди, че оспореното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, както и необосновано. Счита, че пенсионният орган неправилно е определил началната дата на пенсията, считано от 11.07.2013 г., вместо да отпусне същата от датата на заявлението за явяване на ТЕЛК, а именно 15.04.2013 г. Моли се да бъде отменено обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се представлява. По делото е постъпила писмена молба от адв. П., в която по изложени съображения моли съда да уважи подадената жалба и отмени обжалваното решение, ведно с потвърденото разпореждане.

Ответникът по оспорването, редовно призован, не се явява в съдебно заседание. По делото са постъпили писмени бележки от процесуалния представител, в които по изложени съображения моли да бъде оставена без уважение жалбата и да се постанови съдебен акт, с който да се потвърди обжалваното мотивирано решение като правилно и законосъобразно. Претендира заплащането на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и становищата на страните, намира от фактическа страна следното:

Началото на административното производство е поставено с подаването на Заявление № МП-32032/17.12.2014 г., подадено в ТП на НОИ Пазарджик, с което Л.П.К. иска да му се отпусне лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, съгласно Експертно решение на НЕЛК № 0645 от 26.09.2014г. с процент трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане 76 на сто, дата на инвалидизиране 11.07.2013 г. и срок на инвалидността до 01.01.2017 г., потвърдено от Медицинската комисия при териториалното поделение на НОИ.

Установи се по делото, че жалбоподателят, преди да подаде молба за отпускане на пенсия, е подал молба-декларация до ТЕЛК Пазарджик, чрез Регионална картотека на медицинските експертизи гр. Пазарджик на 15.04.2013 г. за първично освидетелстване. С Експертно решение № 2630/126 от 15.07.2013 г. на ТЕЛК на лицето е определена 53 на сто трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане, дата на инвалидност 11.07.2013 г. и срок на инвалидизиране 01.07.2014 г. Получено е уведомление вх. № 24525/14.10.2013 г. от НЕЛК за образувано административно производство във връзка с обжалване на Експертно решение № 2630/126 от 15.07.2013 г. по чл.112 от Закона за здравето. Националната експертна лекарска комисия се е произнесла с Експертно решение № 0652/23.09.2013 г., като е взела решение по документи и е отменила и върнала ЕР на ТЕЛК Пазарджик за ново освидетелстване. Териториалната експертна лекарска комисия Пазарджик е издала ново Експертно решение № 0304/016 от 24.01.2014 г. с определена 68 % трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане, дата на инвалидност 11.07.2013 г. и срок на инвалидизиране 01.01.2016 г.

Посоченото решение е обжалвано отново от жалбоподателя, като е образувано административно производство, по което НЕЛК се е произнесла с Експертно решение № 0645/119 от 26.09.2014 г., като е отменила Решение № 0304/016 от 24.01.2014 г. на ТЕЛК Пазарджик и е определила оценка на трудоспособността 76 % трайно намалена работоспособност, дата на индалидност 11.07.2013 г. и срок на инвалидизиране 01.01.2017 г. Експертното решение на НЕЛК е получено от жалбоподателя на 05.12.2014 г., което обстоятелство не е спорно по делото, тъй като е посочено и в подадената пред административния съд жалба.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок от лице, което има правен интерес от оспорването, и се явява допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът преценява законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва закона. Извън правомощията на съда е да преценява целесъобразността на административния акт.

Обжалваното мотивирано решение е издадено в предвидената от закона писмена форма и от компетентен за това административен орган. Съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. При издаването на обжалваното мотивирано решение административният орган не е допуснал нарушение на процесуалните разпоредби на закона. Административният акт е мотивиран, като в мотивите органът е посочил както фактическите, така и правните основания за издаването му. Съдът намира, че обжалваният акт не противоречи и на материалноправните разпоредби по издаването му. Установените в хода на административното производство релевантни за спора юридически факти се подкрепят от събраните в съдебното производство доказателства.

Пенсията по правило е уредена като субективно материално право на осигуреното лице. Субективното материално право на пенсия възниква при наличието на определени предпоставки и като се следва предвиденото в Кодекса за социално осигуряване административно производство. Упражняването на правото на пенсия означава лицето да направи волеизявление за ползване на това право, като подаде заявление за отпускане на пенсия заедно с необходимите документи в съответното териториално поделение на НОИ. С оглед правилото на чл. 105, ал. 1 от КСО и в случаите, когато осигуреното лице забави предприемането на тези лични действия, то не губи материалното си право на пенсия и може да го упражни във всеки по-късен момент. Възприетото законодателно разрешение придава на субективното право на пенсия характер на силно защитено право. То включва придобитото право на пенсия в "юридическия патримониум" на осигуреното лице, въпреки че не е упражнено. Вземането за пенсия обаче предпоставя упражнено и реализирано право на определен вид пенсия и отпусната в определен размер такава. Не случайно, в цитираните в тези мотиви текстове на чл. 94, ал. 1 и 3 КСО, законодателят определя срокове, в които правото на пенсия може да бъде упражнено за изминал период. При неспазване на тези срокове от пенсионера последицата е отпускане на пенсията с по- късна дата.

Правото на пенсия за инвалидност поради общо заболяване възниква при наличието на две основни предпоставки: установена инвалидност поради обща болест с определен процент на загубена работоспособност от 50 и над 50 на сто; минимален общ осигурителен стаж.

Според чл. 94, ал. 1 от КСО пенсиите се отпускат от датата на придобиване на правото, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 6-месечен срок от тази дата. В чл. 94, ал.3 от КСО е регламентирана възможност, при която пенсията за инвалидност може да се отпусне от датата на заявлението до ТЕЛК (НЕЛК), ако необходимите документи за пенсиониране са подадени в териториалното поделение на Националния осигурителен институт в едномесечен срок от влизането в сила на експертното решение на ТЕЛК (НЕЛК). По спазването на последния срок осигурителният орган не спори.

В конкретния случай окончателното Експертно решение на НЕЛК № 0645/119 от 26.09.2014 г. е връчено на жалбоподателя на 05.12.2014 г., като срокът му за обжалване е изтекъл на 19.12.2014 г. Видно от подаденото заявление до директора на ТП на НОИ с вх. № МП-32032/17.12.2014 г., жалбоподателят е подал необходимите документи за пенсиониране в едномесечен срок от влизането в сила на експертното решение, с което е изпълнил една от предпоставките на чл. 94, ал. 3 от КСО. Изпълнена е и втората задължителна предпоставка, а именно на лицето е определена 76 % трайно намалена работоспособност, обстоятелство, което не е спорно по делото. Действително разпоредбата на чл. 94, ал. 3 от КСО е предоставила възможност пенсията за инвалидност да се отпусне от датата на заявлението до ТЕЛК/НЕЛК, в предвидените в същата предпоставки, но съдът намира, че в този случай следва да бъде съобразена и разпоредбата на чл. 73, ал. 1 от КСО, съгласно която правото на пенсия за инвалидност се поражда от датата на инвалидизирането. Тази дата е определена с влязлото в сила Експертно решение на НЕЛК № 0645/119 от 26.09.2014 г., а именно 11.07.2013 г.

С оглед на това съдът намира, че правилно административният орган е определил началната дата за отпускане на инвалидна пенсия, като е взел предвид разпоредбата на чл. 73, ал. 1 от КСО, във връзка със специалната разпоредба на чл. 94, ал.3 от КСО. В случай че жалбоподателят не е бил съгласен с определената в експертното решение на НЕЛК дата на инвалидност, то същият е следвало да я оспори в друго производство по обжалване на решението на НЕЛК.

С оглед гореизложеното и поради липса на пороци, водещи до незаконосъобразност на оспорения акт, жалбата - като неоснователна, следва да бъде отхвърлена.

Предвид изхода на делото и направеното своевременно искане от пълномощника на ответника, жалбоподателят ще следва да бъде осъден да му заплати направените по делото разноски в размер на 350 лева за юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд – Пазарджик, ІІІ - състав

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Л.П.К., ЕГН **********,***, подадена чрез адв. П. ***, против Решение № 2153-12-37 от 08.12.2015 г. на директора на ТП на НОИ гр. Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № Пр-421/02.07.2015 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, с което е определена начална дата на пенсията за инвалидност „Общо заболяване“ на социалната пенсия за инвалидност 11.07.2013 г.

ОСЪЖДА Л.П.К., ЕГН **********,***, да заплати на ТП на НОИ гр. Пазарджик направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 /триста и петдесет/ лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

 

 

                                                               СЪДИЯ:/п/