Р Е Ш Е Н И Е

 

93/7.3.2016г..

 

гр. Пазарджик,

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Административен съд – Пазарджик, Х състав, в открито съдебно заседание на десети февруари, две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ :  Мариана Шотева

                                                                  ЧЛЕНОВЕ:  1. Десислава Кривиралчева

                                                                             2. Христина Юрукова

 

При секретаря Д.Г. и с участието на прокурора Паун Савов, разгледа докладваното от съдия Юрукова касационно административно-наказателно дело № 8, по описа на съда за 2016 г. За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на В.Е.Ж., ЕГН **********,***, чрез адвокат К.П. – Г. от АК-Пазараджик против Решение № 745/04.12.2015 г. на Районен съд гр. Пазарджик, постановено по н.а.х.д. № 1979/2015, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 158909-F156099/04.08.2015г. на Директор на Офис за обслужване Пазарджик при ТД на НАП Пловдив. С наказателното постановеление на В.Е.Ж. е наложена глоба в размер на 500лв. за нарушение по чл. 125, ал. 1 и 5 от Закона за данък добавена стойност.

Жалбоподателката моли да се отмени атакуваният съдебен акт и да се отмени издаденото наказателно постановление. Изложените касационни основания се субсумират в това, че първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон, че са нарушени процесуалнита правила, че не са обсъдени всички доказетелства, събрани по делото. Процесуалният представител на жалбоподателката в съдебно заседание прави алтернативно искане, с което заявява в случай, че съдът счете, че е налице извършено нарушение, да се приложи хипотезата на чл. 28 от ЗАНН – „маловажен случай”.

Ответникът по касационната жалба ТД на НАП Пловдив чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, моли решението на първоинстанционния съд да се остави в сила.

Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пазарджик, дава заключение, че жалбата е неоснователна и обжалваното решение следва да се остави в сила като правилно, обосновано и законосъобразно.

Пазарджишкият административен съд, като провери законосъобразността на първоинстанционното решение, във връзка с наведените от касатора оплаквания, и с оглед обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН, намери за установено следното :

Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от лице имащо правен интерес - страна в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

С процесното наказателно постановление е наложена глоба на В.Е.Ж. в размер на 500 лева на основание чл. 179 от ЗДДС за нарушение на чл. 125, ал. 1 и 5 от ЗДДС.

Според обективираната фактическа обстановка в АУАН № F156099/13.03.2015 г., издаден от С. Ф. С. – инспектор по приходите при ТД на НАП Пловдив, офис Пазарджик, отговорността на В.Е.Ж. е ангажирана затова, че до 15.12.2014г. не е осигурила подаването на справка – декларация за ДДС за данъчен период от 01.11.2014 г. до 30.11.2014 г. в Офис за обслужване гр. Пазарджик при ТД на НАП Пловдив. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 125, ал. 1 и 5 от ЗДДС. Описаната в АУАН фактическа обстановка е въприета изцяло от наказващия орган, който е издал НП № 158909-F156099/04.08.2015г., като глобата е наложена на основание чл. 179 от ЗДДС.

В хода на първоинстанционното производство са събрани писмени и гласни доказателствени средства. Пазарджишкият районен съд е потвърдил наказателното постановление, като е възприел, че се установява описаното в АУАН и НП нарушение.

 

За да постанови своя съдебен акт Паразрджишкият районен съд е възприел, че жалбоподателката е имала регистрация по ЗДДС като едноличен търговец, считано от 22.01.2003г. След прехвърляне на ЕТ и неговото заличаване, физическото лице е останало регистрирано по ЗДДС и в качеството си на ЗДЛ е адресат на всички задължения по ЗДДС. Счита, че не са налице основанията за служебна дерегистарция на лицето. Обосновава приложимостта на чл. 109, ал. 1 от ЗДДС и чл. 107, ал. 3 и 4 от ЗДДС за подаване на заявление за дерегистрация в съответната ТД на НАП в 14-дневен срок от настъпване на съответното обстоятелство по чл. 107 от ЗДДС, което в настоящия казус е заличаване на търговеца. При липса на такова писмено уведомяване, не е инициирана проверка по чл. 109, ал. 4 от ЗДДС и дерегистрацията е извършена по чл. 176, ал. 3 от ЗДДС – поради системно нарушаване на правилата по ЗДДС. До датата на дерегисрация – 07.05.2015г., регистрираното лице, каквото е било санкционираното физическо лице В.Ж., като ЗДЛ, е следвало в срок да подава справки – декларации, а ведно с тях и информация от отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС. След като задължението не е изпълнено в срок, основателно за това нарушение по чл. 125, ал. 5 от ЗДДС, вр. ал. 3 от ЗДДС физическото лице, което е било регистрирано, е било санкционирано с предвидената в чл. 179 от ЗДДС глоба, определена в минимален размер.

Първоинстанционният съд счита за неоснователни доводите на жалбоподателката за маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, като се обосновава. За него наложената санкция е съобразена с изискванията на чл. 27 от ЗАНН.

Обстоятелствата, установени във фактическата обстановка, която е възприел районният съд, както и подробния анализ на приложимостта на правните норми от ЗДДС, се споделят изцяло от Административния съд гр. Пазарджик.

След прехвърляне на предприятието и заличаване на търговеца, В.Ж., като физическо лице, е била длъжена да извърши действия в 14-дневен срок за заличаване на регистрацията по ЗДДС и по подаване на справка - декларация по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС. При неизпълнение на задължението за подаване на справка -декларация, лицето следва да понесе отговорност за извършеното нарушение. Съгласно чл. 106, ал. 2 от ЗДДС регистрацията се прекратява по инициатива на регистрираното лице, когато е налице основание за дерегистрация - задължителна или по избор, или по инициатива на органа по приходите, когато е установил основание за задължителна дерегистрация или е налице обстоятелство по чл. 176. Чл. 107 от ЗДДС съдържа основанията за задължителна дерегистрация. Според чл. 110, ал. 1 от  ЗДДС регистрацията се прекратява по инициатива на органа по приходите с издаване на акт за дерегистрация, когато е налице основание по чл. 107, т. 1 и 2 за задължителна дерегистрация, какъвто не е настоящият казус.  Разпоредбата на чл. 109 от ЗДС предвижда задължение на регистрираното лице, в случаите по чл. 107, т. 3 и 4 от ЗДДС, да подаде заявление за дерегистрация в съответната териториална дирекция на НАП в 14-дневен срок от настъпване на съответното обстоятелство по чл. 107 от ЗДДС.

Предвид изложеното, касационният жалбоподател Ж. е следвало да подаде сама заявление за дерегистрация в 14 - дневен срок от заличаване на едноличния търговец. Като не го е сторила, тя сама се е поставила в положение да не бъде дерегистрирана и не следва да черпи права от неправомерното си поведение. Докато В.Ж. е била регистрирано лице, за нея е съществувало задължение да подава справка декларация до 14-о число на месеца.

 

При постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд правилно е приел, че е осъществен съставът на административното нарушение на чл. 125, ал. 1 и 5 от ЗДДС. Нарушението е установено от събраните по делото писмени и гласни доказателства. В мотивите на постановеното решение районният съд е обсъдил подробно и задълбочено приложимите правни норми, писмените доказателства, както и е обосновал неприложимостта на чл. 28 от ЗАНН. В тази връзка настоящият касационен състав изцяло споделя изложените съображения и изводи, с които е потвърдено наказателното постановление.

Наведените в касационната жалба възражения за незаконосъобразност и необоснованост на решението на районния съд, както и за липса на задълбочен анализ на доказателствата по делото, са неоснователни по вече изложените съображения. Съдът се консолидира с изводите на районния съд.

 

Във връзка с горното и с оглед извършената служебна проверка по чл.63, ал.1 от ЗАНН във вр. с чл.218, ал.2 от АПК, съдът не констатира други пороци на обжалваното решение, отнасящи се до неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, поради което намира, че същото следва да бъде оставено в сила.

 

Воден от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК, Административен съд Пазарджик, Х състав

 

 

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ в сила Решение № 745 от 04.12.2015 г. на Районен съд- Пазарджик по НАХД № 1979 от 2015 г.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/

                                              

 

                                                               ЧЛЕНОВЕ: 1./П/

 

                                                                                   2./П/