Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 201/3.5.2016г.

 

гр. Пазарджик, 03.05.2016 г.

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Административен съд – Пазарджик – І състав, в открито съдебно заседание на тридесет и първи март, две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МАРИАНА ШОТЕВА

 

 

 

при секретар

А.М.

и с участието

на прокурора

ЖИВКО ПЕНЕВ

изслуша докладваното

от съдия

МАРИАНА ШОТЕВА

по адм. дело20 по описа на съда за 2016 г.

                                                  

Производството е по реда на чл.203 и сл. от АПК.

Образувано е по искова молба, подадена от В.С. ***, представлявана от Кмета – Тодор Попов, с искане ответникът да бъде осъден да заплати обезщетение в размер на 10 000 лева за претърпени неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразното Решение № 237/25.11.2013г. на Общински съвет гр.Пазарджик, ведно със законната лихва върху тази сума.

Било е образувано адм.дело № 14/14г. по описа на административен съд Пазарджик, приключило с Решение № 118/24.02.2015г..

С Решение постановено по адм.дело № 4022/15г. по описа на ВАС – трето отделение, решението на Адм.съд Пазарджик е било отменено , а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.ВАС изрично е посочил, че следва да бъдат обсъдени показанията на разпитаните свидетели и съответно да бъде преценено в каква степен може да им се даде вяра с оглед близките , служебни и родствени взаимоотношения между ищеца и свидетелите. Не са дадени указания за събиране на нови доказателства. Съгласно разпоредбата на чл.266,ал.2 от АПК  при новото разглеждане на делото се допускат само писмени доказателства, които не са могли да бъдат известни на страната, както и доказателства за новооткрити или новонастъпили обстоятелства след първоначалното разглеждане на делото от първата инстанция.

          Ищецът твърди, че има признати по силата на влезли в сила съдебни решения приватизационни права да закупи офис в административна сграда, собственост на Община Пазарджик. С посоченото по-горе решение на Общински съвет – Пазарджик по отношение на същия имот, е избран метод за приватизация, приет е анализ на правното състояние, информационен меморандум и приватизационна оценка за общински нежилищен имот, който се използва за стопански цели и е дадено съгласие недвижимият имот да се продаде чрез провеждане на публичен търг с явно наддаване, както и са определени условията и реда за провеждане на търга.      В исковата молба се твърди, че това решение е причинило на ищеца неимуществени вреди – възмущение, гняв от неговата незаконосъобразност, от условията на неравнопоставеност поставени с него, с което се потъпкват негови права и се нарушават няколко съдебни решения, във връзка с което е имал негативни изживявания. Причинените неимуществени вреди от решението на общинския съвет, ищецът оценява на сумата от 10 000 лева, която сума моли да му бъде присъдена, ведно със законната лихва върху нея и направените по делото разноски.

В съдебно заседание, ищецът В.С. се явява лично, поддържа предявения иск и ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си – представя писмени доказателства .

Ответникът Община Пазарджик се представлява от юрисконсулт В., която моли исковата претенция да бъде отхвърлена като недоказана и неоснователна.

Становището на представителя на Окръжна прокуратура - Пазарджик е за основателност на предявения иск, но за несъразмерност на претенцията.

Административен съд - Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Административният акт, в резултат на който се твърди, че са настъпили неимуществени вреди за ищеца е Решение № 237/25.11.2013г. на Общински съвет гр.Пазарджик. С това решение е избран метод за приватизация, приет е анализ на правното състояние, информационен меморандум и приватизационна оценка за общински нежилищен имот, който се използва за стопански цели и е дадено съгласие недвижимият имот да се продаде чрез провеждане на публичен търг с явно наддаване, както и са определени условията и реда за провеждане на търга. Предмет на решението е поземлен имот с идентификатор 55155.501.669 по КККР на гр.Пазарджик, с административен адрес: гр. Пазарджик, п.к. 4400, ул.“Хан Крум“ №1, с площ  от 1034 кв.м., ведно със сграда с идентификатор 55155.501.669.1, разположена в имота със застроена площ от 116 кв.м., брой етажи 2/два/, предназначение административна, делова сграда. Ищецът е  оспорил това решение на общинския съвет пред Административен съд – Пазарджик, като по образуваното адм. дело № 892/2013 г.  е установено, че В.С.С. има признати приватизационни права по отношение на офис № 1 от сградата, посочена по-горе – с влязло в сила съдебно решение, постановено по адм. дело № 472/1996г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик е отменен мълчаливия отказ на Общински съвет – Пазарджик по молби, подадени от В.С.С. и В.С.Т. за закупуване на офиса по реда на чл.35, ал.1, т.2 от ЗППДОП и преписката е върната на органа за произнасяне при спазване указанията на съда, дадени в мотивите на решението. В изпълнение на съдебното решение, Общински съвет – Пазарджик е бил длъжен да продължи приватизационната процедура за продажба на офиса, вместо което е приел ново решение, имащо за предмет продажба на същата сграда, без да се съобрази с обстоятелството, че сградата е вече обект на продажба в започнали, висящи и неприключили приватизационни процедури.  По този начин административният орган не се е съобразил с влязъл в сила съдебен акт, което е мотивирало съда да обяви нищожността на Решение № 237/25.11.2013г. на Общински съвет гр.Пазарджик, на основание чл.177, ал.2 от АПК. Постановено е Решение № 51/06.02.2014 г. по адм. дело № 892/2013 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, с което решението на общинския съвет е обявено за нищожно. Решението на първоинстанционния административен съд е оставено в сила от Върховния административен съд с Решение № 14574/04.12.2014 г. по адм. дело № 3518/2014г., което е окончателно.

         Ищецът твърди, че в резултат на нищожното решение на общинския съвет е преживял възмущение, гняв от неговата незаконосъобразност, от условията на неравнопоставеност поставени с него, с което се потъпкват негови права и се нарушават няколко съдебни решения, във връзка с което е преживял негативни изживявания.

         Настоящият съдебен състав  счита, че такива вреди се доказаха от показанията на разпитаните по делото свидетели  В.С.Т. и Й.В.С.. Свидетели установяват, че години наред – още от 1996 г. ищецът води непрестанни съдебни дела с цел да закупи офис в сградата, находяща се на ул.“Хан Крум“ № 1. Въпреки влязлото в сила съдебно решение, с което се признават приватизационните му права по отношение на този офис, общинският съвет обявил за продажба целия имот, ведно със сградата в него и финализирал сделката, като имотът бил продаден на търговско дружество. След приемане на решението на общинския съвет от 25.11.2013 г., ищецът преживял отново негативни емоции – гняв, възмущение, напрежение, разочарование, чувство на несигурност, нервност. Това  довело до понижаване на жизнения му тонус и е оказало влияние върху цялостното му емоционално състояние, станал сприхав, нервен и избухлив. Отразило се  е негативно на съня му, който се разстроил трайно, като в резултат на това се понижила работоспособността му. Според свидетеля Т. възмущението, гневът и разочарованието, което изпитвал С. били в резултат на конкретното Решение № 237/25.11.2013г. на Общински съвет гр.Пазарджик, тъй като той говорел за него като коментирал приватизационната оценка, която била трикратно занижена, както и негодувал от разписаните с това решение условия на търга, според които от участие се изключвали физическите лица. Съдът цени показанията на св.Т., тъй като той е негов колега, който работи в същата Абаджиева къща . видно от показанията св.Т. и ищецът са в приятелски взаимоотношения, поради което именно св.Т. е този който може най-добре да отграничи разликата в поведението на ищеца преди и след решение №237/25.11.2013г. на ОС Пазарджик. Св.Т. и ищецът , видно от показанията на свидетеля коментират казуси, като същевременно постоянно се коментира и това решение на ОС Пазарджик, с което отново не са спазени съдебните решения на Адм.съд Пазарджик и на ВАС.Св.Т. твърди, че както той така и ищецът от момента на приемане на решението на ОС са започнали да страдат от безсъние, което означава , че ищецът споделя тези неща със свидетеля.ако не са в близки взаимоотношения едва ли би споделил , че се събужда в три часа през нощта, както и че е ходил на лекар и пие хапчета, против нервно неразположение. В действителност тези твърдения за употреба на медикаменти не са доказани с писмени доказателства, което обаче не е пречка да се кредитират показанията на св.Т., че свидетелят е споделил с него тези обстоятелства.Съдът е длъжен да отбележи, че св.Т. е дал тези показания под страх от наказателна отговорност, тъй като е предупреден от съда за наказателната отговорност при лъжесвидетелстване. Обстоятелството, че свидетеля също е завел дела срещу община Пазарджик за причинени вреди от това решение на ОС Пазарджик, не компрометират неговите показания. Свидетелят твърди, че ищецът изпитвал безпокойство, бил изнервен , очите му били зачервени от недоспиване, постоянно говорел за това решение на ОС, което пречило на работата му.

         Съдът кредитира показанията и на св.С., въпреки, че същата е съпруга на ищеца.Показанията и са логични и последователни, кореспондират с показанията на св.Т..Тя твърди, че ищецът не можел да спи – естествено , че за това обстоятелство именно съпругата му може да даде достоверни показания. Тя твърди, че постоянно започнали да се карат, били подложени на стрес и психически тормоз , след вземане на това решение на ОС Пазарджик. Твърди, че ищецът бил изнервен – „ безсъние и нерви
„. Свидетелката също е дала показанията си след като е била предупредена за наказателната отговорност , която носи при лъжествидетелстване.

          В действителност по делото на са събрани писмени доказателства относно здравословното състояние на ищеца, но това обстоятелство не води автоматично до некредитиране показанията на разпитаните по делото свидетели.

         Представените писмени доказателства от ищецът след връщане на делото от ВАС за ново разглеждане от друг състав на съда, съдът не ги цени, тъй като това са доказателства, които са могли да бъдат събрани още при първоначалното разглеждане на делото и следва да се приложи разпоредбата на чл.266, ал.2 от АПК.

 

 

Въз основа на тези факти, съдът счита предявения иск за допустим, а разгледан по същество за частично основателен.

Съгласно чл. 204, ал. 1 от АПК искът е допустим и може да бъде предявен след отмяната на административен акт по съответен ред. Безспорно се установи, че се претендират вреди от акт, който е бил обявен за нищожен с влязло в сила съдебно решение.

За да възникне право на обезщетение съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е необходимо да са налице кумулативно следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнението на административна дейност; вреда - имуществена или неимуществена; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилата вреда.

В конкретния случай от събраните по делото доказателства се доказа наличието на всички предвидени в закона материални предпоставки.  Налице е нищожен административен акт, който е прогласен за такъв от съда. Именно в резултат на този акт, ищецът е претърпял  неимуществени вреди изразяващи се в гняв, възмущение, напрежение, разочарование, чувство на несигурност, нервност. Решението на Общински съвет - Пазарджик сериозно е накърнило правната му сфера, като е засегнало признато на ищеца по съдебен ред право да закупи офис, в който дълги години упражнява професията си като адвокат. Съвсем логично е откриването на изцяло нова приватизационна процедура по отношение на целия имот, в който се намира този офис да причини на ищеца твърдените от него негативни изживявания. Неимуществените вреди могат да се доказват не само с писмени доказателства но и с гласни такива – какви точно лекарства пие и дали е посещавал медицинско заведение е от значение за вида на тези неимуществени вреди. От показанията на св.Т. и св.С. се установи, че именно това поредно незаконосъобразно / нищожно решение на ОС Пазарджик му е причинило  неимуществени щети изразяващи се в нервно неразположение, безсъние, безпокойство .Предвид на това съдът намира, че е налице и третата задължителна предпоставка за да възникне правото на обезщетение, а именно наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между нищожното решение на общинския съвет и настъпилите неимуществени вреди. Установи се от показанията на св.Т. и на св.С., че засиленото безпокойство, стрес, нервно неразположение и безсъние са възникнали именно след Решение на ОС Пазарджик с което е определен метода за приватизация, приемане на информационен меморандум, приемане на правен анализ. Съдът не може да коментира показания дадени от тези свидетели по други дела.

Неимуществените вреди представляват сериозно засягане на личността и достойнството на човека и могат да имат различни прояви. ЗОДОВ не уточнява как се определя размера на обезщетението, което се следва за претърпени такива вреди, затова съдът счита, че субсидиарно следва да се приложи гражданското законодателство и по конкретно чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, на основание на който тези вреди трябва да се определят по справедливост. В тази връзка съдът счита, че справедливият размер за обезщетяване на негативните емоционални последици от нищожния акт е в по-нисък размер от претендираните от ищеца. Следва да се има предвид, че действително той е преживял негативни емоции,започнал е да страда от безсъние, станал е раздразнителен, изпитвал е безпокойство, но те не са се отразили значително на психо-емоционалното му състояние и поведение, тъй като той продължава да упражнява адвокатската професия и по делото няма данни за възникнали здравословни проблеми в резултат на негативните изживявания. Поради това предявеният иск следва да се уважи частично, като Община Пазарджик бъде осъдена да заплати на ищеца обезщетение за причинените от него  неимуществени вреди,  които съдът   оценява по справедливост на 1 000 лева, а до размера от 10 000 лева искът следва да се отхвърли като неоснователен. Ищецът претендира и законната лихва върху тази сума от 25.11.2013г. до окончателното й изплащане, което искане е с акцесорен характер и следва главното искане, поради което следва да се уважи спрямо уважената част от предявения иск.

С оглед Тълкувателно решение №3 от 22.04.2005г. По т.гр.д №3/2004г. ,ОСГК на ВКС – при обявени нищожни актове, лихвата може да се претендира от датата на която е бил приет обявеният за нищожен административен акт, за разлика от унищожаемите .

С оглед изхода на делото на ищеца ще следва да бъдат присъдени и направените по делото разноски за внесена държавна такса в размер на 16 лева.

Воден от гореизложеното, Административен съд - Пазарджик, І състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Община Пазарджик, представлявана от кмета Тодор Попов да заплати на В.С. ***,  сумата от 1 000 /хиляда/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума от 25.11.2013 г. до окончателното й изплащане.

 

         ОТХВЪРЛЯ иска на В.С. ***,  представлявана от кмета Тодор Попов за сумата над 1 000 /хиляда/ лева до претендирания размер от 10 000 /десет хиляди/ лева, като неоснователен.

 

ОСЪЖДА Община Пазарджик, представлявана от кмета Тодор Попов да заплати на В.С. ***, направените по делото разноски в размер на 16лева.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението му на страните.         

 

                                                      

                                                                  СЪДИЯ:/п/