Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 210/5.5.2016г..

 

гр. Пазарджик,

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Пазарджик, VI състав, в открито съдебно заседание на шести април, две хиляди и шестнадесета година в състав:

                                                                  Съдия: Христина Юрукова

при секретаря Т.С., като разгледа докладваното от съдия Юрукова административно дело № 75 по описа на съда за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.118 от КСО и е образувано по жалба на О.С.С. ***, подадена чрез адвокат С. С., със съдебен адрес:***, против Решение № 1012-12-84/05.01.2016 г.  на Директор на ТП на НОИ гр. Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № 19 /прот. № N01330 от 04.09.2015 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване. Оспорващият счита, че актът е неправилен поради противоречие с материалноправните разпоредби и духа на закона, накърнява правата му. Заявява, че е представил всички документи за осигурителния стаж за период от 07.05.1973г. до 01.01.2015г. Счита, че органът неправилно е определил размера  на пенсията – минимален размер, което противоречи на духа и логиката на закона. По този начин О.С. е лишен от правото да му бъде определен индивидуален коефицент, макар да има доказан осигурителен стаж и осигурителен доход след 1997г. Претендират се разноски.

Ответникът по жалбата – Директор на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – Пазарджик, чрез процесуалния си представител ст. юрк. К., оспорва жалбата и иска от съда да остави същата без уважение. Счита, че лицето не е доказало всички данни за осигурителния си стаж и осигурителния си доход, за да се приложи разпоредбата на чл. 70 и чл. 70а от КСО, който за процесните периоди не е внасял осигурителни вноски и от това неправомерно поведение не може да черпи права. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

След като обсъди становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства и след служебна проверка за законосъобразност на обжалвания индивидуален административен акт на основание чл. 168 , ал.1 от АПК във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема следното:

Жалбата е процесуално допустима, подадена срещу административен акт, който по силата на чл. 118, ал. 1 от КСО, подлежи на съдебен  контрол в отклонение на чл. 145, ал. 2 от АПК, от лице с правен интерес от оспорване, в законоустановения срок. По същество жалбата е основателна. Съображенията за това са следните:

Със заявление № МП-10757 от 07.05.2015г., подадено до ТП на НОИ – Пазарджик О.С.С. е поискал да му се отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, във връзка с § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО.  С разпореждане № 9/ прот. 1199 от 04.06.2015г. до установяване на периодите след 16.10.2007г., за които самоосигуряващото се лице не е внесло дължимите осигурителни вноски, ръководителят на Пенсионно осигуряване определя пенсията в минимален размер. Издаден е констативен протокол № КВ-5-12-00036400 от 22.06.2015г., от който е видно, че не може да се завери осигурителен стаж на основание чл. 41, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, тъй като няма внесени дължими осигурителни вноски периодите 16.10.2007г.-31.12.2007г. и 01.01.2014г.-26.11.2014г.

С разпореждане № 19/прот. № 01330 /04.09.2015г. на ръководител Пенсионно осигуряване е потвърдено изплащането на пенсията на О.С.С. в минимален размер, като е разпоредено, че личната пенсия за осигурителен стаж и възраст от 27.11.2014г. пожизнено по чл. 99, ал. 1, т. 6 от КСО и от 01.07.2015г. е определена съгласно чл. 9 ЗБДОО/2015г. в минимален размер. Зачетен е общ осигурителен стаж, превърнат към III категория труд 41 години, 06 месеца, 23 дни.

Разпореждането е потвърдено с оспореното Решение № 1012-12-84/05.01.2016 г.  на Директор на ТП на НОИ гр. Пазарджик, с което пенсионният орган е приел, че е неприложима разпоредбата на чл. 70, ал. 3 от КСО, тъй като според него осигурителният стаж след 01.01.1997г. задължително се отчита при определяне размера на пенсията, поради което незачитането на осигурителния стаж поради невнесени дължими осигурителни вноски е основание за отказ за определяне на пенсията в реален размер. Констатира, че за периодите 16.10.2007г.-31.12.2007г. и 01.01.2014г.-26.11.2014г. на О.С.С. не може да се завери осигурителен стаж на основание чл. 41, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, тъй като няма внесени дължимите осигурителни вноски.

С оглед установеното, съдът намира, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган по чл. 117, ал. 3, във вр. с ал. 1, т. 2, б „а“ от КСО.

Между страните не е спорен определеният и зачетен осигурителен стаж, както и че липсват внесени осигурителни вноски за периодите 16.10.2007г.-31.12.2007г. и 01.01.2014г.-26.11.2014г.

Спорът е правен и е относно това дали процесните периоди 16.10.2007г. -31.12.2007г. и 01.01.2014г.-26.11.2014г., които са изключени при определяне осигурителния стаж и осигурителния доход, следва да са необходимо условие при определяне действителния размер на личната пенсията за осигурителен стаж и възраст.

При определяне действителния размер на пенсията релевантните факти по смисъла на чл. 70, ал. 3 и чл. 70а от КСО са осигурителният стаж и доходите за периодите, за които са внесени всички дължими осигурителни вноски.

Налице е действителен и зачетен от пенсионните органи общ осигурителен стаж, превърнат към III категория труд 41 години, 06 месеца, 23 дни – като в него не са включени периодите 16.10.2007-31.12.2007 и 01.01.2014г.-26.11.2014г., за които няма спор, че не са внесени осигурителни вноски. За времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски, лицето е осигурено. За периода, за който е полагал труд, но за които не е внесъл осигуровки, а е следвало да внасе, следват правните последици на премахване на съответните периоди от механизма за изчисляване на размера на пенсията. Но не следва да се премахне целият доказан осигурителен стаж. Безспорно е, че за периодите 16.10.2007-31.12.2007 и 01.01.2014г.-26.11.2014г. лицето С., в качеството си на самоосигуряващо се лице, не е внесло дължимите осигурителни вноски. Тези периоди не са включени в осигурителния стаж и осигурителния доход и това е санкцията, която лицето трябва да понесе от невнасянето им. На жалбоподателя обаче следва да се определи пенсия за осигурителен стаж и възраст съгласно чл. 70, ал. 3 от КСО, който законов текст е ясен и без съмнение определя, че индивидуалният коефицент се изчислява от дохода на лицето, върху който са внесени осигурителни вноски. Съгласно чл. 70, ал.3 КСО индивидуалният коефициент се изчислява от дохода на лицето, върху който са внесени осигурителни вноски за периода от три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 1 януари 1997 г. по избор на лицето и от дохода за периода след тази дата до пенсионирането му.

След като на лицето му е признат осигурителен стаж, то несъмнено по отношение на него е налице доход, върху който са внесени осигурителни вноски и върху който следва да се изчисли индивидуалният коефицент по чл. 70, ал. 3 от КСО. Липсва нормативно основание за отказ да се изчисли отпуснатата лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в действителен размер, съгласно чл. 70, ал. 3 от КСО.

По изложените съображения оспореното Решение № 1012-12-84/05.01.2016 г.  на Директор на ТП на НОИ гр. Пазарджик, , с което е потвърдено Разпореждане № 19 /прот. № N01330 от 04.09.2015 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване, е материално незаконосъобразно, тъй като са налице данни за осигурителен стаж и осигурителен доход, като са изключени периодите, за които не са внесени дължимите осигурителни вноски, и следва да се приложи методиката по чл. 70 от КСО за изчисляване на действителния размер на пенсията на базата на наличните данни.

По делото беше поискана от оспорващия и съответно допусната съдебно икономическа експертиза с въпроси за определяне на индивидуалния коефицент на О.С.С., с оглед осигурителния стаж и доход за периодите, за които е внесени осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, както и какъв би бил реалният размер на личната пенсия за ОСВ. Експертизата е приета, но същата  се кредитира от съда досежно информацията, която потвърждава, че са налице периоди, за които безспорно е налице осигурителен доход и осигурителен стаж, за които реално има внесени осигурителни вноски, както и че индивидуалният коефицент се изчислява с приложимост на разпоредбата на чл. 70, ал. 3 от КСО, на база наличните данни. Преписката обаче следва да бъде върната за ново произнасяне на компетентния пенсионен орган.

С оглед изхода на спора и своевременно поискано присъждане на разноски по делото, същите са дължими от страна на ответника, издал оспорения акт – чл. 143, ал. 1 от АПК. По делото оспорващият е представляван от адвокат С. и адвокат К., като разноски следва да се възстановят от органа само за възнаграждението на един адвокат. Адвокат С. е упълномощен от фазата на административното производство., поради което съдът счита, че следва да се зачете поисканото от него съгласно представения списък - възнаграждение за един адвокат и тези по направената експертиза, както са поискани.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пазарджик

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 1012-12-84/05.01.2016 г.  на Директор на ТП на НОИ гр. Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № 19 /прот. № N01330 от 04.09.2015 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване, с което на О.С.С. оставена да се изплаща в минимален размер по чл. 70, ал. 7 от КСО лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

ИЗПРАЩА преписката на ТП на НОИ - гр. Пазарджик за издаване на акт, съобразно указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА ТП на НОИ Пазарджик да заплати на О.С.С. ***, разноските по делото в размер на 900лв.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

                                                        Съдия:/П/