Р е ш е н и е

 

№ 517/11.10.2016г.

 

гр. Пазарджик

 

 

в името на народа

 

 

Административен съд Пазарджик, ІV-ти състав, в открито заседание на тринадесети септември, две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСКО НАНЕВ

 

 

при секретаря Д.Г. и с участието на прокурора Живко Пенев, като разгледа докладваното от съдия Нанев административно дело № 163, по описа на съда за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.203 и следващите от АПК.

Делото е образувано по искова молба на Н.Н.А., понастоящем в Затвора гр. Пазарджик, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София и Министерство на правосъдието, с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и цена на иска 20 000 лева.

Излагат се по същество фактически обстоятелства относно условията, при които е бил настанен ищецът на 03.01.2007 г. настанен в Затвора гр. Стара Загора, В  килията, в която бил настанен нямало изграден санитарен възел, течаща вода, ключ за регулиране на изкуственото осветление. Имало определен график, като килиите били отворени през деня сутрин от 06:00 часа до 20:00 часа, а останалото време били заключени и ползвал кофа за тоалетна, нямало топла вода, за да си пере дрехите и ги е прал  със студена вода. Също така нямало душ за баня в девета група и седмично лишените от свобода един път са били извеждани в общата баня да се къпят. Стените в килиите били зацапани, драскани, уронвала се мазилката.

Иска се от съда да бъде осъдена ГДИН и Министерство на правосъдието за незаконосъобразните действия и бездействия на затворническата администрация в гр. Стара Загора, като ищецът бъде обезщетен за претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в периода 03.01.2007 г. – 05.03.2009 г. Исковата претенция е в размер на 20 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 03.01.2007 г. до окончателното погасяване на задължението.

Ответниците – ГДИН София и Министерство на правосъдието, оспорват чрез процесуалния си представител юрк. Ч. исковата претенция като неоснователна и недоказана. Условията в затвора в гр. Стара Загора са били еднакви за всички лишени от свобода. От приетите по делото писмени и гласни доказателства не може да се направи недвусмислен и обективен извод за претърпени неимуществени вреди на ищеца в резултат на незаконосъобразно действие или бездействие от страна на затворническата администрация. Липсват предпоставките, за да се ангажира отговорността на държавата в лицето на ГДИН. Когато вредите произтичат от фактически действия или бездействия на администрацията, обезщетението за тях може да се иска след признаването им за незаконни, което се установява в производството по обезщетяване. Прави възражения за изтекла давност. По силата на чл.110 от ЗЗД, вземанията за непозволено увреждане, каквото е процесното, се погасяват с изтичане на петгодишна давност. Член 114 от ЗЗД определя началния момент, от който тече давността, от деня, в който вземането е станало изискуемо. Видно от исковата молба, сумите, които се претендират за периода преди 2011 г. не се дължат поради изтекла петгодишна давност.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на иска. Подкрепя становището на юрк. Ч.. Съгласно § 1 ПЗР от ЗОДОВ, за неуредените в ЗОДОВ въпроси, се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони. В този случай намира приложение разпоредбата на чл.110 от ЗЗД, съгласно която с изтичане на 5-годишната давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда по-дълъг срок. Счита, че моментът, в който е възникнало субективното материално право на обезщетение, е моментът на настъпване на вредата, а този момент е преустановен на 05.03.2009 г., когато ищецът е напуснал пенитенциарното заведение – Затвора гр. Стара Загора, т.е. претенцията е погасена по давност през 2014 г. На това основание, прокурорът счита, че искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Административен съд Пазарджик, IV състав, след като взе предвид наведените в исковата молба доводи, изразеното становище на ответника и на прокурора, и се запозна с приетите по делото гласни и писмени доказателства, намира следното:

Съгласно справка с изх. № 1395/10.08.2016 г. на Началника на Затвора гр. Стара Загора, ищецът А. е постъпил на 03.01.2007 г. Същият е осъден с присъда на Окръжен съд гр. Хасково. Постановен му е първоначален специален режим. За процесния период 03.01.2007 г. до 05.03.2009 г. същият е бил настанен в Осма група (обвиняеми и подсъдими). За този период е бил настаняван в стационар, както и е бил изпращан за лечение в АЛЛС към Затвора Ловеч – психоотделение, от 30.07.2008 г. до 11.09.2008 г. Към онзи момент нито едно спално помещение в Затвора гр. Стара Загора не е разполагало със санитарни възли и течаща вода. Режимът на ползване на действащите санитарни възли и умивалници е бил от 06:00 часа до 20:00 часа без ограничение

Свидетелят М. – изтърпяващ наказание „Лишаване от свобода“ в същото отделение на затвора, е дал показания, че през 2007 г. и 2008 г. с Н.А. са били в един отряд в Затвора гр. Стара Загора. Били са в една малка килия с четири вишки, после били изкарали едната, останали трима. Обаче била много тясна килията, като едно килерче. Нямало е санитарен възел. След като лишените от свобода бъдат заключени вечерта, са ползвали кофи. Заключвали са ги в осем и в осем и половина минавала проверка. Сутрин в 6:30 часа ги отключвали. В килията нямало течаща вода. Имало обща тоалетна в коридора. На всеки етаж имало обща тоалетна. Те са били на третия етаж. Имало едно малко прозорче, духало зимата отвсякъде. Счупено било стъклото. Липсата на тоалетна се е отразявала не само на Н., на всеки един, постоянно имало някаква лоша миризма в килията. Не може да опише с думи, какво им е причинявало това. Н. постоянно тогава пишел, викал, стачки е правил – гладна, жадна стачка за тия работи. През деня е отворена килията постоянно, ако няма някакво претърсване, тогава я заключват за половин час. От килия до килия можело да се ходи свободно, до тоалетна можело да се ходи през деня, като е отключено. Баня е имало долу в подземието. Ползвала се е един път в седмицата.

След преценка на събраните по делото доказателства и съобразявайки доводите на страните, съдът приема от правна страна следното:

Исковата молба е допустима. Ищецът е аргументирал твърдението си, че претенцията му за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди се основава на незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица в затвора в гр. Стара Загора, което с оглед разпоредбата на чл.204, ал.4 от АПК се установява при разглеждане на спора по същество от съда, пред който е предявен искът за обезщетението. За основателността на иска е необходимо да се установи налице ли са незаконосъобразни действия и бездействия на органите на администрацията, от които да са последвали вреди за ищеца. Съгласно разпоредбата на чл.203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Основателността на иска с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразно действие или бездействие на орган или длъжностно лице на затворническата администрация при или по повод на изпълнение на административна дейност, установени по съответния ред; вреда от такова действие или бездействие; причинна връзка между действието или бездействието и настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на ответника по посочения ред.

В проведеното исково производство не бяха установени незаконосъобразни действия или бездействия на администрацията на затвора, които да имат за последица унижаването на човешкото достойнство на ищеца.

Действително по делото се установи, че в спалното помещение в затвора гр. Стара Загора не е бил налице санитарен възел за исковия период, обаче е била създадена от затворническата администрация организация, описана от свидетеля, за осигуряване на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода през деня без ограничения.

Видно от изложеното, ищецът не е бил лишен от достъп до санитарен възел и течаща вода по начин, който да накърнява неговото човешко достойнство. От друга страна следва да се има предвид, че същият е бил настанен в Осма група (обвиняеми и подсъдими). През същия период ищецът е бил изпращан на лечение, както и е бил настаняван многократно в стационар.  

Следователно не е налице незаконосъобразно бездействие на затворническата администрация, изразяващо се в неосигуряване на санитарно-хигиенни условия (на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода в спалното помещение и на условия за поддържане на лична хигиена през периода 03.01.2007 г. – 05.03.2009 г.).

По отношение на причинната връзка:

Доколкото в настоящото производство по реда на чл. 203, ал. 4 от АПК не бе установено незаконосъобразно действие или бездействие на ответника, причинна връзка е безпредметно да бъде обсъждана и следва да се приеме, че също не е налице.

При определяне на фактическия състав на отговорността, при липса на който и да е от елементите му не може да се реализира отговорността на ГДИН и МП.

Исковата молба е заведена в Административен съд Пазарджик на 22.02.2016 г. Съгласно §1 от ЗР на ЗОДОВ, субсидиарно приложение намира нормата на чл.110 от ЗЗД, според която с изтичане на петгодишен давностен срок се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Съгласно т.4 от ТР № 3/2004 г. на ВКС, за начален момент, от който започва да тече погасителната давност, се счита преустановяването на съответните незаконосъобразни действия или бездействия на административните органи. С преместването на ищеца от затвора гр. Стара Загора в затвора гр. Пловдив на 05.03.2009 г., бездействието на затворническата администрация на Затвора гр. Стара Загора се счита прекратено. Искът за предходния период е предявен след изтичането на петгодишен давностен срок от тази дата и следва да се счита за погасен по давност и съответно да бъде отхвърлен.

За изтичането на погасителната давност е направено възражение от процесуалния представител на ответниците, а така също и от прокурор при Окръжна прокуратура Пазарджик.

Мотивиран от всичко изложено дотук, съдът намира, че искът следва да бъде оставен без уважение, като неоснователен и недоказан, без да се обсъжда размерът на претендираните вреди.

По изложените съображения искът следва да бъде отхвърлен изцяло.

С оглед изхода на делото и направеното от процесуалния представител на ГДИН искане за присъждане на разноските, в тежест на ищеца следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горното и на основание чл.172, ал.2, предл.четвърто от АПК, Административен съд Пазарджик, ІV-ти състав,

 

 

Р Е Ш И:

 

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на искова молба на Н.Н.А., понастоящем в Затвора гр. Пазарджик, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София и Министерство на правосъдието с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и цена на иска 20 000 лева.

ОСЪЖДА Н.Н.А., понастоящем в Затвора гр. Пазарджик, да заплати в полза на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София, сума в размер на 300 (триста) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението ПОДЛЕЖИ на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС.

 

 

 

                                                        Съдия: /П/