Р Е Ш Е Н И Е 

 

№ 404/14.7.2016г.

 

Гр. Пазарджик

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд Пазарджик, ІV състав, в публично заседание на четиринадесети юни, две хиляди и шестнадесета година, в състав:                                                               

                                                                     

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСКО НАНЕВ

                                                                         

                                                                          

при секретаря Д.Г., като разгледа докладваното от съдия Нанев административно дело № 214, по описа на съда за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл.145 и следващите от АПК, във връзка с чл.118, ал.1 от Кодекса за социалното осигуряване (КСО).

Делото е образувано по жалба на Г.А.Г. ***, с посочен съдебен адрес ***, офис .., адв. Н.М., против Решение № 1012-12-12#1/19.02.2016 г. на директора на ТП на НОИ град Пазарджик.

С обжалваното решение директорът на ТП на НОИ гр. Пазарджик е потвърдил разпореждане № ЕГН, № 10/прот. № 01010 от 08.01.2016 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване във връзка с жалба подадена от жалбоподателя Г.А.Г.. С това разпореждане е отказано да се определи пенсията в действителен размер, тъй като лицето не представя заверена осигурителна книжка за периода 20.01.1997 г. – 14.10.2015 г., като за самоосигуряващото се лице не може да се приложи разпоредбата на чл.70, ал.3 от КСО.

В жалбата се изразява недоволство против обжалваното решение. Счита се, че неправилно е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в действителен размер. Счита се, че размерът на пенсията в минимален размер е определен, без да е приложен предвидения в чл.70 от КСО ред за нейното изчисляване, тъй като поради невнесени задължителни осигурителни вноски не може да се приложи разпоредбата на чл.70, ал.3 от КСО. Правилото, въведено в чл.70, ал.3 е ясно и небудещо съмнение – индивидуалният коефициент се изчислява от дохода на лицето, върху който са внесени осигурителни вноски.

След като се излагат тези съображения, се счита че атакуваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени оспореното решение, с което е потвърдено разпореждането на ръководителя по пенсионно осигуряване.

Ответникът по жалбата заявява чрез процесуалния си представител юрк. К., становище за неоснователност на жалбата, като застъпва становище, че за изчисляване на индивидуалния коефициент по чл.70, ал.3 от КСО, се взема доходът на лицата за времето след 31.12.1996 г. Когато лицата имат осигуряване като самоосигуряващи се лица, за да бъде взет като осигурителен стаж стажът им, би следвало да са внесени осигурителните вноски. За жалбоподателя  Г. е установено, че той няма внесени осигурителни вноски за периода от 20.01.1997 г. до 14.10.2015 г., поради което не представя заверена осигурителната книжка, този стаж не се признава за осигурителен стаж и съответно, не може да се изчисли правилно доходът по чл.73, ал.3 от КСО, поради което и му е отпусната пенсия в минимален размер, поради невъзможността на пенсионния орган да изчисли индивидуалния коефициент. Същата моли да се потвърди решението и потвърденото с него разпореждане.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и становищата на страните, намира от фактическа страна следното:

Между страните не се спори по фактите. Видно от представената преписка, със заявление от 15.10.2015 г. жалбоподателят е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО. Към заявлението за отпускане на пенсия същият е представил, на основание чл.2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, всички изискуеми документи. Длъжностното лице по пенсионно осигуряване е определило на базата на представените документи осигурителен стаж за периода от 01.10.1969 г. до 05.10.2014 г., придобит при условията на трета категория труд, 32 години, 8 месеца и 19 дни. Няма данни за осигурителен стаж през периодите 02.02.2000 г. – 01.04.2000 г.; 20.06.2000 г. – 01.10.2000  г.; 01.02.2001 г. – 09.07.2001 г.; 01.08.2002 г. – 11.09.2002 г. и след 11.09.2003 г.

Считано от 20.12.1997 г. жалбоподателят, в качеството си на едноличен търговец с фирма ЕТ „Елените – 91 – Г.Г.“ е декларирал започване на дейност като самоосигуряващо се лице. Няма данни за прекъсване/прекратяване на дейността.

Административният орган е приел, че видно от информационната система на НОИ няма данни за издавана осигурителна книжка и за внесени дължими осигурителни вноски.

Пенсията е определена в минимален размер с разпореждане от 08.01.2016 г., предвид обстоятелството, че лицето не представя заверена осигурителна книжка за описания период и за него, в качеството му на самоосигуряващо се лице, не може да се приложи разпоредбата на чл.70, ал.3 то КСО.

Директорът на ТП на НОИ е потвърдил разпореждането, с което е изменена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст и е определена такава в минимален размер, съгласно чл.70, ал.10 от КСО. Както в разпореждането, така също и в обжалваното решение, административният орган се е мотивирал, че за периодите, през които лицата са декларирали упражняване на дейност и са подлежали на осигуряване като самоосигуряващи се лица, но в действителност не упражняват трудова дейност, следва да подадат декларация по утвърден образец до НАП за прекъсване на осигуряването. Видно от системата на НОИ, жалбоподателят е осъществявал трудова дейност като самоосигуряващ се и няма данни за прекъсване или прекратяване на дейността. Самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени само за времето, за което са внесени дължимите осигурителни вноски. Отказът да се определи пенсия в действителен размер, според директора на ТП на НОИ е правилен, тъй като не може да се приложи разпоредбата на чл.70, ал.3 от КСО, поради което разпореждането на ръководителя на пенсионно осигуряване е правилно постановено. На 24.11.2015 г. жалбоподателят, с изрична декларация, подадена до ръководителя на ПО, е декларирал, че през посочените периоди не се е осигурявал, тъй като фирмата му не е упражнявала дейност. Помолил е да бъде определен размер на пенсията му, на основание приложените по преписката документи и безспорно установените факти.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок от лице, което има интерес от оспорването и се явява допустима. Разгледана по същество същата е основателна.

Обжалваното решение е издадено от компетентен орган – директорът на ТП на НОИ Пазарджик, в предписаната от закона форма. Според настоящата инстанция оспореното решение е постановено при нарушаване на материалния закон и е налице отменителното основание на чл.146, т.4 от АПК. При определяне на реалния размер на пенсията на жалбоподателя са приложими императивните разпоредби на чл.70, ал.3 и чл.70а от КСО. Разпоредбата на чл.70, ал.3 от КСО предвижда индивидуалният коефициент да се изчислява от дохода на лицето, върху който са внесени осигурителни вноски за периода от три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 01.01.1997 г. по избор на лицето и от дохода за периода след тази дата до пенсионирането му. Пенсионният орган е приел, че заявлението на жалбоподателя е редовно, но поради непредставяне на доказателства за внасянето на дължимите осигурителни вноски и непредставянето на заверена осигурителна книжка като самоосигуряващо се лице за посочения период, не следва да му се зачете изцяло периода след 01.01.1997 г. и в онази част, за която са представени редовни документи.

Този извод противоречи както на буквата, така и на духа на закона. Той противоречи и на решение на СЕС по дело № С-103/2013 г. по преюдициално запитване на Административен съд София-град, съгласно което, както осигуреното лице, така и пенсионният орган нямат право да не зачетат осигурителен доход, за който са заплащани осигуровки, както е сторено с обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане. В това решение се развива идеята, че никоя от страните по пенсионното правоотношение няма право на избор да не зачита осигурителен период, за който са представени редовни документи. Видно от събраните по делото доказателства, жалбоподателят изрично е декларирал, че не претендира да му се признае за осигурителен период този, за който не е внесъл осигурителни вноски. Това е негово право. Правната норма на чл.70, ал.3 от КСО не налага задължително включване на дохода след 01.01.1997 г. за самоосигуряващите се лица. След като те внасят осигурителните си вноски изцяло за своя сметка, нямат работодател и съвместяват качествата осигурител и осигурен, поемайки изцяло задълженията във връзка с осигуряването си. Правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при тези категория лица е поставено в зависимост от участие в осигуряването и не създава привилегии или недопустими ограничения. Изключването на осигурителния стаж и доход за годините, за които не е внесен пълният размер на дължимите осигурителни вноски за ДОО, е в съгласие с нормативно заложените цели и има съизмерима основа – размера на пенсионното плащане с участие във фонд „Пенсии“ на самоосигуряващото се лице.

По изложените съображения, жалбата се явява основателна, а обжалваният административен акт, като незаконосъобразен следва да бъде отменен, като преписката бъде върната на Директора на ТП на НОИ Пазарджик за ново произнасяне по заявлението за изменение на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст и изплащането й в реален размер.

С оглед изхода на делото, съдът намира, че искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя се явява основателно и директорът на ТП на НОИ Пазарджик, следва да бъде осъден да заплати на Г.А.Г. разноски в размер на 360 (триста и шестдесет) лева, от които 350 лева платено адвокатско възнаграждение и 10 лева платена държавна такса.

Воден от горното, и на основание чл.172, ал.2, предл. второ от АПК, Административен съд Пазарджик, ІV състав,

 

 

Р Е Ш И:

 

 

ОТМЕНЯ Решение № 1012-12-12#1/19.02.2016 г. на директора на ТП на НОИ град Пазарджик, с което директорът на ТП на НОИ гр. Пазарджик е потвърдил разпореждане № ЕГН, № 10/прот. № 01010 от 08.01.2016 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване във връзка с жалба подадена от жалбоподателя Г.А.Г..

ИЗПРАЩА преписката на Ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ гр. Пазарджик за решаване на въпроса по същество, съобразно  указанията за тълкуването и прилагането на закона, дадени в  мотивите на решението.

ОСЪЖДА директора на ТП на НОИ Пазарджик да заплати от бюджета на ТП на НОИ Пазарджик, на Г.А.Г. ***, разноски по производството в размер на 360 (триста и шестдесет) лева.

Решението ПОДЛЕЖИ на обжалване пред ВАС на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                       

 

                                                                    Съдия: /П/