Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 323/27.6.2016г..

 

гр. Пазарджик,

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Пазарджик, VI състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми май, две хиляди и шестнадесета година в състав:

                                                                  Съдия: Христина Юрукова

при секретаря Т.С., като разгледа докладваното от съдия Юрукова административно дело № 235 по описа на съда за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.118 от КСО и е образувано по жалба на Г.К.С. ***, подадена чрез адвокат Д. Д., със съдебен адрес:***, против Решение № 1012-12-13/25.02.2016 г.  на Директор на ТП на НОИ гр. Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № ЕГН, * /прот. № N01397 от 23.10.2015 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване. Оспорващият счита, че решението е неправилно и постановено в противоречие на материалния закон. Твърди, че актът е немотивиран, липсват фактически и правни доводи. Заявява, че органът не е приложил правилно нормата на чл. 70, ал. 3 от КСО. Моли съда да отмени Решението на Директор на ТП на НОИ като нищожно, алтернативно като незаконосъобразно. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата – Директор на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – Пазарджик, чрез процесуалния си представител ст. юрк. К., оспорва жалбата и иска от съда да остави същата без уважение. Счита, че не следва да бъде определен реалният размер на пенсията на жалбоподателя и да се приложат разпоредбите на чл. 70, ал. 3 и чл. 70а от  КСО, тъй като същият не е внесъл осигурителни вноски и не е представил  заверена осигурителна книжка за определени в административния акт периоди след 01.01.1997г. Счита, че правилно е определена пенсията в минимален размер съгласно чл. 10, ал. 2 от НПОС и чл. 70, ал. 10 от КСО Претендира юрисконсултско възнаграждение.

След като обсъди становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства и след служебна проверка за законосъобразност на обжалвания индивидуален административен акт на основание чл. 168 , ал.1 от АПК във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема следното:

Жалбата е процесуално допустима, подадена срещу административен акт, който по силата на чл. 118, ал. 1 от КСО, подлежи на съдебен  контрол в отклонение на чл. 145, ал. 2 от АПК, от лице с правен интерес от оспорване, в законоустановения срок. По същество жалбата е основателна. Съображенията за това са следните:

Със заявление № МП-10794 от 08.05.2015г., подадено до ТП на НОИ – Пазарджик Г.К.С. е поискал да му се отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО със зачитане недостигащ стаж по реда на КСО. Заявителят се е отказал с декларация от неоформения трудов стаж по трудова книжка през 31.05.1969г.-31.12.1969 г., а за времето от 01.01.2007г. като осамоосигуряващо се лице да се вземат данните от информационната система на НОИ за внесените осигурителни вноски.

Длъжностно лице с писмо с изх. № МП-10794/1/21.05.2015г. е уведомило г-н С. за нередовности/липсващи документи – заверена осигурителна книжка като самоосигуряващо се лице за периода 01.08.1999г. – 31.12.2006г.

На база на представените документи е определен  осигурителен стаж за периода от 31.05.1969г.-31.03.2015г. 37 години и 11 дни.

С писмо с изх. № 10794//9/27.08.2015г. лицето е уведомено за недостигащ стаж от 11 месеца и 19 дни, за които следва да внесе сума в съответен срок. След представена заверена осигурителна книжка за 2006г., на Г.С. се зачита осигурителен стаж на основание чл. 9, ал. 1, т. 4 от КСО, като отпада необходимостта от закупуване на осигурителен стаж. Въз основа на заявеното и събраната административна преписка ръководителят на пенсионно осигуряване е издал Разпореждане № ЕГН, № 1/прот. № N01397/23.10.2015г., с което е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО. Пенсията е определена в размер по чл. 70, ал. 7 от КСО, като е отказано да бъде изчислена в реален размер, тъй като не може да се  приложи разпоредбата на чл. 70, ал. 3 от КСО. Разпореждането е получено от неговия адресат на 11.11.2015г., който го е оспорил с жалба с вх. № 1012-13/27.01.2016г. пред директор на ТП на НОИ гр. Пазарджик.

По така депозираната жалба Директорът на ТП на НОИ Пазарджик е издал оспореното Решение № 1012-13//1 от 25.02.2016г. В него горестоящият административен орган е изложил фактическата обстановка, обсъдил е събраните доказателства, съотнесъл ги е към приложимите правни норми, направил е правни изводи. Счел е, че Г.К.С. не представя надлежен документ относно размера на осигурителния доход за упражнявана от него дейност като самоосигуряващо се лице, като този доход е реализиран след 31.12.1996г. - осигурителна книжка. Липсата на данни за надлежно внесени осигуровки и съответно заверен осигурителен стаж за период след 31.12.1996г. , а именно октомври, ноември, декември 1998г. и 01.08.1999г. – 31.12.2005г., свързан с дейността му като собственик на ЕТ „Маги-Г.С.”, води до невъзможно изчисляване на индивидуален коефициент за определяне на реалния размер на пенсията за ОСВ. На основание чл. 117, ал. 3 от КСО директорът на ТП на НОИ е оставил в сила разпореждане № ЕГН, № 1, прот. № N1397 от 23.10.2015г. на ръководителя на пенсионно осигуряване, с което е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 70, ал. 7 от КСО.

Решението е връчено на лицето на 01.03.2016г., като то е оспорило законосъобразността на административния акт с жалба чрез директора на ТП на НОИ гр. Пазарджик до Административен съд Пазарджик с вх. № 2103-12-4/14.03.2016г.

При тази фактическа обстановка съдът прави следните изводи:

С оглед установеното, съдът намира, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган по чл. 117, ал. 3, във вр. с ал. 1, т. 2, б „а“ от КСО.

Съдът счита възражението на оспорващия, че оспореното решение е издадено при пълна липса на мотиви, непосочване на фактическите и правни основания, за неоснователно. Административният акт е издаден, като същият съдържа всички императивно определени реквизити съгласно чл. 59 от АПК. Съдът счита, че решението не страда от порок – нарушение на административнопроизводствените правила и неспазване на установената форма.

Между страните не е спорен определеният и зачетен осигурителен стаж, както и че липсват внесени осигурителни вноски за периодите октомври, ноември, декември 1998г. и 01.08.1999г. – 31.12.2005г.

 

Спорът по делото е правен и е относно това дали процесните периоди октомври, ноември, декември 1998г. и 01.08.1999г. – 31.12.2005г., които са изключени при определяне осигурителния стаж и осигурителния доход, следва да са необходимо условие при определяне действителния размер на личната пенсията за осигурителен стаж и възраст.

При определяне действителния размер на пенсията релевантните факти по смисъла на чл. 70, ал. 3 и чл. 70а от КСО са осигурителният стаж и доходите за периодите, за които са внесени всички дължими осигурителни вноски.

Налице е действителен и зачетен от пенсионните органи общ осигурителен стаж – 38 години и 11 дни. За период октомври, ноември, декември 1998г. и 01.08.1999г. – 31.12.2005г. не са внесени осигурителни вноски, въпреки, че са подавани данъчни декларации. За времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски, лицето е осигурено. За периода, за който е полагал труд, но за които не е внесъл осигуровки, а е следвало да се внесат, следват правните последици на премахване на съответните периоди от механизма за изчисляване на размера на пенсията.

Ръководителят на пенсионно осигуряване е изпълнил процедурата по чл. 1, ал. 5 от НПОС и е уведомило лицето за неизправностите по заявлението. Когато в едномесечен срок от датата на уведомяването, нередовностите не са отстранени, а за пенсиите при прилагане на международен договор, по който Р България е страна, в двумесечен срок, длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО следва да издаде разпореждане въз основа на наличните редовни документи и по данните по чл. 5, ал. 4 , т. 1 от КСО. В настоящия случай след отстраняване на нередовностите относно представяне на заверена книжка за 2006 г., но непредставяне на заверена осигурителна книжка за октомври, ноември, декември 1998г. и 01.08.1999г. – 31.12.2005г., пенсионният орган не е изчислил окончателния размер на дължимата пенсия въз основа на наличните документи, а я е определил по чл. 70, ал. 7 от КСО.

Чл. 70, ал. 3 от КСО определя начина на изчисляване на индивидуалния коефициент, като правната норма не налага задължително включване на дохода след 01.01.1997г. за самоосигуряващите се лица. Правото на тази категория лица на лична пенсия за ОСВ е в зависимост от участието в осигуряването и не създава привилегии или недопустими ограничения. Изключването на осигурителния стаж и доход за годините, за които не са внасяни дължимите осигурителни вноски е санкцията, която трябва да понесе.

От тук и изводите на съда, че оспореният административен акт е издаден при несъобразяване с материалния закон. След като на лицето му е признат осигурителен стаж и ако същият отговаря на нормативните изисквания по чл. 68, ал. 1 от КСО, то несъмнено по отношение на него е налице доход, върху който са внесени осигурителни вноски и върху който следва да се изчисли индивидуалният коефициент по чл. 70, ал. 3 от КСО. Липсва нормативно основание за отказ да се изчисли отпуснатата лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в действителен размер, съгласно чл. 70, ал. 3 от КСО.

По делото е допусната поисканата от страна на жалбоподателя съдебно икономическа експертиза. Експертизата е приета, като се кредитира от съда по отношение на направения извод, че при изключване на периода, през който не са внасяни осигурителни вноски, може да се изчисли индивидуалният коефициент на лицето, както и че е налице осигурителен доход и осигурителен стаж, за които реално има внесени осигурителни вноски, както и че индивидуалният коефициент се изчислява с приложимост на разпоредбата на чл. 70, ал. 3 от КСО, на база наличните данни.

 

По изложените съображения Съдът счита, че оспореното Решение № 1012-12-13/25.02.2016 г.  на Директор на ТП на НОИ гр. Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № ЕГН, * /прот. № N01397 от 23.10.2015 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване, е незаконосъобразно.

В същия смисъл са е актуалната практика на Шесто отделение на Върховен административен съд по сходни и аналогични казуси: решение № 4187 от 11.04.2016 г. по административно дело № 8603/2015 г., решение № 4190 от 11.04.2016 г. по административно дело № 8596/2015 г., решение № 5484 от 10.05.2016г. по административно дело № 68/2016г., решение № 5731 от 14.05.2016г. по административно дело № 9153/2015г., решение № 6083 от 19.05.2016г. по административно дело № 9169/2015г., решение № 6269 от 26.05.2016 г. по административно дело № 8603/2015 г., решение № 6926 от 09.06.2016г. по административно дело № 12695/2015г., решение № 7036 от 13.06.2016г. по административно дело № 12630/2015г. и др.

С жалбата, както и в съдебно заседание и в защитата по същество на спора, от страна на оспорващия се иска от съда да отмени решението на директора на ТП на НОИ гр. Пазарджик като нищожно, алтернативно като незаконосъобразно. Съдът счита, че установеното несъобразяване на решението с материалния закон води до неговата незаконосъобразност, но същото не страда от такъв съществен порок, който да води до неговата нищожност.

Тъй като естеството на оспорения административен акт не позволява решаване на въпроса по същество, съдът следва да изпрати преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

С оглед изхода на спора и своевременно поискано присъждане на разноски по делото, същите са дължими от страна на ответника, издал оспорения акт – чл. 143, ал. 1 от АПК. По делото е представен списък по чл. 80 от ГПК и приложен договор за правна защита и съдействие, като разноските се установяват в размер на 900 лева /650 лева адвокатско възнаграждение и 250 лева за СИЕ/. От страна на процесуалния представител на ответника е направено своевременно възражение по чл. 78, ал. 5, във връзка с чл. 144 от АПК. Съдът счита възражението за основателно, тъй като делото не е с фактическа и правна сложност, няма усложнения в хода на съдебното производство, което се е състояло от две заседания, като адвокатската защита е уговорена за първа инстанция, с оглед на което същото следва да бъде възложено в тежест на ответника в размер от 350 лева, съгласно чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пазарджик

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 1012-12-13/25.02.2016 г.  на Директор на ТП на НОИ гр. Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № ЕГН, * /прот. № N01397 от 23.10.2015 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване.

ИЗПРАЩА преписката на ТП на НОИ - гр. Пазарджик за издаване на акт, съобразно указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА ТП на НОИ Пазарджик да заплати на Г.К.С. ***, разноските по делото в размер на 600лв.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

                                                       

Съдия:/П/