Р е ш е н и е

 

№ 531/18.10.2016г.

 

гр. Пазарджик

 

 

в името на народа

 

 

Административен съд Пазарджик, ІV-ти състав, в открито заседание на двадесети септември, две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСКО НАНЕВ

 

 

при секретаря Д.Г. и с участието на прокурора Стефан Янев, като разгледа докладваното от съдия Нанев административно дело № 352, по описа на съда за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 и следващите от АПК.

Делото е образувано по искова молба на Р.С. ***, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София. Цената на иска е посочена в исковата молба – 5000 лева.

Ищецът твърди, че е постъпил в затвора в Пазарджик през март 2015 г. за изтърпяване на наказание лишаване от свобода. Бил е настанен в килия № 905, в девети отряд и е прекарал в нея до 09.12.2015 г. Твърди че в тази килия са били двама човека, но тя е с обща площ 5 кв. м. или по 2,5 кв. м. на човек. Като се приспадне площта, заета от леглата и мебелите се получава, още по-малка площ. Отделно от това в килията няма тоалетна.

Счита че описаната ситуация нарушава правата му по чл.3 от ЕСПЧ. Развиват се съображения в тази насока. Счита че тези обстоятелства са му причинили неимуществени вреди – обида, огорчение, притеснения, възмущение, уронва човешкото му достойнство, поражда страх, незащитеност и малоценност, които вреди оценява на 5000 лева и претендира тези неимуществени вреди от ГДИН.

Впоследствие, на 03.05.2016 г., с вх. № 2100, от процесуалния представител на ищеца – адв. С., е постъпила молба, с която същият прави изменение на иска, като е увеличил същия от 5000 лева на 7550 лева, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба и моли искът да се счита предявен за сумата от 7550 лева, ведно със законовите лихви от датата на завеждане на исковата молба в съда до крайното изплащане.

Ответникът – ГД „ИН“ оспорва предявения иск. В писмени бележки твърди, че условията в Затвора гр. Пазарджик отговарят на минимално изискуемите такива в чл.20 и следващите от ПП ЗИНЗС. От представените доказателства не може да се направи недвусмислен и обективен извод за претърпени неимуществени вреди от ищеца в резултат на незаконосъобразно бездействие от страна на затворническата администрация. Намира иска за неоснователен и недоказан, поради което моли съда да го отхвърли и да осъди ищеца да заплати на ГД „ИН“ юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на иска. Предлага съдът да отхвърли исковата молба.

Административен съд Пазарджик, IV-ти състав, след като взе предвид наведените в исковата молба доводи, изразеното становище на ответника и на прокурора, и се запозна с приетите по делото гласни и писмени доказателства, намира следното:

Съгласно справка с изх. № 2503/27.06.2015 на Началника на Затвора гр. Пазарджик, ищецът Р.С. е изтърпявал наказание лишаване от свобода в Затвора Пазарджик. Постъпил е на 17.07.2014 г., когато е бил преведен от Затвора гр. Пловдив. С протокол № 7/08.12.2015 г. на комисията по изпълнение на наказанията, режимът му е заменен от строг в общ и е настанен в ЗО Пазарджик на същата дата. Престоява в общежитието до 03.05.2016 г., когато е преведен в ЗО от открит тип при Затвора гр. Пловдив. Престоят му затвора е бил в спални помещения №№ 806, 909, 905 и в ЗО стая № 7. В помещения № 806 и № 909 е имало санитарен възел, в № 905 е имало мивка с течаща вода, а е нямало тоалетна и в стая № 7 на ЗО е имало баня с тоалетна с площ от 3,60 кв. м. Съответно площта на спалните помещения е била 21,85 кв. м., като броя на лишените от свобода е бил 7; 24,05 кв. м. при брой лишени от свобода 10; 6,26 кв. м. при брой лишени от свобода 2 и 12,92 кв. м. при брой лишени от свобода 3. Непосредствено до спално помещение № 905 е имало обща тоалетна с умивалня, до която достъп имат всички лишени от свобода от 06:00 часа до 20:30 часа, когато килиите са отключени. Лишеният от свобода С. е бил настанен в килия № 905 по негова молба и е престоял там до преместването му в ЗО Пазарджик.

Разпитаният по делото като свидетел С. – изтърпяващ наказание „Лишаване от свобода“ в същото отделение на затвора, е дал показания, че познава Р.С. от затвора бегло. Не са били в една килия. Смята, че той е бил в седма, а ищецът в девета. Ищецът е бил и в пета килия, в която сега в момента е свидетелят. Свидетелят е в Затвора Пазарджик от четири години, бил е в седма стая, писал е три пъти молби да бъда прехвърлен в пета стая, понеже там са двама човека и за него е по-спокойно и по тоя начин са го прехвърлили там. За лишените от свобода има обща тоалетна, в самата килия няма. Твърди, че познава ищеца по физиономия, не са разговаряли често помежду си, намирали са се в различни стаи, ищецът си е ходил на работа.

След преценка на събраните по делото доказателства и съобразявайки доводите на страните, съдът приема от правна страна следното:

Исковата молба е допустима. Ищецът е аргументирал твърдението си, че претенцията му за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди се основава на незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица в затвора в гр. Пазарджик, което с оглед разпоредбата на чл.204, ал.4 от АПК се установява при разглеждане на спора по същество от съда, пред който е предявен искът за обезщетението. За основателността на иска е необходимо да се установи налице ли са незаконосъобразни действия и бездействия на органите на администрацията, от които да са последвали вреди за ищеца. Съгласно разпоредбата на чл.203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Основателността на иска с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразно действие или бездействие на орган или длъжностно лице на затворническата администрация при или по повод на изпълнение на административна дейност, установени по съответния ред; вреда от такова действие или бездействие; причинна връзка между действието или бездействието и настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на ответника по посочения ред.

В проведеното исково производство не бяха установени незаконосъобразни действия или бездействия на администрацията на затвора, които да имат за последица унижаването на човешкото достойнство на ищеца. Съгласно чл.20, ал.3 от ПП ЗИНЗС на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода. В заведенията от закрит тип ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения.

Действително по делото се установи, че в спално помещение № 905 в Затвора гр. Пазарджик не е бил налице санитарен възел за исковия период. По същото време обаче е била създадена от затворническата администрация организация за осигуряване на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, съгласно представената справка от началника на Затвора Пазарджик и свидетелските показания.

Видно от изложеното, ищецът не е бил лишен от постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода по начин, който да накърнява неговото човешко достойнство.

Видно от представената справка, квадратурата на помещенията, които е обитавал, не е била в размер, който да накърнява неговото достойнство или пък да сочи на нечовешко отношение.

Следователно не е налице незаконосъобразно бездействие на затворническата администрация, изразяващо се в неосигуряване на санитарно-хигиенни условия през исковия период.

По отношение на причинната връзка:

Доколкото в настоящото производство по реда на чл. 203, ал. 4 от АПК не бе установено незаконосъобразно действие или бездействие на ответника, причинна връзка е безпредметно да бъде обсъждана и следва да се приеме, че също не е налице.

При определяне на фактическия състав на отговорността, при липса на който и да е от елементите му не може да се реализира отговорността на ГД „ИН“.

Мотивиран от всичко изложено дотук, съдът намира, че искът следва да бъде оставен без уважение, като неоснователен и недоказан, без да се обсъжда размерът на претендираните вреди.

По изложените съображения искът следва да бъде отхвърлен изцяло.

Предвид изхода на делото, съдът намира, че ищецът следва да бъде осъден да заплати на ГДИН София юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева, тъй като страната е била представлявана от юрисконсулт и е направено и такова искане в писмените бележки, които са представени в определения от съда срок.

Воден от горното и на основание чл.172, ал.2, предл.четвърто от АПК, Административен съд Пазарджик, ІV-ти състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на Р.С. ***, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София.

ОСЪЖДА Р.С. ***, да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ София, юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 (триста) лева.

Решението ПОДЛЕЖИ на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС.

 

 

                                                        Съдия: /П/