Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 340/28.6.2016г.

             

гр. Пазарджик

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд Пазарджик, в открито заседание  на първи юни, две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

 

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИАНА ШОТЕВА

                                       ЧЛЕНОВЕ:  1. ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА

2. ВАСКО НАНЕВ

 

                                                           

при секретаря Т.С. и с участието на прокурора Паун Савов, като разгледа докладваното от съдия Нанев касационно административнонаказателно дело № 380, по описа на съда за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с гл.ХII от АПК.

С решение от 16.03.2016 г., постановено по НАХД № 2233, по описа за 2015 год., Районен съд Пазарджик е потвърдил Наказателно постановление № КГ-1337/28.09.2015 г. на заместник-председателя на Държавна агенция по метрологичен и технически надзор (ДАМТН), с което на „Пако“ АД, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул. „Г. Г.“ № , ет. , представлявано от С. Г. К., е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лева, на основание чл.34, ал.2 от Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ) и са възложени разходите за вземане и изпитване на пробата в размер на 845 лева.

Недоволно от така постановеното решение търговското дружество е подало касационна жалба чрез процесуалния си представител адв. В.. В жалбата се твърди, че решението на първостепенния съд е незаконосъобразно, постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон, както и наложеното наказание е явно несправедливо. Развиват се подробни съображения в тази насока. Иска се от административния съд да отмени решението на районния съд и да постанови ново, с което да отмени НП, алтернативно се иска делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Ответникът по касационната жалба – ДАМТН, редовно призована, не изпраща представител, не заявява становище по жалбата.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. В решението си въззивният съд е изложил подробна фактическа обстановка, която се подкрепя от всички събрани по делото доказателства и предвид на това съвсем основателно е приел, че дружеството е осъществило вмененото му административно нарушение.  Прокурорът счита, че твърдените материалноправни и процесуалноправни нарушения са неоснователни. За значителна част от тях е налице отговор в съдебното решение. Предлага административният съд да остави в сила решението на районния съд.

Съдът, след като се запозна с доказателствата, събрани в производството пред районния съд и със становищата на страните, намира следното:

За да потвърди обжалваното НП, Районен съд Пазарджик е приел  в мотивите си следното:

На 04.03.2015 г., в гр. Пазарджик, при извършване на проверка от служители на ДАМТН в обект – бензиностанция, управлявана от „Пако“ АД, находяща се в с. Мало Конаре, местност Градището, е била взета контролна и арбитражна проба от течно гориво автомобилен бензин 95Н от бензиноколонка № 3, за което бил съставен протокол за проверка и вземане на проба от течно гориво. При проверката било установено, че горивото, доставено в количество 2335 литра по фактура № 0000014005/18.02.2015 г. и наличното количество от 2926 литра се разпространява на пазара с декларация за съответствие, издадена от „Лукойл“ ЕООД за Партида № 0033 в количество 3500 тона. След изпитване на контролна проба в стационарната изпитвателна лаборатория за горива, смазочни материали и присадки към ДАМТН-ГДККТГ, бил издаден Протокол от изпитване № С-0057-1/10.03.2015 г. На основание изготвения протокол от изпитване, била извършена експертиза и изготвен констативен протокол на 10.03.2015 г., съгласно който автомобилният бензин по показател „дестилационни характеристики“ не съответства на изискванията за качество. Протоколът от изпитване и констативният протокол били връчени на дружеството. С оглед изпитване на контролните проби е прието от административния орган, че е налице несъответствие на разпространяваното течно гориво по посочения показател. В срока и на основание чл.22, т.9 от НИКТГУРНТК търговското дружество е оспорило резултатите от изпитването на контролните проби с искане за изпитване на арбитражната проба. В резултат на проведената арбитражна процедура, бил издаден Протокол за изпитване № 368СН/31.03.2015 г. от Изпитвателен център „Сейболт-България“. Въз основа на издадения протокол, била изготвена експертиза за съответствие на течното гориво за качество след арбитражното изпитване. Резултатите потвърдили изследването на контролните проби, а именно че продуктът не съответства на изискването за температура на край на кипене. По показател „дестилационни характеристики“ продуктът не съответствал на изискванията за качество. Бил съставен АУАН за извършеното нарушение, като административнонаказващият орган е издал НП, в което е приел, че дружеството е разпространител и е осъществило състава на административно нарушение по чл.8, ал.2 от ЗЧАВ, във връзка с чл.6, т.1 от Приложение № 1 на НИКТГУРНТК, тъй като е разпространявало на пазара течно гориво, несъответстващо на изискванията за качеството. Наложена е, на основание чл.34, ал.2 от ЗЧАВ, минималната предвидена за това нарушение в закона имуществена санкция в размер на 10 000 лева.

Районният съд е приел, че при съставянето на акта и издаване на НП не са допуснати процесуални нарушения и административнонаказващият орган правилно е определил правната квалификация на административното нарушение по чл.34, ал.2 от ЗЧАВ, във връзка с чл.8, ал.2 от същия закон. В случая по делото е установено, че разпространяваното от „Пако“ АД течно гориво – автомобилен бензин А95Н, по показател „дестилационни характеристики“ и въз основан а получените резултати не съответства на изискванията за качество, регламентирани в Наредбата. При извършената проверка на НП съдът не е установил да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обосновават неговата отмяна. Изрично е посочил, че в случая става въпрос за санкционирано юридическо лице, като отговорността е обективна, безвиновна, поради което не е необходимо доказване на вина по отношение на нарушителя. Извършеното административно нарушение е формално и за да е налице изпълнително деяние – разпространение, е достатъчно наличието на горивото в бензиноколонката на бензиностанцията. Обсъдил е възраженията в жалбата относно процедурата по вземане на проби, като въз основа на събраните гласни доказателства и административната преписка е приел, че при вземане на пробата не са допуснати нарушения на процедурата. Приел е за правилно налагането на имуществена санкция в предвидения от закона минимален размер.

Тези изводи на районния съд са правилни и се споделят изцяло от настоящата съдебна инстанция.

Правилно районният съд  е преценил, че в процедурата по издаване на наказателното постановление не е допуснато съществено процесуално нарушение, което да опорочава проведеното административнонаказателно производство. Настоящият съдебен състав намира, че извършителят на нарушението – търговско дружество, е разпространявало течни горива. Това е така, тъй като съгласно § 1, т.23 от ДР на ЗЧАВ, разпространението на течните горива е движението на течните горива по веригата от производител, съответно от вносител, до крайния разпространител, вкл. транспортиране, предоставяне на складови услуги и съхранение на течни горива в местата по чл.3, ал.1, т.5 от Закона, като в същия текст са включени и бензиностанциите.

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства от кръга на подлежащите на доказване, Административен съд Пазарджик приема, че доводите на касационния жалбоподател не се подкрепят от доказателствата по делото и релевираните в жалбата отменителни основания не са налице.

По изложените съображения и с оглед извършената служебна проверка по чл.63, ал.1 от ЗАНН във вр. с чл.218, ал.2 от АПК, съдът не констатира други пороци на обжалваното решение, отнасящи се до неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, поради което намира, че същото следва да бъде оставено в сила.

Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК, Административен съд Пазарджик, ХІ състав,

 

 

Р Е Ш И:

 

 

ОСТАВЯ в сила решение от 16.03.2016 г., постановено по НАХД № 2233, по описа за 2015 год. на Районен съд Пазарджик.

Решението е окончателно.

 

 

                                                                                     Председател:/П/

 

                                                                                              Членове: 1./П/

 

                                                                        2./П/