Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 512/10.10.2016г.

 

гр. Пазарджик,

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Пазарджик – Х административен състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети септември, две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МАРИАНА ШОТЕВА

                                           ЧЛЕНОВЕ:

1. ВАСКО НАНЕВ
2. ХРИСТИНА ЮРУКОВА

 

 

При секретар

А.М.

и с участието

на прокурора

ЖИВКО ПЕНЕВ

изслуша докладваното

от съдия

МАРИАНА ШОТЕВА

по к.н.а.х. дело516 по описа на съда за 2016 г.

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.

Делото е образувано по касационна жалба на Д. Запрянов С. *** , чрез адв.Р. против решение № 262/16г. постановено по н.а.х. дело № 699/16 г. по описа на Районен съд гр. Пазарджик. С обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление № 16-0340-000105/ 29.02.2016 г. на  началника на РУП Септември при ОД МВР Пазарджик, с което на Д.С.С. е наложена на основание чл.638 ал.1 т.1 вр.чл.461 т.1 от КЗ глоба в размер на 250 лв.

В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, необосновано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Моли се да бъде постановено решение, с което да се отмени изцяло обжалваното пред първоинстанционния съд наказателно постановление. В съдебно заседание касаторът редовно призован не се явява и не се представлява.

Ответникът по касационната жалба – РПУ Септември при ОД на МВР гр. Пазарджик, редовно призовани, не се явяват и не вземат становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на Районен съд гр. Пазарджик е правилно и законосъобразно и моли да бъде оставено в сила.

Административен съд - Пазарджик, като взе предвид доводите на страните и посочените касационни основания, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С решението си Районен съд гр. Велинград е потвърдил Наказателно постановление № 16-0340-000105/ 29.02.2016 г. на  началника на РУП Септември при ОД МВР Пазарджик, с което на Д.С.С. е наложена на основание чл.638 ал.1 т.1 вр.чл.461 т.1 от КЗ глоба в размер на 250 лв.  Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът правилно е възприел фактическата обстановка по делото, а именно, че на  19.02.16г. св. С. - мл. полицейски инспектор в РУП Септември се отзовал с колегата си Н. П. на сигнал за ПТП в гр. Белово , ул. Юндола. На място полицаите установили, че автомобил *** с peг. № ***  бил изпаднал в коритото на река Яденица. Водачът бил вече излязъл от автомобила и разказал, че бил в автомобила, тъй като търсел нещо в купето и автомобилът , необезопасен за движение на собствен ход, потеглил и изпаднал в коритото на реката. Последвала документална проверка, която установила самоличността на водача в лицето на касатора, който бил и собственик на автомобила, но като такъв не бил сключил ЗЗГО за  него. Поради това и на водача бил съставен акт за нарушение по чл. 483, ал.1 от КЗ, който той отказал да подпише при предявяването. Отказът е оформен с имената и подписа на свидетел. Касаторът отказал и да получи екземпляр от акта, който отказ също е оформен с  подпис на свидетел.Въз основа на акта било издадено и процесното наказателно постановление.

 

При постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд правилно е приел, че е осъществен съставът на административното нарушение на чл.483,ал.1,т.1 от КЗ. Нарушението е безспорно установено от събраните по делото писмени и гласни доказателства. В мотивите на постановеното решение районният съд е обсъдил подробно и задълбочено както представените писмени доказателства, така и показанията на разпитаните по делото свидетели.Обстоятелството, че в АУАН е посочена като нарушена разпоредбата на чл.483,ал.1 КЗ, без да е посочена конкретната хипотеза не е нарушило правото на защита на кастора, тъй като изрично в НП е посочено , че е нарушена разпоредбата на чл.483,ал.1,т.1 КЗ. Не става въпрос за разминаване между АУАН и НП а за прецизиране на нарушената правна норма.Неоснователно е направеното възражение от кастора, че в АУАН и в НП били посочени различни места на извършване на нарушението- напротив в АУАН е посочено гр.Белово, ул.“Тодор Каблешков“ пред сградата на В и К , а в НП е посочено отново гр.Белово , ул.“Тодор Каблешков“ но е добавено на път „автомагистрала №А-5“, което се установи , че се изписва при въвеждане на координатите на нарушението.Съдът счита, че с оглед характера на извършеното нарушение , обстоятелството къде точно на ул.“Тодор Каблешков „ в гр.Белово е извършено нарушението, не води до нарушаване правото на защита на касатора. В тази връзка настоящият касационен състав изцяло споделя изложените съображения, с които е потвърдено наказателното постановление.

Неоснователно е направеното възражение в касационата жалба, че обжалваното решение е постановено при нарушение на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, което е съществено и е самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление. Първоинстанционният съд в оспореното решение е отговорил на всеки един от повдигнатите с жалбата въпроси, включително и на този, като правилно е приел, че изложените в обстоятелствената част на АУАН и НП факти по никакъв начин не са въвели в заблуждение нарушителя относно предявеното му административно нарушение. С оглед на това касационната инстанция намира, че не е налице съществено процесуално нарушение, тъй като не се пораждат съмнения относно наличието на трите основни предпоставки в административнонаказателния процес – нарушение, нарушител и вина, нито пък нарушава правото на защита на нарушителя. Описаното нарушение както в АУАН, така и в обжалваното наказателно постановление е конкретизирано в достатъчна степен, поради което не е нарушено правото на защита на жалбоподателя.

В решението на районния съд е застъпено и становище по отношение на размера на наложената административна санкция, като е прието, че административният орган се е съобразил с изискванията на чл. 27, ал. 1 от ЗАНН, като е наложил на нарушителя санкция в посочения размер – а именно 250 лв., като се е съобразил , че касатора е собственик на автомобила.

При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му. Решението на Районен съд гр. Пазарджик следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба като неоснователна - без уважение.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Административен съд – Пазарджик

 

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 262/11.05.2016 г., постановено по н.а.х. дело № 699/2016 г. по описа на Районен съд гр. Пазарджик.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/                     

 

                   ЧЛЕНОВЕ: 1./П/

 

                                        2./П/