Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 636/16.11.2016г.

 

гр. Пазарджик,

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Пазарджик – ІІІ – административен състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети октомври, две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА

 

 

 

 

при секретар

Янка Вукева

и с участието

на прокурора

Ангел Панков

изслуша докладваното

от съдия

ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА

по адм. дело № 698 по описа на съда за 2016 г.

                                                  

Производството е по реда на чл. 203 от АПК, във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ и е образувано по искова молба на Н.В.С., с ЕГН ********** *** против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София, с искане да му се изплати сума в размер на 6 000 лв. за неимуществени вреди за времето от 17.02.2016 г. до 16.08.2016 г., ведно със законовите лихви, считано от 17.02.2016 г. до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че по време на изтърпяване на наказание „Лишаване от свобода“ в Затвора Пазарджик ищецът е бил поставен в нечовешки и унизителни условия, третиран е жестоко. Настанен е бил в пренаселена килия, която била мръсна, без достъп до чист въздух и светлина и без баня. Твърди се, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в обида, огорчение, битови неудобства, неравно  третиране. Бил принуден да търпи и върши неща, противни на волята му. Моли се да бъде уважен искът му за сумата от 6 000 лв. Претендира и направените по делото разноски.

В съдебно заседание, ищецът се представлява от адв. С., който моли искът да бъде уважен изцяло. Счита, че размерът на иска е съобразен с принципа на справедливост – чл. 52 от ЗЗД, практиката на ЕСПЧ и ВАС.

За ответника се явява юрисконсулт Ч., който оспорва иска и моли да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Счита, че в хода на съдебното производство са останали недоказани твърденията на ищеца за причинените му вреди, вследствие на незаконосъобразни действия или бездействия на служители на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.  

Представителят на Окръжна прокуратура Пазарджик счита предявения иск за частично основателен  по отношение на неговия размер.

Административен съд – Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

По делото е представена справка, от която е видно че ищецът е постъпил в Затвора Пазарджик на 17.02.2016 г., където е настанен в Приемно отделение в спално помещение № 206 и пребивава там до 07.03.2016 г. Спално помещение № 206 е с площ от 13,5 кв. м. и капацитет 6 легла, със собствен санитарен възел. В същия период броят на осъдените, настанени в него, е варирал от 4 до 6 човека. От справката се установява, че от 08.03.2016 г. до 25.05.2016 г. е настанен в Пето отделение спално помещение № 503 с площ от 21,07 кв. м. и капацитет от 8 легла. В същия период броя на осъдените настанени в него е варирал от 5 до 7 човека. Спалното помещение има собствен санитарен възел и е обособено за настаняване на лишени от свобода със специфични нужди. В периода от 26.05.2016 г. до 03.06.2016 г. по молба на ищеца същият е преместен в Четвърто отделение, спално помещение № 402 с площ 43,92 кв. м. и капацитет 18 легла. В същия период са настанени 17 човека. Спалното помещение има собствен санитарен възел. В периода от 04.06.2016 г. до 15.08.2016 г. е настанен в спално помещение № 404 с площ 40 кв. м. и капацитет 16 легла. В същия период броят на осъдените, настанени в него, е варирал от 11 до 15 човека. Спалното помещение има собствен санитарен възел. На 16.08.2016 г. лишеният от свобода С. е освободен от Затвора поради изтърпяване на присъдата.

По делото е разпитан като свидетел И.Д.И., чиито показания съдът възприема като непротиворечиви и съответстващи на събраните по делото писмени доказателства. Свидетелят е заявил пред съда, че с ищеца Н.С. са пребивавали заедно около 1 месец в килия № 404. В килията имало тоалетна и мивка, но хигиената била изключително лоша. Същата била обитавана от мишки, дървеници и хлебарки. Стените били олющени, прозорците – счупени, като от един месец се окачвало да бъдат поправени. Помещението било пригодено за 20 човека. Хигиената се поддържала от лишените от свобода, за което се раздавали препарати като кислол, прах и белина.

Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните правни изводи:

         Предявеният иск е с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ, който регламентира отговорността за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на държавни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.

Предвид очертания от ищеца предмет на иска, се претендират  неимуществени вреди изразяващи се в обида, огорчение, битови неудобства, неравно третиране, както и лишеният от свобода е бил да принуден да върши неща, противни на волята му.

Така предявеният иск, съдът счита за частично основателен.

За да бъде доказана основателността на иск по чл. 203 от АПК във във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ е задължително наличието на следните предпоставки, които трябва да са в кумулативна връзка: причинена вреда; незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнението на административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилата вреда.

Безспорно по делото е установено, че лишеният от свобода Н.В.С. *** на 17.02.2016 г., като е бил настанен в Приемно отделение в спално помещение № 206. В периода до 16.08.2016 г., когато е освободен от затвора, последователно е пребивавал в спални помещения с №№ 503, 402 и 404. От представената справка от Затвора Пазарджик /л. 20/ е видно, че посочените по-горе спални помещения са с квадратура, която не съответства на настанените в тях лишени от свобода. Същите са пренаселени, като на един лишен от свобода се пада средно по около 2,60 кв. м. Така например, спално помещение № 206 е с площ от 13,5 кв. м., а броят на настанените в него лица варила от 4 до 6 човека.  В спално помещение № 503 с площ от 21,07 кв. м. се помещавали до 7 човека. В спално помещение № 402 с площ от 43,92 кв. м., в периода в който там е бил настанен ищецът, е имало общо 17 човека. В спално помещение № 404 с площ от 40 кв. м. са били настанени общо 15 човека.

Освен това, от разпита на допуснатия по делото свидетел безспорно се установява, че помещение № 404, в което ищецът е изтърпявал наказание „Лишаване от свобода“ е с лоши хигиенни и битови условия – помещението е обитавано от дървеници, мишки и хлебарки, със счупени прозорци, които повреди повече от месец не са отстранени.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС осъдените не могат да бъдат подлагани на изтезания на жестоко и нечовешко отношение. Съгласно чл. 3, ал. 2, т. 2 и т. 3 от същия закон за изтезания, жестоко и нечовешко отношение се смятат: 2. умишлено поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи се в лишаване от достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможности за човешко общуване и други виновно извършени действия или бездействия, които могат да причинят увреждане на здравето; 3. унизително отношение, което уронва човешкото достойнство на осъдения, принуждава го да върши или да приеме действия против волята си, поражда чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Разпоредбите на чл. 3 и на чл. 43, ал. 2 и ал. 4 от ЗИНЗС са законови гаранции за съществуването на нормална битова среда в местата за лишаване от свобода. Тези разпоредби са действали през процесния период, което е основание за преценка във всеки конкретен случай при предявен иск за обезщетение на това основание доколко тези законови гаранции са реализирани в конкретната битова среда на конкретното място, където ищецът изтърпява наказанието си лишаване от свобода.

Относима към спора е и друга материалноправна разпоредба на чл. 3 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, която е ратифицирана от България през 1992 г. и съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България е част от вътрешното право на страната и има предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които й противоречат. Според посочената разпоредба от Конвенцията никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание. 

 В случая е налице незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на ответника ГД "Изпълнение на наказанията", защото органите, на които е възложено да осъществяват ръководство и контрол върху дейността по изтърпяване на наложено с присъда наказание са длъжни да осигуряват на осъдените лица такива условия, които да не създават предпоставки за увреждане на психическото им здраве, нито на човешкото им достойнство. Аргумент в тази насока са разпоредбите на чл. 3 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи и чл. 29, ал. 1 от Конституцията на Република България, според която никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, нечовечно или унижаващо отношение. Поради това следва да се приеме, че основно задължение на упражняващия ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода държавен орган - ГД "Изпълнение на наказанията" - е да следи и да предотвратява всяко унижаване на човешкото достойнство на лицата, чиято лична свобода е ограничена с наложеното им наказание. Същият нормативен регламент подробно е развит и в цитираните по-горе в настоящото решение разпоредби на чл. 3, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗИНЗС.

Конкретно установените факти по делото относно пренаселеността в килиите, както и лошите битови условия в спалните помещения водят до извода, че битовите условия в затвора създават предпоставки за увреждане на психическото здраве на лишените от свобода, създават предпоставка за уронване на човешкото им достойнство. Тези неблагоприятни условия, освен пряко водещи до унизително и недостойно отношение към лишените от свобода, водят и до извода за заплаха за здравето им поради липса на осъществени елементарни хигиенни стандарти.

Предвид тези доказателства настоящата инстанция намира исковата претенция за обезщетение за понесени неимуществени вреди вследствие от незаконосъобразно бездействие от страна на затворническата администрация, за частично основателна, по отношение на претендирания размер на обезщетението. В случая бездействието е осъществено от длъжностни лица на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", който е и надлежният ответник съгласно чл. 205 от АПК.

По отношение на размера на дължимото обезщетение, при спазване на принципа на съразмерност между установените факти и действията на страните, настоящата инстанция намира, че съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението следва да бъде определено по справедливост. Ето защо и с оглед характера на деянието извършено от служителите на ответника, естеството и степента на претърпените морални страдания, както и времето на престой на ищеца в тези условия – от шест месеца, съдът счита, че справедливото обезщетение е в размер на 800 лева, за целия период. В този размер искът следва да бъде уважен, а в останалата част същият следва да се отхвърли.

С оглед изхода на делото и предвид разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, при частично уважен иск ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски за внесена държавна такса в размер на 10 лв.  

Воден от горното, Административен съд – Пазарджик, ІІІ състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София да заплати на Н.В.С., с ЕГН ********** *** обезщетение за причинени от незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица на същата неимуществени вреди в размер на 800 /осемстотин/ лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на иска, до окончателното изплащане на сумата.

 ОТХВЪРЛЯ иска на Н.В.С., с ЕГН ********** *** против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" в останалата част до предявения размер от 6000 /шест хиляди/ лева.

ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София да заплати в полза на Н.В.С., с ЕГН ********** *** направените по делото разноски за внесена държавна такса в размер на 10 /десет/ лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

 

 

                                                                 СЪДИЯ: /п/