Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 620/11.11.2016г.

 

гр. Пазарджик,

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Пазарджик – Х – административен състав, в открито съдебно заседание на дванадесети октомври, две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МАРИАНА ШОТЕВА

                                           ЧЛЕНОВЕ:

1. ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА

2. ГЕОРГИ ВИДЕВ

 

 

При секретар

Д.Г.

и с участието

на прокурора

Стефан Янев

изслуша докладваното

от съдия

МАРИАНА ШОТЕВА

по к.н.а.х. дело № 712 по описа на съда за 2016 г.

                                                  

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 208 и сл. от АПК. Делото е образувано по касационна жалба на П.Х.В. *** подадена чрез адв. П. *** против решение №442 от 25.07.2016 г., постановено по н.а.х. дело № 383/2016 г. по описа на Районен съд гр. Пазарджик.

С обжалваното решение е потвърдено наказателно постановление № ЗМВР- 84/08.12.2015 г., издадено от Началника на РУ- Септември при ОД на МВР- Пазарджик, с което на П.Х.В., с ЕГН- **********, с адрес *** за нарушение на чл.64 ал.4 от ЗМВР на основание чл.257 ал.1 от ЗМВР му е наложена глоба в размер на 150 /сто и петдесет/ лева.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. Иска се отмяна на решението, както и да се отмени издаденото наказателно постановление. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. П., който по изложени съображения моли съда да уважи подадената жалба и отмени решението на районния съд като неправилно и незаконосъобразно.  

Ответникът – РУ Септември при ОД на МВР гр. Пазарджик, се представлява от гл. инспектор С. Б., който счита подадената касационна жалба за неоснователна, поради което моли съда да остави в сила оспореното решение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик счита, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно, поради което моли да бъде оставено в сила.

Административен съд - Пазарджик, като взе предвид доводите на страните и посочените касационни основания, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства районният съд е приел, за установена следната фактическа обстановка: На 24.11.2015 г. около 13,40 часа в с. Голямо Белово, обл. Пазарджик, ул. „Юндола“, касаторът не е изпълнил отправеното му писмено полицейско разпореждане да не възпрепятства принудителното изпълнение на Заповед № 197/2015 г. на кмета на Община Белово за премахване на незаконен строеж на двуетажна сграда № 2 с идентификатор 03592-5282 по КККР на гр. Белово, както и е пречел на полицейските органи да изпълняват задълженията си по служба, с което е нарушил чл. 64, ал. 4 от ЗМВР. Въз основа на така направените констатации е съставен АУАН, а впоследствие е издадено и обжалваното наказателно постановление, за нарушение на чл. 257, ал. 1 от ЗМВР.

При така установеното от фактическа страна, районният съд е приел за безспорно установено и доказано извършеното от жалбоподателя административно нарушение, като е счел, че правната квалификация на нарушението правилно е определена от наказващия орган.

Касационната инстанция намира за неправилни изводите на районния съд поради следното:

Видно от представените по делото доказателства при съставяне на АУАН е допуснато съществено процесуално нарушение по отношение на връчването му, което нарушава правото на защита на жалбоподателя.  Съгласно разпоредбата на чл. 43, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН актът след съставянето му се предявява на нарушителя, за да се запознае със съдържанието му и го подпише, като ако последният откаже да го подпише, това се удостоверява чрез подписа на един свидетел. Колко важна е процедурата по лично предявяване на акта сочи разпоредбата на чл. 52, ал. 2 от ЗАНН, която гласи, че в случай, че актът не е бил предявен на нарушителя, наказващият орган го връща веднага на актосъставителя, респ. не издава наказателно постановление. Процедурата по предявяване на АУАН изисква лично присъствие на нарушителя при наличие на вече съставен акт и се изразява в приканването му да се запознае със съдържанието на акта и го подпише. В конкретния случай съставеният АУАН е предявен на нарушителя, който е отказал да го подпише, който отказ е удостоверен с посочване на трите имена и подписа на свидетел. Не е спазена обаче процедурата по връчване на препис от акта, както и лицето не е уведомено, че в тридневен срок може да направи възражение. Процедурата по връчване на акта е различна от тази на предявяването и води до различни правни последици за нарушителя. Фактът, че АУАН е предявен на нарушителя да се запознае със съдържанието му, не изключва задължението на органа да връчи препис от него срещу подпис. Нередовното връчване на препис от акта винаги засяга правото на защита на лицето, уличено за нарушител и е съществено нарушение, което е основание за отмяна на наказателното постановление. В този случай е неприложима разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, която допуска наказателно постановление да се издаде само когато е налице нередовност в реквизитите на самия акт, но не и в процедурата по неговото предявяване и връчване.

          За пълнота следва да се отбележи, че в тази връзка неправилно в оспореното решение първоинстанционният съд е приел, че е спазена процедурата по връчване на препис от акта на жалбоподателя, съгласно чл. 43, ал. 5 от ЗАНН, предвид показанията на свидетелката Л., която е посочена като свидетел, удостоверяващ отказа на нарушителя да подпише акта. Настоящата инстанция констатира, че в нито едно от проведените съдебни заседания от първоинстанционния съд не е разпитано като свидетел лицето Л., поради което и неправилно съдът е достигнал до изводите си като се е позовал на неговите свидетелски показания.
          Ето защо направените оплаквания в касационната жалба, съдът намира за основателни, поради което решението на Районен съд гр. Пазарджик следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което се отмени обжалваното наказателно постановление.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 от АПК, във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Административен съд – Пазарджик

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 442 от 25.07.2016 г. постановено по н.а.х. дело № 383/2016 г. по описа на Районен съд гр. Пазарджик, като вместо него постановява:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ЗМВР- 84/08.12.2015 г., издадено от Началника на РУ- Септември при ОД на МВР- Пазарджик, с което на П.Х.В., с ЕГН- **********, с адрес *** за нарушение на чл.64 ал.4 от ЗМВР на основание чл.257 ал.1 от ЗМВР му е наложена глоба в размер на 150 /сто и петдесет/ лева.

Решението е окончателно.

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:      /п/                    

 

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

 

                                                                                      2./п/

 

 

 

 

ОСОБЕНО МНЕНИЕ :

на съдия Георги Видев

 

Считам, че настоящият състав неправилно отмени решението на районния съд и наказателното постановление с мотива, че АУАН не е връчен на нарушителя.

Съгласно чл. 43, ал. 2 от ЗАНН когато нарушителят откаже да подпише акта, това се удостоверява чрез подписа на един свидетел, името и точният адрес на който се отбелязват в акта. В настоящия случай това е сторено, т.е. налице е надлежно удостоверен отказ на нарушителя да подпише акта.

Според ал. 5 на посочения чл. 43 от ЗАНН при подписване на акта на нарушителя се връчва препис от него срещу разписка, а в акта се отбелязва датата на неговото подписване. Считам, че тази разпоредба е напълно точна и ясна и е неправилно да се тълкува разширително. Нормата изисква връчване на препис от акта на нарушителя "при подписване на акта". Т.е. подписвайки акта нарушителят има право да получи и препис от същия. Но разпоредбата не предвижда връчване на препис във всички случаи, т.е. и при отказ на нарушителя да подпише акта. Напротив – по аргумент за противното – при неподписване на акта от нарушителя на същия не се връчва препис от него. Аргумент в този смисъл е и систематичното тълкуване на разпоредбите чл. 43, ал. 5, във връзка с ал. 2 от ЗАНН. Ал. 2 предвижда единствено удостоверяване на отказ на нарушителя да подпише акта, но не и удостоверяване на отказ на същия да получи препис от акта. Непредвиждането в закона на удостоверяване на отказ за получаване на препис е в съответствие със ал. 5 на същия член, който предвижда право на нарушителя да получи препис от акта само при подписване, но не предвижда такова право в случай на отказ да бъде подписан акта.

Следователно ЗАНН не предвижда право на нарушителя да получи препис от АУАН, ако същия откаже да подпише акта. Това законодателно решение е логично и обосновано, тъй като неподписването на акта от нарушителя представлява незаконосъобразно действие, с което същият отказва да се запознае и да участва в започнатото срещу него административнонаказателно производство и по този начин подценява извършваната от контролните органи проверка. Поради това е несправедливо и нелогично да му се признава право да получава препис от акт, с който той изрично е отказал да се запознае и да подпише.

 

Съдия: