Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 669/28.11.2016г.

 

гр. Пазарджик,

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Пазарджик – ХІ – административен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести октомври, две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА

                                           ЧЛЕНОВЕ:

1. ВАСКО НАНЕВ
2.
ГЕОРГИ ВИДЕВ

 

 

При секретар

Т.С.

и с участието

на прокурора

Стоян Пешев

изслуша докладваното

от съдия

ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА

по адм. дело № 742 по описа на съда за 2016 г.

 

Производството е по реда на чл. 185 от АПК и е образувано по жалбата на Сдружение с нестопанска цел „Български правозащитен алианс“ БУЛСТАТ 177060406, със седалище и адрес за призоваване гр. Пловдив, ул. „Райко Даскалов“ № 67, с управител Г. И. Й., подадена от адв. И.Г.Й.,***,  против чл. 4, ал. 1 или при условията на евентуалност чл. 4, ал. 1, т. 4 и т. 5, както и цялата Глава ІV – Административнонаказателни разпоредби или при условията на евентуалност чл. 50, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Пещера.

В жалбата се твърди, че оспорените разпоредби са нищожни, евентуално – незаконосъобразни, като по отношение на цялата глава ІV – Административнонаказателни разпоредби от наредбата счита, че е приета при липса на компетентност от административнонаказващия орган – основание за оспорване по чл. 146, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 196 от АПК и поради противоречие с материалноправната разпоредба на чл. 8 и чл. 15, ал. 1 от ЗНА – основание за оспорване по чл. 146, ал. 1, т. 4. Алтернативно моли оспорените разпоредби да бъдат отменени като незаконосъобразни. Представя доказателства в подкрепа на твърденията си. Претендира направените по делото разноски.

 

За ответника – Общински съвет гр. Пещера, редовно призован, се явява Ц.Х. – правоспособен юрист, на длъжност директор на Дирекция „АПИО“ при Община Пещера, който по изложени съображения моли съда да остави без разглеждане жалбата като процесуално недопустима поради липса на правен интерес, алтернативно – да постанови решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна. Счита, че оспорените разпоредби не са в противоречие със закона, поради което не подлежат на отмяна. Претендира направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на разноските на жалбоподателя.

Представителят на Окръжна прокуратура Пазарджик, като контролираща страна, счита жалбата за недопустима, съответно – неоснователна. Застъпено е становище, че оспорените с нея разпоредби и глави от наредбата са законосъобразни, поради което моли жалбата да бъде оставена без уважение.

Административен съд - Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

С решение № 581, взето на заседание, проведено на 31.08.2010 г. по протокол № 54, Общински съвет Пещера, като е взел предвид предложението на кмета на Община Пещера и на основание чл. 9 от ЗМДТ и чл. 21, ал. 1, т. 7 от ЗМСМА е взел решение, с което отменя Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услугите на територията на Община Пещера, приета с решение № 467/27.12.2002 г. от Общински съвет Пещера и приема нова Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услугите на територията на Община Пещера.

Наредбата е приета с изискуемото по закон мнозинство – от общ брой общински съветници – 21, на заседанието са присъствали 17, от които гласували са – “за” - 15, “против” – 2 и “въздържали се” – 0. Спазени са разпоредбите на чл. 26 и чл. 28 от ЗНА.

Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:

Съгласно чл. 120, ал. 2 от Конституцията гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат, освен изрично посочените със закон. Правният интерес от обжалване на административните актове се обуславя от непосредственото неблагоприятно въздействие в правната сфера на лицата, по отношение на които актовете имат действие. Според чл. 186, ал. 1 от АПК право да оспорват подзаконовите нормативни актове имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. Сдружение с нестопанска цел „Български правозащитен алианс“ е сдружение с нестопанска цел, което има качеството на „организация” по смисъла на АПК, съгласно дадената от законодателя легална дефиниция на това понятие в § 1, т. 2 от ДР на АПК. Като организация в хипотезата на чл. 186 от АПК, сдружението може да оспорва подзаконов нормативен акт в случаите, когато с него се засягат или могат да бъдат засегнати общи права, свободи или законни интереси или се пораждат задължения за членуващите в сдружението лица. Съгласно Тълкувателно решение № 2 от 12.02.2010 г. на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд по тълкувателно дело № 4/2009 г., правният интерес на съсловните (браншовите) организации и другите юридически лица с нестопанска цел е обусловен от засягането на техни лични права или законни интереси, непосредствено породени от предмета на дейност и целите на учредяването им. От представеното по делото удостоверение за актуално състояние от 09.08.2016 г. /л. 12/, предметът на дейност на сдружението, което оспорва процесната наредба, е извършване на анализи за съответствието на действащите в страната подзаконови нормативни актове с нормативните актове от по-висока степен; съдебно оспорване на незаконосъобразни подзаконови нормативни актове, издавани от общинските съвети и органите на изпълнителната власт; участие в провежданите обществени обсъждания на проектите на нормативни актове и стратегически документи; предоставяне на експертна помощ за издаване на законосъобразни подзаконови нормативни актове, а между основните цели на сдружението са повишаване правната култура  и правното съзнание като духовни пластове в структурата на гражданското ни общество чрез недопускане съществуването на незаконосъобразни подзаконови нормативни актове, издавани от общинските съвети и органите на изпълнителната власт в Република България. Като средства за постигане на тези цели са посочени и: мониторинг върху действащите в страната подзаконови нормативни актове и извършване на анализ за съответствието им с нормативните актове от по-висока степен, съдебно оспорване на незаконосъобразни подзаконови нормативни актове и т.н.

От горното става ясно, че сдружението независимо, че няма характер на регионална структура, то развива дейност в национален мащаб, поради което и правният му интерес от съдебното оспорване на наредбата като подзаконов нормативен акт, издаден от Общински съвет Пещера, произтича от предмета на дейност и целите, за което е създадено.
         С оглед на това, съдът намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от лице имащо правен интерес от оспорването,
по смисъла на чл. 186, ал. 2 от АПК и в законоустановения срок.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

Предмет на оспорване е текстът на действащата разпоредба на чл. 4, ал. 1 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Пещера /Наредбата/, която гласи: “Размерът на местните такси и цени на услуги се определя при спазване на следните принципи: 1. Възстановяване на пълните разходи на общината по предоставяне на услугата; 2. Създаване на условия за разширяване на предлаганите услуги и повишаване на тяхното качество;  3. Постигане на по-голяма справедливост при определяне и заплащане на местните такси; 4. Ефективно разпределение на общински ресурси чрез определяне на такси и цени на услуги; 5. Насърчаване на частни сектор в предоставянето на регламентираните в Наредбата услуги.“

Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗМДТ „Общинският съвет определя размера на таксите при спазване на следните принципи:

1. възстановяване на пълните разходи на общината по предоставяне на услугата;

2. създаване на условия за разширяване на предлаганите услуги и повишаване на тяхното качество;

3. постигане на по-голяма справедливост при определяне и заплащане на местните такси.

Общинските съвети като органи на местното самоуправление на територията на съответната община решават самостоятелно въпросите от местно значение, които законът е предоставил в тяхната компетентност. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от ЗМДТ Общинският съвет определя самостоятелно размера на таксите, но само при спазване на посочените по-горе принципи, които са уредени с нормативен акт от по-горна степен.

При анализ на оспорената разпоредба на чл. 4, ал. 1 от Наредбата и тази на чл. 8, ал. 1 от ЗМДТ съдът констатира, че е налице противоречие между двата текста: разпоредбите на подзаконовия нормативен акт недопустимо разширяват кръга на принципите, които законът определя да бъдат спазени при определяне на размера на местните такси и цени на услуги в общината. Съгласно чл. 76, ал. 3 от АПК, общинските съвети издават нормативни актове, с които уреждат съобразно нормативните актове от по-висока степен обществени отношения с местно значение. Разпоредбата на чл. 75, ал. 2 от АПК предвижда, че нормативните административни актове се издават по прилагане на закон или подзаконов нормативен акт от по-висока степен. Нормите на чл. 75, ал. 2 и чл. 76, ал. 1 и ал. 2 от АПК са идентични с тези на чл. 2, чл. 3, ал. 1, чл. 7, ал. 2 и чл. 8 от ЗНА, като прогласяват забраната да се уреждат с наредба обществени отношения, уредени вече с нормативен акт от по-висока степен. Законът е нормативният акт, който урежда първично или въз основа на Конституцията, обществени отношения, които се поддават на трайна уредба, според предмета или субектите в един или няколко института на правото или техни подразделения. За уреждане на другите отношения по тази материя законът може да предвиди да се издаде подзаконов акт. Наредбата като нормативен акт се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен.

Следователно както ЗМДТ, така и ЗНА и ЗМСМА не допускат с подзаконов нормативен акт на общински съвет да се дописват и други принципи, определящи размера на местните такси и цени на услуги, освен изрично посочените в закона. Нормата следва да се прилага само съобразно изричното и съдържание и без да се тълкува разширително и в противоречие с принципа за законност по чл. 4 АПК и принципът на правовата държава - чл. 4, ал. 1 от Конституцията.

Предвид изложеното, настоящият състав приема, че оспорените текстове на чл. 4, ал. 1, т. 4 и 5 от Наредбата са материално незаконосъобразни, поради противоречие с норми от по-висок ранг, поради което ще следва да бъдат отменени на основание чл. 146, т. 4, вр. чл. 196 от АПК. Жалбата е неоснователна по отношение на оспорването на целия текст на чл. 4, ал. 1 от Наредбата, тъй като т. 1, 2 и 3 не противоречи на закона, а го преповтаря, поради което жалбата в тази й част ще следва да бъде отхвърлена.

Предмет на оспорване е и текстът на Глава Четвърта – Административнонаказателни разпоредби от Наредбата. Наредбата е приета на основание чл. 9 от ЗМДТ, който се явява специален по отношение на подзаконовия нормативен акт, според който Общинският съвет приема наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги. Член 9 от ЗМДТ предоставя, но и ограничава правомощията на общинския съвет да приема наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги. Правомощията по определяне и администриране на местни такси и цени на услуги не включват и правомощия по приемане на наредба, в която да се определят наказания за неизпълнение на задължения във връзка с данъци и такси. Тоест, стои въпросът относно правомощието на общинския съвет да приеме текст на наредбата с това съдържание на основание чл. 9 ЗМДТ.
Оспореният текст е в глава ІV-та на Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Община Пещера с наименование „Административно-наказателни разпоредби“.

Безспорно общинският съвет като орган на местно самоуправление, е компетентен да приема норми за поведение, задължителни за физическите и юридическите лица на територията на съответната община, по въпроси, които не са от изключителната компетентност на други органи, но само в сферите, очертани в разпоредбите на чл. 17, ал. 1 от ЗМСМА.
Европейската харта за местно самоуправление /ратифицирана със закон, приет от 37-о НС на 17.03.1995г./ в чл. 3,  т. 1 дава дефиниция на понятието „местно самоуправление” и като такова се разбира правото и реалната възможност за местните общности да регулират и да управляват в рамките на закона, на тяхната отговорност и в интерес на тяхното население, съществена част от обществените дела. Законът за местното самоуправление и местната администрация в чл. 17 определя именно тези рамки на закона, в които може да се осъществява местното самоуправление. В компетентност на местното самоуправление са всички въпроси от местно значение, които законът е предоставил в тяхна компетентност в сферата на: 1. общинското имущество, общинските предприятия, общинските финанси, данъци и такси, общинската администрация; 2. устройството и развитието на територията на общината и на населените места в нея; 3. образованието; 4. здравеопазването; 5. културата; 6. благоустрояването и комуналните дейности; 7. социалните услуги; 8. опазването на околната среда и рационалното използване на природните ресурси; 9. поддържането и опазването на културни, исторически и архитектурни паметници; 10. развитието на спорта, отдиха и туризма.

В обжалваната наредба се посочва като правно основание чл. 9 ЗМДТ, като компетентността на общинския съвет следва да се съсредоточи в определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги, а с текста на чл. 50, ал. 1 и 2, чл. 51 и чл. 52 от Наредбата, компетентността на общинския съвет излиза от рамката на чл. 9 от ЗМДТ и навлиза в сферата на налагане на административни наказания за нарушения, свързани с местни данъци и такси, каквато компетентност по този текст общинският съвет няма. Конституционният съд в свое решение № 6/29.09.2009 г. по к.д. № 7/2009 г. сочи, че параметрите на местното самоуправление задължително се основават на законова уредба, която следва да е в съответствие с международните договори и чл. 3 от Европейската харта за местно самоуправление, като същността на местното самоуправление е правото и реалната възможност местните общности да регулират и управляват в рамките на закона. Оттук се поставя въпроса дали материята, уреждаща налагане на наказания във връзка с данъци и такси е един от елементите, представляващи съществена част от обществените дела на местното самоуправление и в коя сфера на компетентност попада. Съгласно чл. 4 от Европейската харта за местно самоуправление, основните правомощия на органите на местно самоуправление се определят от Конституцията или от закона. Независимо от това, тази разпоредба не е пречка за предоставянето на органите на местно самоуправление на правомощия за специфични цели в съответствие със закона. Органите на местно самоуправление разполагат в рамките на закона с пълна свобода да поемат инициатива по всеки въпрос, който не е изключен от тяхната компетентност или предоставен на друга власт. Съгласно чл. 4, т. 4 от тази харта, правомощията, поверени на органите на местно самоуправление, поначало трябва да са пълни и неограничени. Оттук съдът прави извод, че обхватът на правомощията на общинския съвет като орган на местно самоуправление трябва да бъде максимално широк. В случая обаче, дори и да се наложи извод за наличие на законово определено широко правомощие на общинския съвет да уреди чрез приемане на наредба правоотношения свързани с определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги, то в рамките на тези правоотношения категорично не се поставят и правоотношенията, свързани с налагане на наказания за извършени нарушения във връзка с местните данъци и такси. Тези правоотношения са регламентирани с разпоредбите на чл. 123 и сл. от ЗМДТ, като съгласно чл. 128, ал. 1 от същия закон е определено, че актовете за установяване на нарушенията се съставят от служителите на общинската администрация, а наказателните постановления се издават от кмета на общината или от упълномощени от него длъжностни лица. Освен това текстът на чл. 50, ал. 1 от Наредбата противоречи на чл. 123, ал. 3 от ЗМДТ, според който лице, което декларира неверни данни и обстоятелства, водещи до намаляване или освобождаване от такса, се наказва с глоба от 50 до 200 лв., а юридическите лица и едноличните търговци - с имуществена санкция в размер от 100 до 500 лв. В противоречие е и разпоредбата на чл. 50, ал. 2 от Наредбата с тази на чл. 127 от ЗМДТ, според която не се смята за административно нарушение неплащането в срок на данъците и таксите по този закон.

Горното обосновава извод, че като е имал компетентност с процесната Наредба за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Община Пещера, общинският съвет е излязъл извън тази компетентност, уреждайки със същата наредба и отношения по повод извършени административни нарушения, за които се налагат административни наказания. В горния смисъл, целият текст на Глава Четвърта – Административнонаказателни разпоредби от Наредбата се явява нищожен, като приет извън правомощията на общинския съвет, предоставени с текста на чл. 9 от ЗМДТ.

Като допълнение следва да се посочи, че текстът на чл. 51 от Наредбата противоречи на чл. 128 от ЗМДТ, в който се съдържа законово предвидената възможност наказателните постановления за нарушения по този закон да се издават от кмета на общината или от упълномощени от него длъжностни лица. Текстът на чл. 51 от Наредбата възпроизвежда текста на чл. 128, ал. 1 от ЗМДТ, като поставя ограничение по отношение на предоставената възможност на кмета на общината да делегира правомощията си предоставени му от закона на упълномощени от него лица.

Предвид на гореизложеното, съдът намира, че оспорените текстове на глава четвърта – Административнонаказателни разпоредби от Наредбата следва да бъдат обявени за нищожни, поради липса на компетентност у Общински съвет Пещера за приемането им.

С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане от жалбоподателя ще следва на същия да бъдат присъдени направените по делото разноски съобразно уважената част от жалбата и изчислени по компенсация в размер на 190 лева.

Водим от горното, и на основание чл. 193, ал. 1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 4 и т. 5 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Пещера, приета с решение № 581, взето на заседание, проведено на 31.08.2010 г. по протокол № 54 от Общински съвет Пещера.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Сдружение с нестопанска цел „Български правозащитен алианс“ БУЛСТАТ 177060406, със седалище и адрес за призоваване гр. Пловдив, ул. „Райко Даскалов“ № 67, с управител Г. И. Й. против разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Пещера, приета с решение № 581, взето на заседание, проведено на 31.08.2010 г. по протокол № 54 от Общински съвет Пещера.

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНИ разпоредбите на цялата Глава ІV – „Административнонаказателни разпоредби“ от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Пещера, приета с решение № 581, взето на заседание, проведено на 31.08.2010 г. по протокол № 54 от Общински съвет Пещера.

ОСЪЖДА Общински съвет Пещера да заплати от бюджета на Община Пещера на Сдружение с нестопанска цел „Български правозащитен алианс“ БУЛСТАТ 177060406, със седалище и адрес за призоваване гр. Пловдив, ул. „Райко Даскалов“ № 67, с управител Г. И. Й. направените по делото разноски, изчислени по компенсация съобразно уважената част от жалбата в размер на 190 лева /сто и деветдесет/.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

РЕШЕНИЕТО да се разгласи по реда на чл. 194 от АПК след влизането му в законна сила.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

 

 

ЧЛЕНОВЕ:

 

1./п/

 

2./п/