Р Е Ш Е Н И Е

650 / 24.11.2016г.

гр. Пазарджик

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд Пазарджик, Х състав, в открито заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                                                               Председател:  Десислава Кривиралчева

                Членове:    1.   Васко Нанев

                              2.   Георги Видев

 

при секретаря Я.В. и при участието на прокурора Стоян Пешев, като разгледа кнахд № 759 по описа на съда за 2016 г., докладвано от съдия Видев, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Касационното производство е образувано по жалба на „ПФБ – Пресо Фондал - България“ ЕООД против Решение № 432 от 22.07.2016 г., постановено по нахд № 1127, по описа на Районен съд Пазарджик за 2016 г., с което е потвърдено наказателно постановление № 188460-F201311/31.03.2016 г., издадено от директора на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Пловдив.

            С посоченото наказателно постановление за нарушение на чл. 86, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във връзка с чл. 84 и чл. 63, ал. 4 от ЗДДС на основание чл. 180а, ал. 1 от същия закон на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 390,49 лева.

С жалбата се иска да бъде отменено решението на първоинстанционния съд. Излагат се доводи за нарушение на закона. Съображенията в жалбата се поддържат и в писмена молба, подадена преди проведеното съдебно заседание от процесуалния представител на касатора.

Ответникът - Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Пловдив в подадени писмени бележки от процесуалния му представител преди проведеното съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна и счита решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно. Моли същото да бъде оставено в сила.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата, като счита решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно. Предлага касационният съд да остави в сила обжалваното решение.

Настоящият състав, след извършената проверка на прилагането на материалния закон от първоинстанционния съд счита, че съдът правилно е приел, че касаторът е извършил вмененото му административно нарушение, както и че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения.

Съдът правилно е установил фактическата обстановка по делото, като е кредитирал писмените доказателства по делото и показанията на разпитания свидетел, от които безспорно се установява, че касаторът не е начислил ДДС, като платец на данъка при условията на вътрешнообщностно придобиване. Неначисляването на ДДС в законоустановения срок по същество не се оспорва от касатора.

Неоснователни са неговите възражения:

Не е налице маловажност на случая. Действително данъкът е начислен в един по-късен период и бюджетът не е ощетен. Независимо от това, нарушението е формално и са основателни доводите на районния съд, че са нарушени правилата, свързани с коректното отчитане на сделките в случаите на вътрешнообщностни придобивания, както и е затруднена възможността на приходната администрация да упражнява контрол върху тях. Освен това, независимо че нарушението е за първи път липсват каквито и да са други обстоятелства, които да обосновават такава ниска степен на обществена опасност, която да налага пълната отмяна на наложената санкция.     

Неоснователни са и възраженията, свързани с допуснати нарушения във фазата на установяване на административното нарушение:

Правилно районният съд е приел, че липсата на документирана покана, отправена до дружеството за присъствие при съставяне на акта, не представлява съществено нарушение, доколкото същият впоследствие е надлежно връчен и дружеството в пълна степен е упражнило правата си да възрази по същия.

Не е налице и твърдяната липса на надлежно упълномощаване на лицето, получило препис от акта. Видно от приложеното пълномощно В. Ф. е упълномощена „да представлява фирмата пред НАП..., да подава и получава всякакви документи от името и за сметка на фирмата, да подписва НП, констативни протоколи, административни актове и други.“. Несъмнено така формулирани правата на представителя включват и правото да получава актове за установяване на административни нарушения, издадени от НАП.

  Правилно съдът е приел за неоснователни и възраженията за неосигурен превод на италиански език на актовете, издавани в хода на административнонаказателното производство. Обстоятелството, че законният представител на дружеството е италиански гражданин не означава само по себе си, че същият не владее български език, а и такива възражения не са правени в хода на самото административнонаказателно производство, а едва в съдебната фаза на процеса. Правилно съдът е приел, че като надлежно е упълномощил български гражданин да представлява дружеството в хода на административнонаказателното производство управителят на същото се е съгласил съответните актове да бъдат предоставени на дружеството на български език.

Следователно като е приел, че касаторът е извършил вмененото му административно нарушение и че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения и поради това е потвърдил НП, районният съд е спазил относимия материален закон.

На основание чл. 218, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН касационният съд намира, че решението на първоинстанционния съд е валидно и допустимо и тъй като е и материално законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

С оглед гореизложеното Административен съд, гр. Пазарджик

 

Р Е Ш И:

 

Оставя в сила Решение № 432 от 22.07.2016 г., постановено по нахд № 1127, по описа на Районен съд Пазарджик за 2016 г., с което е потвърдено наказателно постановление № 188460-F201311/31.03.2016 г., издадено от директора на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Пловдив, с което за нарушение на чл. 86, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във връзка с чл. 84 и чл. 63, ал. 4 от ЗДДС на основание чл. 180а, ал. 1 от същия закон на „ПФБ – Пресо Фондал - България“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 390,49 лева.

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/

 

ЧЛЕНОВЕ:       1./П/

 

     2./П/