Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 533/19.10.2016г.

 

гр. Пазарджик,

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Пазарджик – ІІІ – административен състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети септември, две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА

 

 

 

при секретар

Я.В.

и с участието

на прокурора

 

изслуша докладваното

от съдия

ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА

по адм. дело № 623 по описа на съда за 2016 г.

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК и е образувано е по жалба на В.Д.Д., ЕГН **********,*** против отказ на кмета на Община Пазарджик, за съставяне на акт за раждане, обективиран в писмо с изх. № 01-02-102/27.07.2016 г.

В жалбата се твърди, че оспореният отказ е неправилен и незаконосъобразен. Счита, че неправилно, като основание в отказа, е посочено липсата на вписан произход, съответстващ на българското законодателство и не е посочено място на раждане. Моли съда да отмени оспорения административен акт и върне преписката със задължителни указания по приложението на закона.  

В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, се представлява от адв. Д., който по изложени съображения моли съда да постанови решение, с което да отмени оспорения отказ за издаване на акт за раждане. Счита, че същият е незаконосъобразен, като моли съда да върне преписката с указание за приложение на материалния закон. Претендира присъждане на сторените по делото разноски по представен списък на разноските.

Ответникът по жалбата – кмета на община Пазарджик, редовно призован, не се представлява. По делото е постъпил писмен отговор, в който административният орган, чрез процесуалния си представител, е взел становище по допустимостта на жалбата, както и по нейната основателност. Моли съда да прекрати производството по делото, алтернативно да потвърди обективирания в писмо с изх. № 01-02-102/27.07.2016 г. отказ на кмета на община Пазарджик. Претендира направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд – Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Началото на административното производство е положено по повод искане за издаване на акт за раждане № 01-02-102/14.07.2016 г. от Я.Н.Д., като пълномощник на В.Д.Д., с което е заявено искане за вписване в акта за раждане и в регистрите за населението на община Пазарджик на детето Л. Л. Л. от мъжки пол. Като майка в искането е посочено името на В.Д.Д. – с българско гражданство, а в графа „баща“ – Ж.Л.Л. – датско гражданство. Към искането са приложени съответните документи, а именно декларация по чл.117 от Кодекса за международно част право, удостоверение за раждане и кръщелно, издадено от Енория Престеванг, община Хилерьод.

В отговор на заявлението е издаден и оспореният административен акт, обективиран в писмо изх. № 01-02-102/27.07.2016 г., с който е отказано съставянето на акт за раждане на Л. Л. Л., тъй като в представените документи е вписан произход, несъответстващ на българското законодателство и липсва показател за място на раждане. Оспореното писмо е редовно връчено на адв. Д., упълномощен да представлява жалбоподателката, на 28.07.2016 г., като в законоустановения 14-дневен срок същата е упражнила и правото си на жалба пред Административен съд Пазарджик.

Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:

Жалбата е подадена от активно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване административен акт, в законоустановения срок за обжалване пред компетентния съд и е процесуално допустима. Съдът, намира, че обжалваното писмо, представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК. В същото се съдържа властническо волеизявление - отказ за издаване на акт за раждане.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Оспореният отказ за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права и задължения представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК. Процедурата по издаване на акт за раждане представлява административна услуга по смисъла на §1, т. 2 от ДР на Закона за администрацията, като формата на заявленията /исканията, редът и сроковете за отстраняване на недостатъци в тях, препращането на компетентен орган, сроковете за извършване на административни услуги/, както и другите въпроси, свързани с издаването на актове във връзка с административното обслужване се определят в глава пета, раздел І от АПК, с оглед общата препратка на чл. 7 от Наредбата за административното обслужване. Предвид спецификата на настоящия случай, относно реда за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението, видовете удостоверения и техните образци приложение намират и нормите на Наредба №РД-02-20-9/21.05.2012 г. за функциониране на единната система за гражданска регистрация.

Материалната компетентност за извършване на цитираната административна услуга е нормативно определена в чл. 3 от Наредба №РД-02-20-9/21.05.2012 г., а именно – актовете за гражданско състояние се съставят в общината, района, кметството или населеното място от длъжностно лице по гражданското състояние за регистриране на събитията раждане, брак и смърт. В процесния случай оспореният административен отказ е издаден от кмета на община Пазарджик, който се явява местно и териториално компетентния за това орган, но съдът намира същия за материално и процесуално незаконосъобразен.

Като мотиви за постановяване на оспорения отказ, административният орган е посочил две обстоятелства. На първо място е посочил, че в представените документи не е вписан произход, съответстващ на българското законодателство. По делото е представено нотариално заверено удостоверение за раждане и кръщелно, издадено на 12.01.2016 г. от Енория Грьоневанг, община Хилерьод, Дания, снабдено с апостил на 25.01.2016 г. в Копенхаген, Дания, преведено и заверено в Министерство на външните работи на Република България, видно от което като произход на детето Л.Л. са посочени имената на две жени – В.Д. и Ж. Л.. Административният орган е посочил, че в утвърдените образци акт/удостоверение за раждане на актовете за гражданско състояние, които съответстват на българското законодателство, произходът на детето е от майка и баща, а не от две майки, каквито документи са представени от жалбоподателката.

Съдът намира, че неправилно административният орган е отказал издаването на акт за раждане на детето на посоченото основание. Съгласно чл. 12, ал. 1 от Наредбата, при регистриране на раждане, настъпило в чужбина, данните за името на титуляря, датата и мястото на раждане, полът и установеният произход се вписват в акта за раждане без изменение така, както са вписани в представения препис или в превода на български език на чуждия документ, като в ал. 3 на същия член е посочено, че когато произходът от родител (майка или баща) не е установен, при съставянето на акт за раждане в Република България съответното поле, предназначено за данните за този родител, не се попълва и се зачертава. В случая безспорно е установено и не е спорно между страните обстоятелството, че майка на детето е В.Д.Д., българска гражданка, т.е. установен е произходът на детето по отношение на неговата майка. В случай че административният орган приема, че не е установен произходът на бащата, то същият е следвало да приложи разпоредбата на чл. 12, ал. 3 от Наредбата, като не попълни и зачертае съответното поле в акта за раждане, предназначено за данните за този родител, но не и да откаже издаването му. Тук следва да се отбележи, че е неоснователно направеното възражение от пълномощника на ответника, че е налице спор относно условията за признаване, за който следва да се предяви установителен иск пред Софийски градски съд, съгласно чл. 118, ал. 2 от Кодекса за международно частно право. Административният орган е отказал издаването на акт за раждане на детето не защото не е признал представените по делото удостоверения за раждане, съставени в Дания, а предвид на това, че е приел, че вписаният произход на бащата не съответства на българското законодателство. С оглед на това съдът намира, че на детето Л. Л. Л. следва да бъде издаден акт за раждане при условията на чл. 12, ал. 3 от Наредбата, който от своя страна може да бъде да бъде променен или допълнен на основание чл. 73 и сл. от Закона за гражданска регистрация, след разрешен спор за установяване на произхода на бащата по съдебен ред.

На второ място, като основание за постановения отказ е посочено, че в представените документи липсва показател „място на раждане“. Видно от представените по делото документи е, че като място на раждане в удостоверението за раждане и кръщелно е посочено място на регистрация на раждането Енория Грьоневанг, община Хилерьод. Съгласно чл. 72, ал. 3 от Закона за гражданската регистрация, длъжностното лице по гражданското състояние съставя акт за гражданско състояние, като вписва в него, въз основа на получения препис, без изменение данните за името на титуляра, датата и мястото на раждане, пола и установения произход. В ал. 4 на същия текст изрично е регламентирано, че ако преписът не съдържа всички необходими данни, изисквани по този закон, се ползват данни от документите за самоличност или от регистъра на населението. При невъзможност да се попълнят всички данни в акта се вписват само наличните.

С оглед на това, съдът намира, че неправилно административният орган е отказал издаването на акт за раждане на детето на посоченото основание, като е приел, че липсват данни за мястото на раждане.

Горните изводи за незаконосъобразност на постановения отказ съдът прави и предвид разпоредбата на чл. 12, ал. 6 от Наредбата, според която не се съставя акт за раждане въз основа на препис или извлечение, в който не се съдържат данни за име, дата на раждане, мястото на раждане или пол на титуляря. В тези случаи заинтересованите лица установяват правата си по съдебен ред. В конкретния случай жалбоподателката е представила препис-извлечение от удостоверение за раждане и кръщелно от 12.01.2016 г., издадено от Енория Престеванг, община Хилерьод, в което се съдържат данни за името на детето, за датата и мястото на раждане, както и препис-извлечение от удостоверение за раждане, издадено на 06.01.2016 г. от Енория Грьоневанг, община Хилерьод, Дания, в което е посочен и пол на роденото дете Л. Л. Л..

Предвид на това, съдът намира, че административният орган неправилно е отказал извършването на административна услуга, поради което постановеният от него отказ за издаване на акт за раждане се явява незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен, като на основание чл. 173, ал. 2 от АПК административната преписка ще следва да му бъде върната, за ново произнасяне по процедурата по издаване на искания документ, при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, основателно се явява искането за присъждане на  съдебно-деловодни разноски в полза на жалбоподателя. Ответникът ще следва да бъде осъден да заплати сторените по делото разноски в общ размер на 410 лева, от които 10 лева – за държавна такса и 400 лева адвокатски хонорар.

 По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 от АПК, Административен съд – Пазарджик, 

 

Р Е Ш И:

                                                            

ОТМЕНЯ отказ на кмета на Община Пазарджик, за съставяне на акт за раждане, обективиран в писмо с изх. № 01-02-102/27.07.2016 г.

ВРЪЩА преписката на кмета на община Пазарджик за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.         

ОСЪЖДА кмета на община Пазарджик да заплати на В.Д.Д., ЕГН **********,***, сторените по делото разноски в размер на 410 (четиристотин и десет) лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

 

СЪДИЯ:

/п/

 

 

 

 

РЕШЕНИЕ № 6592 от 26.05.2017 г. по адм. дело № 12897/2016 г. на ВАС- Трето отделение:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 533 от 19.10.2016 г., постановено по адм. дело № 623/ 2016 г. по описа на Административен съд- Пазарджик.

ОСЪЖДА Община Пазарджик, представлявана от Кмета да заплати на В. Д. Д. с ***** сумата 300 /триста/ лева съдебни разноски за касационната инстанция.

Решението е окончателно.